|
Христина Ангелакова е родена в Исперих. Израснала е в Шумен. Завършила ДМА "Панчо Владигеров" в класа на проф. Сима Иванова. Специализирала в прочутата музикална академия "Санта Чечилия" в Рим и в Центъра за специализация към световноизвестната миланска "Ла Скала". Пяла е в почти всички европейски оперни театри с диригенти като Абадо и режисьори като Дзефирели. Лауреат е на едни от най-престижните конкурси у нас и по света. В Софийската опера е от 1976 г., а от година и половина е неин директор. Христина Ангелакова е доцент и преподавател във вокалния факултет на ДМА "Панчо Владигеров". Води майсторски класове на международната лятна академия "Русалка".
------------------------
- Г-жо Ангелакова, откакто театрални режисьори започнаха да поставят спектакли в Националната опера, в салона влязоха много млади хора. Това ли е единственият начин да се привлече младата публика?
- Това е един от начините. Името, което има авторитет в театралното пространство, привлича публика. И то предимно млада. Аз с удоволствие каня хора, за които не е обичайно да поставят в операта. Убедена съм, че присъствието на Теди Москов в афиша ще бъде знаково. Още повече че той не влиза за първи път в операта. Баща му - д-р Стефан Москов, бе фониатър тук години наред.
От друга страна, театралният режисьор не се съобразява много с условностите на жанра. Той гледа да пречупи спектакъла през призмата на театъра. И нещата стават повече театър, отколкото костюмиран концерт. А това допада на младите.
- Тези експерименти с театрални режисьори, особено когато те се славят с по-нестандартното си мислене, какъвто е Теди Москов, дали няма да отблъснат консервативните оперни почитатели?
- В репертоара на един театър трябва да има за всички по нещо. Има заклети меломани, които държат режисурата да е каквато я помнят отпреди 50 години. Но има други, които биха искали да видят съвременен прочит на класическо заглавие. Световната тенденция в операта в момента е именно модерната режисура. Най-често се премества епохата с цел да се осъвремени произведението. Но наред с тези модерни постановки се правят и традиционни, именно заради онази публика, която обича класическия спектакъл.
- Продължават ли да властват българските оперни изпълнители по света?
- Да, и това страшно ме радва като човек, който е от тази гилдия. Аз съм директор отскоро и няма да бъда вечно на този пост. Радвам се много на младите ни певци, които успяват навън и работят в най-престижните оперни театри и с най-прочутите диригенти в света. Райна Кабаиванска, Анна Томова-Синтова, Гена Димитрова, Гяуров имат своите достойни продължители.
- Само един гол талант помага ли на младия певец да пробие в чужбина?
- Иска се и шанс. За разлика от други професии в операта да си българин е привилегия. Там се гордеят от факта, че са били на една сцена с български изпълнители. Важно е само младият и талантлив певец да попадне на добър импресарио и да е изключително добре подготвен. А името се създава, когато изпълнителят започне да пее в големите оперни театри. Това носи и високи хонорари.
- Има ли много пари в операта?
- Има по света. У нас - не. Тук не можем да платим и 1/10 от това, което се дава зад граница.
--------каре-----------
Нашите певци правят огромни компромиси, когато идват да пеят в България. Но това е само заради любовта към страната и Софийската опера.
--------------
- Значи ако иска да прави кариера и да получава големи хонорари, младият талант трябва отрано да се ориентира към чужбина?
-------------
- Да. Щатно място в Националната опера вече не е привлекателно за никого. Трябва да минем само на гастролен принцип. А той е по-скъп. Още повече че като национален театър гледаме да не намалим качеството. Спонсорите в България са все едни и същи. И не са 100 големи фирми, а далеч по-малко. Иска се и гъвкавост на държавната политика.
--------------
- Политиците идват ли на опера?
- За цял сезон не съм видяла нито един път министър-председателя в салона. Симеон Сакскобургготски дойде само веднъж, и то преди да бъде избран на поста. Знам, че като министър-председател той има големи ангажименти. Но много се надявах да дойде поне един-два пъти. Не за друго, а за да зачете и покаже на останалите министри, че държи на родната култура. Ето, гледам един каталог на операта в Петербург. И в него виждам как Путин води Буш на балет. Или Блеър на "Война и мир". Нали се сещате как е издържал Блеър "Война и мир"?
Като отзвук в обществото обаче излиза, че Путин цени много това изкуство и най-високите си гости ги води именно там. Вярно, ние имаме паметници на културата, имаме съкровища, които могат да се видят от чуждите гости. Но те са историята на България, а не съвременна България. Трябва да ни уважават не само заради историята ни, а и заради това, което сме в момента.
------------
Тъжно е, защото при всяка премиера, при всеки фестивал каним политици, които така и не идват. Даже не съзнават, че е авторитетно да ги видят на опера. Сигурна съм обаче, че ако министър-председателят дойде веднъж, и те ще пристигнат да се покажат. Само Милен Велчев прави изключение. Той идва редовно, и то не заради поканата ни, а защото явно обича това изкуство.
