|
49-годишен мъж седи на стъпалата пред блока и гали черна котка. Човекът чака жена си, с която трябва да отидат да си вземат социалните помощи. Това е о. з. старшината от поделение 20 210 - Средец, Таньо Стефанов Христов. Той е един от първите, които са съкратени заради реформите в българската армия в градчето, което е по-известно с името Грудово.
"Махнаха ме през 1999 г., защото бях със средно образование, а ми оставаха само една година и половина до пенсия. Сега ми обясняват, че не ми стигат 7 точки, за които трябва да работя цели 7 години. Искам да работя, но няма къде", споделя Таньо. Той е работил 12 години в едно от четирите поделения в Грудово. След съкращаването му дават 12 заплати плюс още 6 за обезщетение. На ония пари взех около 5 млн. лева и купих една кола. Мислех да правя нещо с нея, но не успях да започна работа и я продадох, за да се храним, разказва Таньо. Гърдите му, които се виждат от разкопчаната риза, се зачервяват от напрежение.
През това време от вратата на кооперацията се показва жена му. Тя изобщо не вдига очи, а
застава кротко и свято до него като войник до знаме
Добре, че са жената и детето, които все още не са се отказали от мен. Иначе не знам какво щях да направя, казва старшината от запаса.
Семейството на Таньо е едно от малкото, който са останали в Средец. Дори са успели да си купят жилище в няколкото военни блока, които се намират досами поделението.
В местността Градока, както местните я наричат, през 1950 г. започва строежът на поделение. То трябва да ни пази денонощно от врага. Бившето Грудово е на 30-ина километра от границата с Турция. Малко повече пък е разстоянието до браздата с Гърция. Все страни, които до 1989 г. се считаха за врагове на България. Именно за това и в този регион са дислоцирани най-много военни поделения. Освен в Грудово много войска е имало и в Елхово, Звездец, Болярово.
След като казармата е готова и се стичат военни от цялата страна, започва строежът на жилища за семействата. Вдигат се десетина масивни блока на няколко метра от портала.
"В началото живеехме по няколко семейства в един апартамент
Всеки имаше своя стая и свой котлон, но ползвахме обща баня, тоалетна и трапезария. Беше толкова хубаво. Пеехме, пеехме...", споделя комшийката от съседната кооперация на тази на Таньо Величка. Тя също е работила 10 години в столовата на поделението. Мъжът й пък натрупал 28 години стаж в казармата като старшина.
През 1990 г. успяват да вземат една от гарсониерите във военните блокове.
На 15 юни и последната кубинка напуска Средец.
Четирите поделения (артилерийска, танкова, механизирана част към Бургаската механизирана бригада и една механизирана част към Ямболската дивизия) са закрити напълно. На вратите на портала е сложена частна охрана, която тогава дори не пуска военните да влязат да си вземат неща, които са забравили при изнасянето. В края на миналата година пък половината от живеещите в блоковете напускат, тъй като са съкратени преди закриването на казармите. Тогава започва и голямото рушене.
Част от блоковете са бракувани от Министерство на отбраната
и ги изключват от тока и водата.
"Циганите само това и чакаха. Един ден дойдоха с една ИФА и вързаха част от блока за нея. След като стените паднаха, започнаха да събират тухлите. Сърцето ми се късаше, като ги гледах как рушат онова, в което живееха толкова хора, които се обичаха и пазеха страната", казва Величка и подскача на патериците. Преди месец си счупила крака, но излиза навън, за да не мисли само за мизерията и циганията около нея. Когато синът ни порасна, поискахме да вземем още едно жилище или да заменим гарсониерата за по-голямо, но ни отказаха, споделя Величка. От управлението й обяснили, че първо това право имат висшите военни, а след това нисшите. Така или иначе в края на живота на казармата се оказва, че при толкова желаещи да закупят жилище там няма обитатели, а блоковете се разграбват от близката циганска махала.
Звънял съм в полицията, като дойдат да крадат тухли или цигли, но оттам ми казват, че нищо не могат да направят, жалват се живеещите в Градока.
Най-възмутени обаче били, когато
циганите започнали да изнасят одеялата от поделението,
а в същото време в местната болница нямало с какво да се завиеш. Мургавите дори започнали да си покриват бараките с завивки с надпис МО. Кубинките, шинелите и другите дрехи нарочно били късани и пробивани, за да могат да се бракуват, споделят местните.
"Абе разберете, че тая държава е курва! Лъже те и те мами, а накрая ти духва под опашката", избълва о. з. старшината и сълзите рукват от очите му. Най-много жалил за момиченцето си, което изпратил при сестра си в Слънчев бряг. Там тя обаче не е на почивка, а е готвачка в един от баровските хотели. Детето също й помага да реже картофи в кухнята и спи в нейната стая. Говорих с нея по телефона от пощата, защото моя го отрязаха, и тя се оплака, че кака не я пуска много из комплекса, за да не се изкушава", разказва Таньо. Според него било по-добре да си я приберат в Средец, но в момента не могли да й изпратят пари за път.
