За кой ли път се убеждавам, че времето е безкрайно относителна категория. И че в едни глави то тече устремно - те усъвършенствуват hi-технологии, създават нови лекарства, пръскат семената на просвещението и толерантността. В други глави се свива на кълбо и дреме, оживявайки само при прости неща като паница, секс, страх... В трети направо препуска назад, досущ избесняло хайванче, преди да се сурне в пропастта на скудоумието и агресията...

Тия, третите, са налице. Хиляди египетски салафити, водени очевидно не от "Фейсбук", а от дремещи в недрата на примитивни подсъзнания джинове, решили, че християнска девойка била приела исляма и копнеела за мюсюлманин, пък коптите я държали в църква насила, за да не стане тоз тържествен съюз. Това бил поводът да атакуват коптския манастир "Свети Мина" с коктейли "Молотов", да запалят две църкви и да убият около 10 души - коптски християни в квартал "Имбаба".

Ако това е плодът на египетската революция, то мерси ще кажем на такъв прогрес. Наскоро там имаше подобен инцидент, пак с девойка, пак уж закопняла по исляма; после се оказа, че девойката не щяла да се помохамеданчва.

През февруари или март т. г. имаше подобен случай в Индонезия. Там, ако се не лъжа, стотици мюсюлмани подпалиха две църкви. Поводът? Разгневили се на прекалено мека според тях присъда, произнесена от индонезийски съд. Някой си гражданин се оказал виновен в това, че разпространявал брошури и книжки, които обиждали исляма. Съдът го осъдил "само" на 5 години, а тълпата сметнала, че заслужава най-малко смърт.

Да не мислите, че конфликтът е само на исляма срещу християнството? Не - на беса му е все тая. В същата страна наскоро много на брой мюсюлмани



усмъртиха с бой други мюсюлмани, по-малко на брой



Тримата пребити били последователи на ислямска секта, т. нар. "Ахмадия", която уж не е официално забранена там, но секта нали значи, че за бой е работата. (Нещо нашенско да ви напомня това?)

На мене ми напомня и миналото. Един от случаите, демонстрирал на света що е то мюсюлманска битка за правата вяра, е през далечната 1876 г. в Солун. Той е описан в телеграма от американския консул до американския посланик в Цариград: "...бързам да Ви съобщя катастрофални новини. В петък вечерта едно християнско момиче, идващо с влака от Богданица и придружено от мохамедани, викало да му се помогне заради вярата му. Християните, които се намирали на гарата, дошли на помощ и принудили една кола, която ме чакала, да го отведе в града. В събота през нощта турски шайки се отправили към двореца на управителя, като искали да им се върне момичето. (...) Турците сновели из града, като призовавали правоверните да вземат оръжие. Развълнувани, консулите на Франция и Германия отишли на самото място, но били завлечени в джамията, гдето били събрани почти 3000 въоръжени мохамедани. Управителят бил в джамията, но не могъл да ги спаси - те и двамата били убити със саби."

Случаят е толкова драстичен, че Франция праща боен флот при Солун.

Смятаме, че тези неща са по-характерни за преди 300-200-100 години. Грешка.

Изтрещял на религиозна основа евреин направи преди петнайсетина години зрелищна и кървава касапница в джамия. Доколкото си спомням, въпросният Барух Голдщайн влезе в пълен с молещи се мюсюлмани храм, въоръжен с М-16, и откри стрелба срещу стотиците присъстващи там, които не го провокирали с нищо.

Сменил няколко пълнителя, успял да избие близо 70 и да рани стотици, преди сам да загине. Принадлежеше към радикална еврейска групировка - "Кахане", която опита да взриви две джамии, за да въздига наново храма на Соломон. Около 40% от израелците в анкета тогава заявиха, че разбират Барух и му съчувстват.

Да разбираш и съчувстваш на своите е най-естественото нещо на земята. Но от тук до безучастието, после до презрението, а после и до агресията към чуждите хързулването е възможно и често се случва с артистична лекота. Ако си проста и еднопланова натура, натисната от хормонална свръхдостатъчност и слаби перспективи за задомяване поради немотия, ако се блъскаш в такива като тебе цял ден, ако единственият ти досег с възможна идеологическа подпорка е онова,



що вика мюезинът от минарето,



то и ти можеш да изтрещиш като Барух, да затъгуваш по Осама или да препашеш пояса...

Четох наскоро за млада жена, която посъчувствала не на своите, а на чуждите - 27-годишната юристка Румяна Кирова. Тя се възмутила на активисти от "Атака", които с оборудвана с високоговорители кола заглушавали петъчната молитва в софийската джамия. Жената купила кутия яйца от халите и взела да ги мята по колата. На дошлите полицаи показала кръстчето си - била християнка, но не й харесвало това, което прави "Атака".

Онеправданият е прав, докато стане онеправдаващ, ще кажем ние на това.

Ако изключим желанието им да възтържествуват, нямам нищо против големите и малките световни религии. Но това им желание е убийствено войнствено и май неизкоренимо; няма по-нападателно оръжие от него. Бродски например пътеписва така: "Истанбулските джамии са тържествуващ ислям. А няма по-голямо противоречие от тържествуваща Църква - и няма по-голяма безвкусица. От същото страда и "Свети Петър" в Рим."