Турция все още не покрива изцяло фантазията от прочутата Оруелова творба "1984", макар че много от елементите й личат в ислямизма на премиера Реджеп Ердоган. Само дето Министерството на истината при него се казва Министерство на правосъдието. Истината е онова, което партията счита за истина, се казва при Оруел. Но същото важи и за Турция, смята Детлеф Клайнерт от в."Ди Пресе".

Това осъзна наскоро младата социоложка Пинар Селек, която многократно е била обвиняема за един бомбен атентат, макар да е ясно, че няма нищо общо със случая(експлозията там е възникнала в резултат на повредена газова инсталация). Селек обаче написа онова, което всъщност всеки в Турция знае: "При нас има фундаментален проблем по отношение на демокрацията. Той се изразява в унижаване на арменците, кюрдите и презрение към жените. А сексизмът върви ръка за ръка с милитаризъм и национализъм." Който властва над историята, владее настоящето и бъдещето, пише Оруел. Същото е и при "Големия брат" в Турция. Поради това геноцидът над арменците и до днес бива отричан. Фактите обаче са еднозначни: приблизително милион и половина арменци са били целенасочено избити през 1915-1916 г. в тогавашната Османска империя. Планът за унищожаването на арменското малцинство е бил решен още дълго преди това от националистическия режим на младотурците, водени от Кемал Ататюрк.



Истината е онова, което Големият брат счита за истина



Затова Ердоган смяташе, че има право без задръжки да излива гнева си срещу швейцарците, които се изказаха на референдум срещу строежа на минарета. Според него това било "белег на задълбочаващо се расистко и фашистко поведение в Европа". Независимо от това, че случаят няма нищо общо с расизъм, и че турският премиер тук възприема терминологията на нацистите, си заслужава да хвърлим един поглед към самата Турция. Преди 100 години една трета от живеещите на територията на днешна Турция все още са били християни по вяра, а днес - едва 1% и те биват притискани, притеснявани и тормозени, а в отделни случаи и убивани. Строежът на всякакви сгради за събирания, без изобщо да става дума за черкви, систематично е осуетяван от властите.

Ислямофобията в Турция е престъпление срещу човечеството. Който критикува исляма, е следователно болен и мястото му е в психиатрия. Подобно нещо сме го преживявали вече по друго време и на друго място. Крайностите на министър-председателя си личат и в сферата на изкуството. Когато Реджеп Ердоган наскоро разгледа един паметник, символизиращ мира с арменците, той го нарече "извратен", а Големият брат говори в подобни случаи за "изроденост". Каква разлика! Разбира се, паметникът междувременно беше съборен. Онова, което управляваната от Ердоган Турция разбира под демокрация, най-ясно се забелязва в сферата на (несъществуващата) свобода на печата. Преди няколко години имаше три големи семейни клана (Доган, Билгин, Узан), които си разпределяха почти цялата медийна сфера. След това два от тях на практика се сляха, остана Догановият клан, който с помощта на жалба за укриване на данъци в размер на 2 милиарда евро беше докаран до фалит и всичките му притежания сега се разпродават. Може да се предвиди, че радикалното ислямистко движение "Гюлен" скоро ще стане определящата медийна сила. "Гюлен" е световно оперираща секта на ислямски шовинисти, която постоянно подчертава превъзходството на исляма над останалите религии, структурирана е като концерн и е абсолютно деспотична.

Присъдата срещу известния турски писател Орхан Памук, арестът на журналисти и гонитбата на един неудобен ръкопис поставят Турция в лоша светлина. Старите рефлекси на страха отново взимат връх, пише Сузане Ландвер във в. "Нойе цюрхер цайтунг". Първият и единствен Нобелов лауреат на Турция - Памук, бе осъден наскоро на парична глоба, защото наранил чувствата и гордостта на шестима турци. В началото на март полицията арестува двама журналисти и упорито преследва един непубликуван ръкопис, който според прокуратурата бил възложен от едно престъпно сдружение. В рамките на кампанията за издирване на всички възможни копия на ръкописа - който се нарича



"Армията на имама"



и тематизира растящото влияние на ислямисткото движение "Гюлен" върху правосъдния и полицейския апарат - бе претърсена и редакцията на ляволибералния вестник "Радикал". Премиерът Ердоган е подгонил и един карикатурист, защото го бе изрисувал в един вестник като свиня. А един професор теолог заяви, че жените, станали жертва на изнасилване, сами си били виновни, защото се обличали много предизвикателно, като Върховният академичен съвет допусна това изявление, позовавайки се на свободата на мненията. Какво става с Турция, която доскоро минаваше за модел за демокрация в ислямския свят? Наистина ли Турция е така демократична, както често я описват, или просто ставаме свидетели на голямо отстъпление, що се отнася до свободата на словото?

Етиен Махчупян, бивш главен редактор на арменско-турския в."Агос", се оплаква от манталитета на държавния апарат и от закони, които по принцип са насочени против свободата на словото. Правосъдната система по традиция упражнявала натиск върху журналистите. Военните поддържали контакти с медиите и ги манипулирали, а политиката имала склонността да създава благоприятно настроени към нея медийни организации. Освен това има журналисти, които по идеологически причини не се стремят към независимо мнение, казва Махчупян. В последния индекс на организацията "Репортери без граници" Турция заема 138-о място от общо 178 страни.



"68 журналисти са понастоящем в затвора,



стотици биват преследвани заради журналистическата им работа", пише Серкан Демирташ в умерено критичния в. "Хюриет". Най-голямата заплаха произлизала от оспорвания закон за борба срещу тероризма. Срещу Ахмет Сик, автора на споменатия по-горе критичен ръкопис, който се издирва от полицията, също се отправят обвинения в терористична пропаганда. Впрочем става дума не само за свободата на словото, но също за национализъм и за състоянието на турското правосъдие. През 2005 г. Орхан Памук заяви пред един швейцарски вестник: "Турците са избили в своята страна 30 000 кюрди и един милион арменци. Мнозина турци изобщо не искат да си спомнят за изтреблението на арменците." Ултранационалистическият адвокат Кемал Керинчиз подаде жалба срещу Памук и след три опита и с помощта на Върховния касационен съд докара нещата до съд. Междувременно Керинчиз е в предварителния арест, той е един от голямата група обвиняеми по делото за подготовка на държавен преврат. Присъдата срещу Орхан Памук е важен прецедент. Това означава, че всеки турчин, а те са близо 78 милиона, може да реши, че е обиден и да търси по съдебен ред парична компенсация от Памук.

Известният писател не е единственият, който изпитва натиска на правосъдието. През октомври пред истанбулски съдия застана германско-турският писател Доган Акханли, а през февруари започна процесът срещу писателката и социоложка Пинар Селек. И двамата са обвинени в участие в терористични акции, въпреки че доказателствата са много косвени. "Крайно време е нашите закони и нашата правна култура да се реформират съгласно принципите на свободата на словото", пише публицистът Мустафа Акьол. Той казва, че хората трябва да имат възможност да критикуват правителството и военните, но главното препятствие бил "всеобщият нелиберален манталитет" в страната.