-------------
- А министърът на културата идвал ли е? Той поне е музикант, трябва да има отношение.
- Идвал е. Но би било добре повечко да идва. Както и останалите. Не мисля, че са чак толкова заети. Като са толкова заети, да бяха изковали един закон за спонсорството в областта на културата и образованието. Има облекчения, но те са малко и не са атрактивни за бизнеса, за да се затича да помага. Казват, че Международният валутен фонд бил против такъв закон. Може и така да е. Но не видяха ли докъде стигнаха децата ни с матурите?
Преди време имаше едно потресаващо изследване за общата култура, в което децата бъркаха Никола Вапцаров с Къци Вапцаров. Ами букварите? Там е направо ужасно. Добре, че поне успяхме да спасим "Аз съм българче". Иначе и то можеше да отиде на боклука. Това е жалко! Ние сме или русофили, или американофили, или еврофили - все някакви ...фили.
Имам едно приятелско семейство, чието дете учи в колеж в САЩ. Най-трудно му бе да вземе изпита по история, защото тя е огромна, с много фактологичен материал, и много държат на нея.
- Въпреки че е само 200-годишна.
- А ние с над 1300 години история съкращаваме все повече материала, който нашето българче трябва да знае и да учи в училище. То трябва да е гордо с тази история. Нека да е интегрирано, но да е със собствената си физиономия, култура и идентичност. Иначе никой няма да ни уважава. Нашата образователна система била подчинена на тоталитаризма. Какво значи тоталитаризъм и образователна система? Може да има теми, които не бива да се учат сега. Това сигурно трябва да се изчисти. Но в резултат на тази образователна система всички деца, които отидоха да кандидатстват по американски и западноевропейски колежи, бяха приети на първо място.
Тук дойде наскоро един нобелист (Джоузеф Стиглиц - б. р.), който призна, че най-добрите му студенти са българи. Ами те по коя образователна система са учили? Нали по онази, тоталитарната.
-------------
Защо непременно при смяна на строя, трябва да се отрича и всичко добро, което е създадено? Не сме готови още да създадем нещо ново, а вече сме ритнали старото. Това е безумие! Ние винаги сме се възторгвали пред другите. Ах Италия, ах Франция, ах Германия, ах САЩ! А като се разрови човек, ами то толкова много световни фигури има, които са българи.
----------
Джон Атанасов, Кристо... Да не говорим, че няма голям световен театър без български оперен певец. Това са хора, които са закърмени с България и носят душевността на българина, ако и да са живели цял живот там. Това ги прави и по-колоритни в чужбина, отличава ги от останалите.
- Чия е вината да робуваме на всичко чуждо и да пренебрегваме родното?
- Младите родители, забързани преди години в собствената си реализация, а сега в борба за работа, невинаги са имали достатъчно време за децата си. Много малко контактуваме с нашите деца. И много бързаме да приемем чуждата култура и празници. Нека да познаваме другите, нека да сме отворени към тях, но не може да не съхраняваме нашите си традиции.
Вината е комплексна. Всяко ново правителство руши нещо. А да създаде нещо? Всяко ново правителство се опитваше да затрие някой, да оплюе предишното - нещо, което вече заляга задължително в предизборната кампания на всяко следващо. Онзи ден гледах Евгений Бакърджиев в "Сблъсък" по bTV. Той е герой на новото време, прочул се и като разрушител на една постройка, била дълги години символ. Преди говореше с доста злоба, а сега го гледам колко е умерен, колко мъдро разсъждава.
- Тоест българският политик трябва да падне от власт, за да започне да се замисля?
- Българският политик, докато е на власт, няма време да мисли. По стар обичай той бърза да се уреди, да се погрижи за родата, да си оправи живота. Затова и в САЩ избират хора с много висок материален статус. И те посягат, но поне по-малко. Посягат от едната глезотия. А нашите, ако трябва да покажат банковите си сметки преди и след като са били на власт...
Големи надежди имаха хората в правителството на Симеон Сакскобургготски. Оттам дойде и високият процент при изборите. Заради едната надежда. И страшно много хора сега са разочаровани. Хубаво, че дойдоха нови лица. Но освен познания, за тази работа се иска и практика. На думи е лесно, но да се реализира обещаното, става трудно. Лутаме се в този преход вече толкова години. Тази държава как ли не се опитваха да я разрушат. Ама е трудно...
- Докъде може да стигне търпението?
----------каре---------
- Петте века робство май е само извинение за търпението. Търпението като че ли ни е ген. Дали е от прабългарите или от азиатците, не знам. Защото едни чисти славяни като чехите и словаците вече се оправиха. И те винаги са протестирали против несправедливостите. Пък ние търпим. Това е тъжната истина.
-----------------
И въпреки всичко човек, като погледне театрите, галериите, сцените, там нещо продължава да се случва. Българинът се опитва да съществува поне там, да съхрани духовността. Ако и това престане да го има, държавата май ще трябва да хлопне кепенците.