Спешната помощ е част от националната сигурност и неадекватността на нито едно звено на здравеопазването не може да бъде така пряко застрашаваща живота като неуредената система за осигуряването й.

В момента Министерството на здравеопазването пише концепция за промени в тази част от сектора. Какво предвижда тя все още е дълбока тайна, а дали ще се реализира - отделен въпрос. Проблемите, които трябва да намерят решение, са в две посоки - финансови и организационни. В момента най-същественият от тях е липсата на яснота какво точно означава и кой осигурява в България спешната помощ. По принцип тя е работа на "Бърза помощ" с нейните линейки и екипи и на болниците, които се занимават с обслужване на спешни състояния. От 10 г. обаче е наложено и понятието неотложна помощ, която по закон е ангажимент на личните лекари, но се осигурява от тях, от медицински центрове, "Бърза помощ", спешни отделения и кой ли не, тъй като често пациентът трябва сам да прецени дали е спешен или неотложен и съответно - кого да търси. Другият огромен проблем е липсата на екипи - лекари и медицински сестри, които да работят в "Бърза помощ", заради ниското заплащане и изключително тежкия труд, като оттук произтичат и прословутите закъснения за повиканите коли.

Засега единственото, което министър Стефан Константинов сподели, е идеята и у нас да има парамедици в линейките. Той опипа почвата и за възможността в спешната помощ да влязат и частни капитали, макар да е неясно под каква форма.



Какви са моделите на спешна помощ в други страни?



Те се делят на два - англо-американски, където първата помощ се оказва от парамедици, а основният принцип е пациентът да бъде транспортиран възможно най-бързо до болница. Другият е германо-френският, който е възприет и в България. Там спешните екипи са водени от лекар, а линейките са добре оборудвани с апаратура. Принципът при този модел е, че спешното отделение отива при пациента и е важно той да бъде максимално стабилизиран на място и след това преведен в болница за по-нататъшно лечение, ако е нужно.

Във всички страни от ЕС достъпът до спешна помощ е свободен, назависимо дали пациентът е здравно осигурен. Финансирането се поема най-често от държавата, по-рядко от здравното осигуряване, а често и от двете, както е и у нас. Доплащане се иска рядко. Единствената сфера, в която е допуснато частно финансиране, е транспортът, т.е. линейките. Често обаче частните линейки се използват за превоз на неспешни пациенти или в случаи, когато "държавните" не са на разположение.

Противно на някои твърдения, далеч не във всички страни от ЕС обичайният спешен превоз е реаномобил, т.е. линейка с много апаратура, способна да върши работа на подвижно спешно отделение. Единствено в Гърция, Ирландия и Швеция повечето спешни коли са реаномобили. В голямата част от страните от ЕС най-честата кола в автомобилния парк на "Бърза помощ" е линейката, снабдена с базова апаратура.



Германо-френският модел



По него работят в Германия, Франция, Австрия, Испания, Италия, Полша.

В Австрия предболничната част на спешната помощ, или това, което у нас се нарича "Бърза помощ", се осигурява от общините, а не от държавата, както е у нас - на централно ниво от здравно министерство чрез самостоятелна структура. Те от своя страна сключват договори с Австрийския Червен кръст, който оказва спешната помощ. Линейките му отговарят както за спешни пациенти, така и за превоз на пациенти от болница в болница или на болни, които просто нямат друг транспорт. В България линейки също се използват за неспешни нужди - превоз на пациенти за хемодиализа, за нуждите на съдебната медицина и т.н., но идеята е тепърва да се разтоварят от тази задача. Самите коли в Австрия са няколко типа в зависимост от това дали са просто за превоз или за спешни случаи. АЧК разполага и с хеликоптери и офроуд коли. Средното време, в което линейките се озовават на адрес, е 5-10 минути в градовете и 8-15 минути в селските райони. За сравнение, в България линейката се отзовава до 20 минути при 58% от случаите, при 27% - до половин час. У нас до 20 минути се смята за влизане в стандарта.

Спешният телефон в Австрия е 144, като се препоръчва хората да се обаждат на него, а не на общоевропейския 112, тъй като, подобно на 150 у нас, той е директна линия с диспечера на бързата помощ. Джипитата в Австрия правят домашни посещения и до някаква степен също се смятат за част от системата на спешната помощ.

