"Възпей, о, музо, оня гибелен гняв..."



В множеството училищни шедьоври един съученик на дъщеря ми навремето постави рекорд. След като учителката прочела на децата за гнева на Ахила, сина Пелеев, той почнал да пита: "Кой е тоя Музо, бе?! Кой е тоя Музо?"

Въпросът "Кой е този Музо?" се загнезди в главата ми и с годините от детска глупост се превърна в символ, в нарицателно. Сега ми се струва, че в него са зашифровани основни дефекти на нас като нация и по-точно на нашите национални елити:

- невежество

- арогантност

- липса на авторитети

Първите от тези две - лежат на повърхността. Третото е коренът на нещата. Първите две са следствия. Третото - причината.

Защото "народите" на всички страни са склонни към невежество и арогантност. Тълпата винаги и всякога е такава. Но именно авторитетите на обществата ги пазят от тези болести: прославените воини, мъдрите законодатели, влиятелните свещеници, великите писатели, гениалните поети, безкористните лечители, влюбените в делото си учители...

Излиза, че при нас причината на тази злина, е в слабостта на елита. В неговата неспособност твърдо да се наложи - но не чрез сила само, а със своите ценности, с реда (духовен и материален), който е длъжен изкуствено да въведе и поддържа.

Не малко български социолози са предлагали модели, за да обяснят това. Усилията на великия Иван Хаджийски, продължени от проф. Минчо Драганов (в неговата прекрасна "Душевността на българския селянин"), извеждат липсата на авторитети от



психологията на патриархалното село



От принципа "Аз не съм нещо особено, но и ти не си нещо особено" една от социоложките от моето поколение г-жа Майя Грекова извежда това от "чуждостта", която поробените българи имат спрямо държавата (турска) и църквата (гръцка).

Но колкото и важно да е да изровим произхода на нещата, то едва ли ще ни помогне нещо повече от това да ги обясним. Но кое сега поддържа всеобщата инфлация на авторитети?

Тук виждам, както се казва, една субективна и една обективна причина.

По-малкото зло е, че нашите елити се държат помежду си по начин, който изключва трупане на уважение. Азбучно е, че майката и бащата трябва да се уважават един друг, ако искат да ги уважават децата. Елементарно е, че един крал поддържа авторитета си, като демонстрира уважение към дворяните. А те, на свой ред, не биха удържали минимален авторитет, без да демонстрират непрекъснато уважение към въпросния крал. При демокрацията това означава да демонстрираш



перманентно и искрено уважение към противника си.



А също така към носителите на друг вид ред: църковен, стопански, културен, научен...

Т.е. аз казвам, че основен извор на поддържането на авторитет на елита на една страна е самият този елит, когато коментира самия себе си.

А какво виждаме? Едно непрекъснато, нестихващо "кой е тоя Музо?!" "Не го знам аз, тоя Музо, кредитен милионер, брат на комунист, продал се на американците сега, синът му побойник и си е купил мезонет... С какви парички, а?.." С други думи, самата стратегия на това да се удържиш в елита, се полага не в поддържане на този елит, а напротив - в непрекъснато "разобличаване" на другия. И - говоря сериозно - ако това продължи достатъчно дълго и масово - спукана ни е работата.

Но има втора, по-фундаментална причина, и тя е обективна.

В крайна сметка авторитетът е произволна на успеха.

За да натрупа даден елит авторитет, той трябва да постигне реални успехи - не говоря какви: военни, стопански, културни...

Има ли нещо съществено, с което да се похвалим тук? Да, има.

Но никой не се хвали.



И то е, че като цяло нашият елит осигури мирен политически и етнически преход на страната. Че не насъска българите да се избият (както направиха, например, югославските елити). Че останахме в мир с турците (въпреки че ги бяхме насилвали години наред малко преди това).

Но забележете! За да се похвали с такова нещо, с този наистина голям успех, елитът би трябвало да адресира похвали към противниците си! Да се осмели да прояви уважение към конкурента.

А това - както видяхме - той си е самозабранил по точка първа!

Какво да правиш - порочен кръг. Георг Хегел нарича това "Лоша безкрайност"...

---------------------

Други текстове от същия автор: http://www.Raichev.org

За коментари и отзиви: A.Raichev@gallup-bbss.com