Сякаш хаотично трупащите се един след друг протести имат една обща насока, която просто никой не изговаря: те са насочени срещу глобализацията.

Вземете селото. Нашите хора произвеждат дини, обаче същевременно дини пристигат от Турция и Македония. За консуматора - добре, защото цените падат главоломно, за производителя - лошо, защото не може дори да си изкара разходите. Възможно е работната ръка у комшиите да е по-евтина, може просто капризите на метеорологията да са предизвикали и там свръхпроизводство и тамошните собственици гледат да се отърват от стоката. Във всеки случай липсата на единно социално пространство прави невъзможни солидарността както между работниците от различни страни за искане на минимални заплащания, така и между дребните собственици за минимални изкупни цени - в резултат



печелят едрите глобални посредници



Съвсем различна изглежда данданията около ракетите. По принцип нищо по-хубаво няма от това да се събуди най-после това обществено мнение и да почне да притиска управниците. Само че вижда ми се леко странно такава неочаквана екозагриженост от едно население, което навремето безучастно наблюдаваше обгазяванията на Русе, а днес пет пари не дава за далеч по-големите опасности, които крие атомната централа, или за чудовищните условия на труд в производствата, които все още работят. Защо е тази съпротива срещу влизането в жандарма на новия глобален ред - НАТО, има ли отзад тъмни руски интереси и носталгия по комунизма, не знам. Но със сигурност огромните енергии, насочени към този - да ме прощава Господ - не дотам драматичен проблем, явно изразява наранения нарцисизъм от бавното плъзгане на страната от втория към третия свят (точно както малко по-рано тази година беше с патриотичния подем около "Козлодуй").

Вземете сега вълненията около "Булгартабак". На едната страна категорическият императив на приватизацията (думата е за мен синоним на "глобализация"), от друга - закоравелите навици на населението да очаква защита от социалната държава. На една страна закъсалият за пари бюджет, на друга - страхът, че предприятието ще бъде препродадено на мултинационални компании и повече няма да се подчинява на никаква национална логика (например: да прави родно "Victory").

Накрая, съвсем друга опера: цигански бунтове започнаха с отказ да се плащат сметките за тока. В старите времена те щяха да си имат работа директно с държавата, да кажем, щеше да дойде милиционерът да ги води на работа, военни части да ги въдворят, партийни секретари да ги организират. Срещу щедро платените от социалната държава сметки щяха да им сменят имената и забраняват номадизма, да осигуряват покорство и идеологическо подковаване. В новия глобален свят

държавата все по-откровено служи на частния интерес



Компанията значи идва и ако не плащаш, просто спира тока. Откъде накъде един частен продавач ще се занимава да превъзпитава клиента си?

Ще кажете: къде е тук глобализацията? Засега само в общия (пост)идеологически климат. Но утре пазарът на тока ще трябва да се либерализира (например: заради ЕС), ще дойдат инвестиции. Представете си, значи, как ще гледа акционерът от Васенаар на това компанията, в която е вложил парите си, да не събира сметките от някакви хора, които, виждаш ли, не можели рационално да си правят семейния бюджет. Какво става? Наместо да бъдат обект на насилие, групи като тези на циганите просто ще отпадат от културата и ще заживяват в природно състояние. (Представете си сега мултинационална приватизация на образованието, частна здравна каса, частни пътища и всичко останало.)

Абсурдното в това, което става, е, че цялата агресия, която съответните сюжети пораждат, се излива върху националната държава. А смисълът на протестите е точно обратният: иска се повече държава, която да защити гражданите от глобализацията-приватизация, която подкопава устоите на минималната националната солидарност, с която поне в Европа сме свикнали. Наместо "управлявайте повече", "регулирайте", "бранете социалните ни придобивки", губещите бързо преминават към "всички са маскари" и "махайте се"; т.е. заговарят на езика на печелившите - онези, чийто основен интерес е да се изплъзнат заедно с печалбите си от хватката на националното преразпределение.