Държавата май се опитва да върне мутренското време, в което дълговете се събираха ефикасно и срещу голям процент комисионна. |
И всичко това е въпреки факта, че частните съдебни изпълнители работят все по-добре. Ако през 2006 г. са били приключени 5500 дела и са били събрани 95 млн. лв., то миналата година завършените дела са били 30 000, а събраните дългове повече от половин милиард.
Проблемът е, че
лавинообразно нараства броят на новообразуваните дела
- ако през 2006 г. новите дела са били 37 000, то миналата вече са 140 000. Увеличават се и новите дългове, и сумите за събиране. Това ясно показва, че икономическата криза у нас не само не е свършила, но и тепърва ще се задълбочава.
От друга страна, държавата вместо да помага за справяне на проблема и по-бързото събиране на дългове, прави точно обратното - затлачва още повече нещата. Въпреки всички експертни съвети срещу въвеждането на такси за справки за имущественото, данъчното, финансовото положение на длъжници управляващото мнозинство направи промяна точно в тази посока в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Тези такси се заплащат първоначално от частните изпълнители, но накрая са за сметка на длъжника и с тях се увеличава размерът на задължението му.
Държавните и общинските органи, от които се искат информация и справки относно имущественото състояние на длъжника, са стотици. Сред тях са общини, всички териториални поделения на Агенция по вписванията (Търговски регистър, имотен регистър, Булстат, Регистър на имуществените отношения на съпрузите), всички служби на КАТ, общинските земеделски служби, Централен депозитар, Централен регистър на особените залози, териториалните поделения на НОИ и НАП, държавни и изпълнителни агенции, други съдебни и административни служби и др. Всеки може да си направи сметката с колко се удължава едно изпълнително дело, след като с въпросната промяна бе направено така, че съдебните изпълнителите да ходят и чакат за справки на много места, което на практика блокира работата им.
Не е изненада и че държавните и общинските органи
веднага решиха да се възползват от положението
Общините масово започнаха да вдигат с пъти таксите за справки по изпълнителните дела. Ако например от едно физическо лице се иска 3 лв. такса за някаква справка, то за същия документ частният съдебен изпълнител ще трябва да плати 30 лв., макар че впоследствие сумата се поема от длъжника. Според съдебните изпълнители това разделение е дискриминационно и въпросните общински наредби се атакуват масово в административните съдилища. На места, като например в Разград, вече има отменени такива наредби от съдилищата.
На моменти положението става комично,
защото изпълнителите събират задължения и по искане на самите общини. Тогава тези общини също трябва да платят по-високите такси, които самите те са въвели. И те започват да се чудят, разказват съдебни изпълнители.
Друг проблем с въпросните такси възниква например с КАТ. Ако се поиска справка за едно лице, което притежава 30 автомобила, защото е шеф на фирма, трябва да се платят такси за всяка кола поотделно. И от 3 лв. таксата скача на 90 лв.
На няколко пъти съдебните изпълнители обясняваха, че тази история е абсурдна - нито е възможно физически, нито е целесъобразно заплащането на такси да става по този начин. И докато те обикалят от гише на гише, длъжникът може да се разпорежда с имуществото си и обезсмисля всички по-нататъшни действия срещу него.
Накрая съдебните изпълнители обявиха, че ако държавата и общините са решили все пак на всяка цена да печелят на гърба на длъжниците, то поне това трябва
да става по една единна и еднократна авансова такса
към държавния бюджет, която да се плаща още със самото образуване на изпълнителното дело. И да е нормална сума, а не раздута в пъти. За да може да не се бави принудителното изпълнение.
Друг проблем, който препятства бързото изпълнение, на пръв изглежда дребен - когато се прави възбрана на имот на длъжник, съдиите по вписвания искат от съдебни изпълнители кадастрална скица, която обаче задължително трябва да има печат на Агенцията по кадастъра. Изпълнителите имат достъп до регистъра и вадят копия на тези скици, които са напълно валидни. Съдиите по вписвания обаче отказват да ги приемат и искат задължително печат на агенцията. Този абсурд подрежда съдебния изпълнител на поредната опашка и отново удължава времето за събиране на дълга.
Проблем е и обстоятелството, че често Националната агенция по приходите първа запорира сметки и възбранява имоти. И после с години не прави нищо за събирането на парите. Нещо повече - по закон съдебните изпълнители са длъжни да уведомят НАП, преди да пристъпят към обезпечаване и събиране на дълговете. И обичайно НАП бърза да ги изпревари и тя да наложи обезпечителните мерки. На няколко пъти се изразяваха съмнения, че всъщност
данъчните така поставят чадър над определени длъжници
Защото на практика не предприема нищо за събирането на дължимите от тях суми, но пък и не дава на никой друг да иска парите и имотите им, за да бъдат върнати парите на кредитори. Все пак наскоро бе направена промяна, че ако в 6-месечен срок НАП не предприеме действия по събиране на дължимото към нея, то тогава съдебните изпълнители могат да започнат да работят по искане на другите кредитори.
Все още не е ясно и защо държавата не въвежда електронния запор и възбрана. При това всички изпълнители имат електронни подписи. Сега има много случаи, в които искането за запор на сметка в банка примерно се подава сутринта, но то не се обработва веднага и така се дава възможност на длъжника да изтегли парите си. Същото може да се получи и при възбрана на имот - докато бъде вписана възбраната, длъжникът вече го е продал.
Прогнозите на съдебните изпълнители за междуфирмената задлъжнялост и за събирането на дълговете за тази и следващата година са повече от тревожни. Защото към висящите 300 000 дела ще се натрупат още над 100 000 нови за признати дългове, които трябва да се събират принудително. И ситуацията става непредвидима.
Държавата отдавна е доказала, че не може да събира дългове. Затова нека поне не пречи други да правят това със законни средства. Освен ако идеята не е да се върнат мутрите.