"Искам да попитам държавата, защо като съм работил толкова години, не мога да взема пенсия, а живея с 80 лева помощи на месец?! Като сме били военни, да не сме били дяволи!?", пита старшината. "Не бягам от бачкане. Имам всякакви шофьорски категории, защото бях механик в танковата бригада. Мога да правя много неща, обаче тук няма какво", допълва Таньо. Той дори не е и чувал, че има някакви хора, които са се ангажирали да търсят работа на бившите военни. Дори да има такъв център в Бургас, аз не мога да си позволя да отида дотам, защото това са пари за билет, които аз нямам, казва старшината.
Дори президентът Георги Първанов обяви, че ще търси работа на тези хора. "Ако той знаеше, че в община Средец сме гласували 70% за него, сигурно ще дойде да види за какво става въпрос, а пък и да помогне", казват местните.
В момента в града се набират хора, които да започнат работа в Гранична полиция, която ще има център там. Много малко мъже, които са свалили камуфлажните дрехи, ще бъдат наети на тази работа. "Не ми е ясно защо повечето хора мразят военните? Мъжът ми и до днес казва, че
на десет умници трябва да има един глупак, за да даде акъл",
споделя Величка. Мъжът й отдавна е пенсионер и не търси работа, но страда по времето, когато за Грудово-Звездец-Елхово се говореше за "триъгълника на смъртта". Тогава той не се е прибирал по цели месеци при жена си, а е лежал по палатките. Най-гадното на службата в тези поделения е било това, че непрекъснато са се правили учения.
В момента същата съдба имат и поделенията в Елхово, Звездец и Болярово. Навсякъде сградите са запустели, а на портала седи по един пазач, нает от частна охранителна фирма. Какво пази и той не знае, защото вече няма почти какво.
Иначе Средец е една напълно червена община. Площадът, на който има само две кафенета, все още носи името на партизанина Тодор Грудов. Срещу него се намира военният клуб, който отдавна е затворен и в него не се събират "фуражки". За наличието на много военни говори това, че повечето хора носят някакви милитъри аксесоари - шапки, елечета, камуфлажни фланелки и др.
Съвсем необичайно в Средец вместо гларуси и чайки има огромни ята от щъркели, който са накацали по комините на сградите. Те ще отлетят наесен, но няма да вземат със себе си мизерията и беднотията от града.
Кметът на Средец Ненчо Ненчев:
Искахме жилищата на военните
- Останали ли са в града военни, които бяха съкратени?
- Има, разбира се, но много малко. Все пак Грудово е било планирано за едно военно градче, а пък беше и престижно да се омъжиш за български офицер. При нас все пак съкращенията станаха постепенно, а не изведнъж. Това, което повече ме притеснява, е не че толкова няма военни, колкото за имуществото. Ние отправихме искане до областния управител, а той до Министерство на отбраната да ни бъдат осигурени средства. Например защо раздадоха всякаква техника на безценица, а не ни дадоха на нас нищо. Тук стават много пожари и те можеха да ни помогнат с водоноски, пожарни или цистерни. Можеше първо да се обърнат към нас или към друга община. Не знам как ги решават тези работи.
- Защо позволявате да се рушат жилищата на военните?
- Това наистина е най-фрапантният случай. Още преди да закрият поделенията, аз направих постъпки, тъй като виждах много свободни жилища, да ни разрешат да настаняваме граждани там. Една част ги продадоха, но другата се руши. Ако искат те да взимат наема, но да настаним хора, за да пазят поне имуществото. Те накараха военните да ги освободят и сега никой не ги охранява.
- Само за това имущество ли се притиснявате, или има и военна техника?
- Това са по-фрапантните неща. Иначе дрехите, обувките и одеялата ги късаха или дупчеха, за да могат да се бракуват, защото тази процедура е по-лесна. Ние нали сме страшно богата държава, че може да си позволим да унищожаваме.
- Промени ли се много градът сега, когато ги няма военните?
- Спомням си, че имаше по 3-4 хил. войници на клетва и не можеха да се поберат на площада. Хората пък, които идваха на клетвите, нямаше къде да отсядат и ги настанявахме по къщите на хората. Другото, което е много важно, е, че тук стават много пожари и момчетата ни помагаха, а сега не зная какво ще правим без тях. Работихме добре с армията.
Сега тук се настанява Гранична полиция. Ние дадохме едно бивше училище за техните нужди. В момента набират кадри. Ние ще охраняваме от Резово до Тополовград, а центърът ще бъде в Елхово.
- Взимат ли на работа бивши военни?
- Мисля, че много малко военни ще започнат при тях. Тези, които вземат обаче, не са офицери, а старшини и сержанти. И те гледат да се отървават от срочнослужещите.
- Кога беше сменено името на града?
- Градът е бил кръстен на партизанина Тодор Грудов. През лятото на 1992 г. е преименуван на Средец. Другите неща обаче не са сменени. Площадът се нарича "Георги Димитров", а улицата, на която живея, е "Васил Коларов". Сега е по-интересно, защото като кажа в телефонната слушалка, че е община Средец, хората си мислят, че са се обадили в София. Мечтая си някой ден да ни объркат бюджета поне за една година със София.
|
|
|
|