Свари си едно горчиво [бииип], сипи си една студена [би-бииип], вземи си хрупкава [бииип] или [бииип], която се топи в устата, и се замисли в какво ни превръща поредната ре-цивилизация. Самите "европейски ценности", дето ще се програмират в подменяния "чип" на балканския жител, дотам са се изродили, че великите бащи на демокрацията не биха ги познали. В демократичното общество носител на суверенни права е гражданинът, свободен да ги упражнява. Централна фигура на нашия свят е потребителят. Това е една мръвка, израстък към телевизионния апарат, чиито реакции внимателно се мерят с прецизни "пийпълметрични" уреди и техники, за да ги моделират в желаната посока. Т.е. в посоката, желана от онзи, който си плаща. Медиите, тази процъфтяваща индустрия, осигуряват на желаещите достъп до бозайника от другата страна на "информационния канал". Но достъпът струва пари. Не всеки да плещи каквото си ще по медиите и да отправя безплатно свои внушения. На впримчения от медията примат можеш да съобщаваш каквото щеш - но след като си платиш. За да има ред,
цензурата става пазарна необходимост,
както задължителната ограда, отделяща зрителите на всеки спектакъл от тълпата зяпачи, които не са си платили за това забавление. Все по-често звучи в ефир свежият звук "бииип", който навикнахме да чуваме вместо думите, които не бива да чуем. Отначало бе пускан в името на политическата коректност, за да не стигне някоя пиперлия фраза или солена думичка до деликатните ушни миди на нашенските пуритани. Но все по-често днешната цензура изпълнява функцията на оградата, с която пътуващият циркаджия е защитавал авторските си права от безбилетните сеирджии. Невинаги е нужно нежеланата (неплатена) информация да се изличава чрез замазване с цензорския "бииип". Много по-лесно и елегантно е тя въобще да не се произнася.
Вградената автоцензура
е далеч по-ефективна от насилствената, често доста груба, външна цензорска намеса. Във главата на всеки от нас е вграден автоцензуриращ механизъм, който ни пази да не произнесем нещо, което си мислим, но знаем, че "не бива да се казва". Остава само в личния автоцензор да се вградят допълнителните филтри, за да пазят медиите от опити да се прокрадне през тях неплатена реклама и ПР [пропаганда]. Не само автори, водещи и всички медийни участници, вече и потребителите на медията знаят, че не може да се говори, пише или прави нищо, с което "може да направим реклама". И попадне ли някой от нас пред микрофон или пред белия лист, сам се заема да прочисти мислите си, така да завърти отдалеч приказките си, че да не нагази в забранени зони. И единственото, което ни остава, е да разберем
какво може да говорим, какво - не
Един вещ медиен гуру ми обясни принципа за настройка на автоцензуриращите филтри. Можело свободно да се ползват думи от разговорния език, но се забранява споменаването на "брандове" - имена на фирми, продукти, марки и пр. За употреба на такива в ефир се плащало за "продуктово позициониране". За каквото трябва да се плати на медията, не бива да се споменава безплатно. По тази логика отдавна се филтрират дори новините. Прави впечатление, че те стават все по-постни и безлични. Имена на фирми, банки, продукти се споменават само когато трябва да се напсуват за нещо или пък за това е платено. Стигна се дотам да се филтрират от новините дори имената на кандидатите да участват в приватизационна сделка. Уведомиха ни, че имало "трима кандидати" да купят "Булгартабак", но нямало да ги обявят, "за да не им правят реклама". Утре ще откажат да ни обадят кой е избраният купувач - пак по същата логика. Но
брандирането също се развива
и разпространява върху нови и нови обекти. Всеки вижда, че има и персонални брандове - това чалгари, футболисти, тенисисти и т.н. са чисти търговски продукти, персоналните им мениджъри инвестират в тях и ги рекламират, както се хвали всяка друга стока и услуга. Преди седмица бе дошъл тук един ПР титан, който обясни, че и държавите са бранд. Той искаше да му възложат да "ре-брандира" България и да прави "имиджова реклама" на новия бранд Bulgaria. По тази логика скоро ще забранят да се споменават (безплатно) в новините дори имената на държавите. И факт: всяка дума, казана за туристическите брандове "Гърция" и "Турция", си е чиста сугестия върху мръвката пред екрана. Ама същото е и с партиите. Идат избори и безплатното говорене за партии и политици свършва. За всяко показване пред камера, за всеки ред и ефирна секунда ще се плаща. А цензурираните новини ще звучат като бълнуване на психопати. Какво от това, потребителят-бройлер отдавна не се интересува нито от информация, нито от мнението на когото и да било, той става все по-дебилен, а реакциите му - все по-първични.
Браво, господин Хърсев!
Но това поведение си има едно съвсем елементарно обяснение - много по-трудно се манипулират мислещи хора - такива които сами могат да проверяват и съпоставят поднесените факти и да си правят от това адекватни изводи.
Това изисква неимоверно повече разходи, следователно намаляването на мислещите хора и тяхното влияние в обществото вече става задача за намаляване на разходите. Задача икономическа, с добре дефиниран и измерим икономически ефект. Докато е изгодно (т.е. докато загубите от изпростяване на населението не започнат да стават повече от ползите) това ще продължава.