Вярно е, че от 12 години насам биологичното разнообразие в парламента куца яко, но такова чудо като през последните дни не е имало. Зад банките в пленарна зала се нароиха едни застрашени биологични видове, които правят серия от странни неща в своя недолюбван ареал.

Ето - прост пример - законът за биологичното разнообразие (ЗБР). Въпреки, че е обемист - 87 страници, видовете в парламента не би трябвало да срещат трудности с такъв текст. Но не би... Един закон като този така ги озори, че май създадоха работа на Конституционния съд.

Какво се случи? На 10 юли депутатите приеха ЗБР, но две седмици по-късно президентът им го върна, щото не хареса няколко члена. Първанов наложи вето. Второто вето, откакто е държавен глава. Дотук нищо интересно. Едно от малкото права на българския президент е да не харесва част от законите.

На 31 юли парламентът се събра да обсъди ветото на Първанов и не успя да го обори. Заради техническа грешка ли, заради лоша дисциплина ли - мнозинството не успя да събере 121 гласа, а в резултат на това си останахме без закон за биологичното разнообразие. И друг път се случвало вето на президент да бъде прието от парламента.

Оттук-нататък обаче



започнаха странните ходове



на парламентарните биологични видове. Досега закон с подобна съдба се връщаше в комисиите на НС, там депутатите умуваха известно време и съвсем леко коригираха спорните текстове. И след корекциите приемаха отново закона.

"Новото време" обаче счете, че е достатъчно умно и непогрешимо, та затова реши да претупа работата - за два дни комисията се произнесе, а на третия парламентът прие отново закона във вида, в който бе пуснат преди ветото на президента. Значи - президентът може да има някакви забележки, ама на нас хич не ни пука и ще си приемаме законите само във вида, в който сме решили.

Ами тогава за какво ни е президентът? Да ни мъти водата? Добре че българският държавен глава не може да наложи вето върху един и същи закон повече от веднъж, иначе циркът щеше да е пълен - той налага вето, мнозинството си го прегласува, той пак налага вето, мнозинството пак си гласува. И т.н. докато накрая цялата



държава влиза в лют спор за биологичното разнообразие.



Щото си няма друга работа.

А най-смешното е, че в този закон има един единствен истински спорен параграф - 11-и. В него пише, че министърът на околната среда може сам да актуализира площта на защитена територия без да променя границите й.

Текстът наистина е спорен. Да оставим настрана дребната подробност, че трудно може да увеличиш или да намалиш една територия без да промениш границите й. Проблемът е, че парламентът, а не един министър, може да променя границите на защитена територия. И заради тази дребна подробност този закон ще се запъти с бясна скорост към Конституционния съд. Депутатите от СДС бързат да внесат закона в КС - да не ги изпреварят депутатите от БСП. Смях!

Успоредно с драмата на биологичното разнообразие,



мнозинството успя да извърши още няколко смешки,



които помрачиха края на депутатския сезон.

Около въпросния закон стана ясно, че парламентарното мнозинство се сърди на колеги от НДСВ, които имат наглостта да афишират собственото си мнение. Например - в НДСВ се сърдят на Николай Чуканов, който подкрепи ветото. Значи да имаш собствено мнение - това е лошо? Не, не е лошо - просто зависи от гледната точка. Защото в същото време се видя, че дори председателят на парламента Огнян Герджиков, който в извънработно време се изявява като юрист на свободна практика, има мнение, и то е различно от това на колегите му. Онзи ден шефът на НС изчука "на частно" едно правно становище, с което помогна на още по-частни водни дружества да оспорят заповед на вицепремиера Костадин Паскалев.



Тук се получава лека политическа шизофрения



- значи Герджиков може да има частно мнение срещу Паскалев, а Николай Чуканов не може да има частно мнение срещу Герджиков!?

За да е ясно кой може да има мнение и кое е правилното, в четвъртък някой прати SMS-и на депутатите от НДСВ, строи ги в редица и ги накара да се подпишат, че ще гласуват с две ръце за Васил Иванов-Лучано. Ама Нонка Матова имала друг фаворит, ама още 20 човека имали мнение по въпроса - голяма работа, важна е партията и дисциплината. Да ама, докато си оправяха партийната дисциплина, успяха да развалят коалиционната - ДПС не ще Лучано и сега ще се пазарят я за заместник-министър, я за главен секретар в новото младежко министерство.

И всички тия чудеса се случиха за последните два-три дни. Но какво чудно има - парламентът завърши първата си година така, както я започна - с мъки.