В Германия системата е подобна. Там ангажиментът за осигуряване на спешната помощ също е на общините. Понякога те са директните собственици и управляващи тази услуга и в тези случаи "Бърза помощ" е част от пожарната. Друг вариант са договори с неправителствени организации или с частни компании. Линейките са три типа - само за транспорт на неспешни пациенти, ванове за превоз на спешни случаи, в които обикновено има парамедици, и специални коли, в които пътува лекарят. Двата типа спешни коли не винаги пътуват заедно, лекар се вика, когато пациентът е дете, при пациент в безсъзнание или когато има нужда от аналгетици или анестетици.



Франция



Там действа триажната система, т.е. силно централизирано разпределяне на пациентите според медицинските им нужди в момента, в който са потърсили помощ. Тази роля се играе от диспечерски центрове, базирани в болниците. Пациентите се обаждат по телефона, а екип от лекари разпитва и преценява от какво има нужда човекът - линейка, помощ от личния лекар, посещение в болница или съвет по телефона. Центърът е този, който изпраща линейките.

Във Франция при 80% от случаите повиканите спешни коли пристигат за 10 минути. За неспешни състояния се пращат частни линейки. Техният екип обикновено е от двама души. С линейки разполагат и пожарните, които превозват при нужда пациенти, пострадали при инциденти.

Целта на "истинските" линейки е да осигурява максимум помощ на място. В тях задължително има лекар и сестра или парамедик. Той обикновено остава доста време при пациента, оказвайки му редица спешни мероприятия преди превоза. Въпреки огромната роля на лекарите в "Бърза помощ" във Франция обаче съществува същият проблем, както у нас - те са твърде ниско платени.

Диспечерските центрове и линейките се намират в обществени болници и се финансират от държавата. Във Франция обаче има копеймънт за всички медицински услуги. Специално за "Бърза помощ" той е средно около 35%, т.е. толкова се поема от осигуровката на пациента в частен фонд, а останалото е от държавата. По закон "Бърза помощ" и всяка болница са длъжни да поемат спешни пациенти, независимо дали могат да си платят. При неспешни повиквания пациентите могат да бъдат накарани да си платят медицинската помощ предварително, а след това парите да им бъдат възстановени от държавата и частния им фонд.



Англо-американският модел



Той е възприет в САЩ, Англия, Канада, Норвегия. Основният принцип тук е да се закара пациентът в болницата, а не болницата до пациента. Затова в линейките има различни видове парамедици, които притежават умения и отговорности на различни нива. Почти изключено е в този модел да има лекар в спешния екип.

Системата на спешната помощ в САЩ се плаща от държавата или щата до някаква степен. Най-често тя се осигурява директно от общините и се финансира през имотните данъци, а в по-малки населени места се подпомага и от дарения и доброволци, тъй като финансирането от събираните данъци не стига. На други места общините сключват договори с частни доставчици или с болници.

В Щатите частните линейки имат дълга история. Тъй като доста време се е смятало, че пожарната и полицията са по-важните служби, които заслужават обществено финансиране, линейките са останали на заден план. До 70-те години често спешният превоз е осигуряван от местните погребални бюра, тъй като само техните коли са можели да превозват лежащи хора. И сега частни компании осигуряват превоз, дори спешен, срещу заплащане или по договор с местните власти. В спешната помощ се използват и много въздушни линейки.

Парамедиците започват да се появяват в линейките през 70-те години, тъй като се осъзнава нуждата от специално обучени професионалисти, които да стабилизират и съпроводят пациентите до болниците. Сега във всяка линейка трябва да има поне двама парамедици. Обхватът на процедурите, който им е позволен, е широк, варира от елементарна първа помощ до слагане на интравенозни разтвори и зависи и от щата - в земеделските райони парамедиците имат по-широк спектър на действие.

Спешният номер е 911 и е за всички спешности - "Бърза помощ", пожарна и полиция. Времето за достигане до адреса е различно, но например в Ню Йорк се изисква да е 10 минути.



Англия



Там има 12 тръста, които отговарят за медицинските услуги, свързани с линейки. Те са под ръководството на Националната здравна служба - институцията, която осигурява публичното здравеопазване и се финансира от данъци. Целта е в 75% от животозастрашаващите случаи линейките да стигнат до 8 минути. Неспешният транспорт все повече се завзема от частния сектор, въпреки че и тръстовете могат да го осъществяват.