България произвежда добри новини за вестникарския бизнес. По света тиражите падат, издания затварят, читателите намаляват, но ние си имаме изключително четящ човек. При това важен, а и, дето се вика - сам вестник може да направи. Става дума за премиера Бойко Борисов. История да ти разкаже, заглавие да измисли, за снимка лента да пререже - няма по-добър. А следовниците му наизустяват и препредават словото Му. Четенето било в криза - как ще е, след като цялото правителство се занимава



какво прочел премиерът Бойко Борисов



Най-ярък пример бе заседанието на кабинета миналата сряда. Чест и слава на Бойко Борисов, че публикува стенограмите, но без помощта на културолози и зоолози случилото се е неясно - кандидат на физкултурните науки налага с вестник по главата професор по египтология. Професорът се мъчи да опонира, но не смогва, защото кандидатът на физкултурните науки очевидно се смята за по-умен и не му дава думата. Чуват се нечленоразделни звуци и биене в гърдите. Професорът няма легитимност да спори, тъй като със същите звуци кандидатът безапелационно в свободни избори е спечелил любовта на горските обитатели. Всички са невежи освен всесилния животински властелин, както и един друг екземпляр - той пък сполучливо нахокал опозиционните маймуни. Все е било министри да се карат, кабинет да се тресе, премиер да е недоволен, а



държавата да прилича на лудница



Но винаги е било заради реални действия, а не вестникарски заглавия. Да не би България да се управлява с дописки?

Добре е човек да прочете цялата стенограма на визираното заседание отпреди Великден, за да види колко загрижен е премиерът за виртуалния свят, който сам изгражда в контакта с медиите. Фактите нямат значение, важни са заглавията и най-вече как той ги е схванал вечер, когато топли се продават на Орлов мост. Долното не е прегледът на печата, сътворен от Виктор Николаев. Това е кратко резюме на въпросното правителствено заседание, в което основното занимание на премиера е да сподели радости и тревоги от пресата:

Най-напред Борисов се разгневява на образователния министър Игнатов, който споменал пред журналисти няколко дати за старт на учебната година. В народняшки стил настоява да се проведат дискусии с "родители, учители, психолози и самите деца". Игнатов опонира, че обсъждания вече се водят и изброените от него варианти са предложени именно в тях. Казва, че не е споменавал точна дата, а просто е изредил възможностите (това е вярно - бел. а.). Борисов



не се трогва от собствената си неосведоменост



и важно го разгромява с трактовка ала Гого Лозанов: "Когато се повтори по всички сутрешни блокове... става бомбастична новина. Защото всеки, който се подготвя за работа, с едно ухо слуша телевизията". По-късно е нахокан шефът на агенцията по храните Йордан Войнов за наистина потресаващата идея снайперисти да гонят крави с хеликоптери. Нона Караджова е посъветвана да разказва на вестниците за лошотията на БСП, а регионалният министър Плевнелиев е щедро похвален. Не заради построени магистрали, а защото споменал в интервю, че хората не ядат асфалт, но като няма асфалт, после изобщо няма какво да ядат. "Това беше изречението, което ми липсваше, когато исках да отговоря на Станишев", триумфира Борисов. Дали се е плеснал по челото, стенографите мълчат.

По сходен начин в началото на годината Борисов влезе в препирня с варненския кмет Кирил Йорданов - на улица, прясно открита от него, зейнала дупка. И премиерът се разлюти: кметът се скрил, чакал бурята да отмине и т.н. Всъщност Йорданов нямаше от какво да се скрие, никого не бе нападнал или натопил, още повече за трап, зейнал след ремонт на ВиК. Просто електронна агенция набърка Борисов в кашата. Но цъкащият цял ден по сайтовете премиер се потресе и вдигна на главата си държавата.

За първи път в България министър-председател извежда като първа политическа задача способността на министри и кметове да влязат под кожата на журналистите. В длъжностната им характеристика очевидно влизат изисквания да търчат след медиите и да чистят светлия Му образ. Ще кажете - дребнотемие. Не е, всяко действие на премиера е мотивирано от стремежа за рейтинг. И вместо министрите му да коват законопроекти, решения, постановления, един час се занимават кой какво бил казал и защо такава била интерпретацията на журналистите. Борисов очевидно наследи традицията да си въобразява, че всичките му проблеми идват от "лошата комуникация" с обществото, и понеже е едноличен господар на държавата, няма задръжки в разрешаването на въпроса по свое усмотрение.

Могат да се направят няколко извода от гореописаните случки, общото между които е, че са просто думи, хвърлени на вятъра. Първият е, че господарят на вятъра и думите се



сърди, когато други го надприказват



Вторият извод е вече известен - Борисов чете, ден и нощ прелиства вестници, стриктно подчертава собствените си тезиси и изявленията на министрите. А между мачовете и триумфалното рязане на ленти разсъждава върху технологията на правенето на новини. Чукча писател, не читател. Борисов и двете, даже и анализатор.

Третият извод е, че премиерът си е изработил и адекватна ценностна система. Да напазаруваш незаконно апартаменти е допустимо. Но да се явиш пред журналисти и една хубава новина да не произведеш - това е крайно нередно, глави хвърчат.

В четвъртия извод няма ирония. Има смирено почитание - Борисов е човекът, който обеща София да заприлича на Виена и да открие завод за боклук. Да върне на държавата незаконните заменки, да ликвидира приятелските кръгове. Да разследва нарастващ тогава медиен монопол, който преди вота гнусно го клеветеше, а сега го венцеслави. Плюс още десетки несбъднати обещания. Корав тип трябва да си, за да имаш смелост да наставляваш другите какво говорят.

Може би абсурдът, който твори като премиер, е според правилата, които му позволиха да просперира политически и житейски. И след трескавия контент анализ е прозрял, че често медийното огледало не се чупи при лъжи, а вае рейтингови образи. Възползва се. Но е и притеснен, защото всяка приказка има край.