:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 423,904,234
Активни 103
Страници 31,341
За един ден 1,302,066

Мъчат Външно да каже кого обича повече - НАТО или ЕС

Заради Ирак България може да се окаже губеща дори и на страната на силните
Пак ще мъчат българската дипломация с въпроса кого обича повече: тате или мама - САЩ (НАТО) или Европа (ЕС). Щатите напират да бият Саддам Хюсеин, а Европа не дава. Германия и Франция в един глас се обявиха завчера против всякаква военна операция, ако няма мандат на Съвета за сигурност на ООН, съзнавайки много добре, че такъв мандат не може да се получи. Повечето членки биха гласували отрицателно, а и Франция просто би наложила вето. Същото биха сторили Русия и Китай.

Малките дори в най-добрите семейства знаят, че щом отношенията между големите се вкиснат, нищо добро не ги чака. Точно това се случи миналия месец, когато САЩ и Европа се сдърпаха в Съвета за сигурност заради Международния наказателен съд и мисията в Косово. Тогава го отнесе България, която не знаеше как да гласува собствената си резолюция - първо я внесе, след това се въздържа от нея (за да се хареса на САЩ), а после я подкрепи (за да се хареса и на Европа). Министърът с името на мъдростта Соломон обяви, че това е "най-мъдрото решение".

Родната дипломация трябва сега да напрегне още повече мозъчните си гънки, за да измисли нещо по-мъдро. От вчера САЩ поеха за един месец председателството на Съвета за сигурност, а през септември ще предадат щафетата на България. Два месеца ще трябва шумно да пригласяме на Щатите, за да си заслужим покана през ноември за НАТО, а в същото време другите ще сипят критики по Вашингтон заради упоритата му амбиция да намери какъвто и да е повод за война срещу Ирак.



Лошото е, че твърде рано се очертаха противоположните позиции



и няма как да шикалкавим чак до ноември. Най-близки съюзници на САЩ, които държат на добрите си отношения с тях, но в същото време пазят и своето достойнство, вече заявиха, че са против операция срещу Ирак. Турция, Саудитска Арабия и Йордания отказаха да служат за плацдарм. С изключение на Великобритания нито един съюзник на САЩ в НАТО не каза добра дума за евентуалния удар. Очертава се дипломатически вакуум около Вашингтон, в който всяка малка страна може да бъде засмукана от американската гравитация и да загуби връзка с околния свят.

Какво ще правим? Досегашната логика на нашата външна политика не крие изненади. Първо, ще следваме графика: кандидатурата ни за НАТО ще се разглежда преди кандидатурата ни за Евросъюза. Следователно по-напред в дневния ни ред е задачата да подкрепяме САЩ, които имат решаваща дума за алианса. Освен това при външен министър, дошъл на поста направо от Атлантическия клуб, друго и не може да се очаква. Въпросът е дали това ще бъде достатъчно за влизането ни в НАТО, защото завчера алиансът даде сигнал, че все по-малко е склонен да се отвори за безпарични членове, след като трите новоприети - Полша, Чехия и Унгария - се оказали неспособни да изпълняват финансовите си ангажименти за превъоръжаване по западни стандарти.

В очертаващия се нов възлов момент за отношенията САЩ-Европа ще дадем още едно доказателство, че



не сме готови да участваме в обща европейска политика



Ще се разминем с позицията на Германия и Франция, които са "моторът" на ЕС, и ще се доближим до Великобритания, която се държи в периферията на европейската интеграция. Кандидатурата ни ще загуби убедителност, въпреки че сме извървели вече две трети от пътя в преговорите си с ЕС. Надеждата ни да получим през декември в Копенхаген "пътна карта" и крайна дата за влизането ни в ЕС може да изстине.

За да тушираме този негативен ефект, не е изключено да приложим ефектна хватка в стил "Паси" като знак за вярност към Европа. Министърът вече намекна в началото на юли, че е склонен да жертва трети и четвърти реактор на АЕЦ "Козлодуй" по примера на Литва, т.е. да се пазарим не кога да затворим централата, а какви пари да получим за нея. Няма съмнение, че подобен политически жест би се харесал в Брюксел, който така и не намери технически аргументи за спирането на "Козлодуй". Друг е въпросът дали наистина можем да получим пари, които да компенсират загубите.

Със сигурност обаче евентуалната война срещу Ирак ще зачеркне завинаги дълга му от милиард и половина долара към България, защото няма да има с какво да го изплати дори и да желае. Бившият съветник по въпросите на националната сигурност на президента Бил Клинтън Самюел Бъргър писа вчера във "Вашингтон пост", че Ирак ще понесе щети за 50-150 млрд. долара.

В играта на големите България отново има всички шансове пак да се окаже губеща. Защото в крайна сметка и кандидатурата ни за НАТО, и кандидатурата за ЕС, и въпросът за Ирак ще имат за нас един и същ общ знаменател - парите, които все ни липсват.
1234
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД