|
"Ало, дежурният ли е? Тук охраната на село Студено буче. Имаме опит за взлом!", с тих и забързан глас казва по радиостанцията единият от мъжете. След няколко минути пристига патрулка. Униформените залавят на местопрестъплението неизвестния, който току що е пробвал да проникне в чуждата къща.
Двоицата ентусиасти, които не спят, а дебнат за бандити, за да ги предадат на полицията, са от доброволния отряд за охрана в едно от монтанските село. Само едно от няколкото, в които преди два месеца стартира първият по рода си проект "Доброволна охрана", организиран от РДВР и общината. И, за които преди две седмици беше осигурена по една радиостанция за да съобщават на полицията за престъпления. За последния случай на пазачите в Студено буче им е забранено да говорят. Още не можело да се докаже
дали бандитът е искал да краде или да изнасили
стопанката.
Нощната смяна започва в 22,00 ч та до 4,00 призори. Миналата седмица в Студено буче, откъдето минава международния път от ферибота във Видин, обрали унгарец. Легнал да поспи чужденецът, уж на светло пред гастронома, ама не усетил как неизвестни счупили прозорците на джипа му и му задигнали 300 евро. Момчетата от охраната чули алармата и извикали полицаите. Малко късно било, апашите още се издирват, но поне сме се отсрамили пред унгареца с бърза реакция. А местните пазачи са само 4-ма, при 530 души население.
Когато нашият екип застъпи на нощно дежурство с пазачите от близкото село Долна Вереница, за "лош късмет" на репортерския ни хъс, нямаше кражби и инциденти. Но така е в повечето нощи.
Мъжете патрулират обикновено по двойки. Полицията не дава да ходят по един, за да няма риск. Обикалят селото от край до край. Обикновено пеша, понякога с каруца, ако имат бензин използват личните си жигули и москвичи. Наглеждат тъмните улички и пустите къщи, откъдето най-често се краде останалата покъщина, обикалят около хоремага да не стане пиянски скандал.
"Ей, вие, какво правите тука, не сте тукашни?", пита 36-годишният Анатоли група роми, които се шляят по улицата. "Ние тука идваме на гости на един братовчед, честно ти казвам, Цецо, не го ли знаеш", убеждава го един от мургавите. Анатоли и колегата му ги пускат да си вървят по пътя, но проверяват тая работа. Оказва се, че ромите наистина са дошли при роднина. Охранителите обаче са длъжни да се уверят.
"Трябва някак да си опазим имуществото, няма друг начин.
Страх не страх, нямаме избор",
казва Владко, който е само на 25 г.
Неговото село е уникално. Тук първи и единствени още преди 2 г. правят доброволен отряд. Създава го кметският наместник Леди Кръстев. От 80 мъже в селото с 214 души население, успява да привлече за каузата 62-ма. Най-старият е 76-годишен. Кметът сам е успял да осигури две радиостанции - едната за себе си, другата за дежурния наряд. Вярно, нямат връзка с полицията, но при нужда той звъни от личния си мобилен телефон. Така било и преди няколко дни, когато магазинерката посред бял ден му се обадила, че група цигани къртят с кирки парапета на моста. Кметът успява да залови единия от тях. По Закона за местното самоуправление кметовете имат право да задържат бандити до идването на органите.
Повечето хора в селата се доволни. 2-3 дни преди да раздадат радиостанциите в с. Доктор Йосифово циганчета влизат в гараж да крадат карбуратора на лада. Стопаните обаче ги усещат, успяват да хванат едното и го набиват.
"Трябвало е да го убият,
да не гъкне повече", безкомпромисна е 63-годишната Милка Йосифова, но казва, че с охранителите вече е по-спокойна. "Според мен с тия момчета кражбите и палежите ще намалеят 100 %", казва най-големият ентусиаст магазинерът Райко Дамянов. Има обаче и по-скептични. "Никой не варди, все се крадне", мръщи се 68-годишният бай Иван, който седи пред дюкяна и пуши цигара без филтър. Когато се увери какво вършат, може и да каже добра дума за тях, но още е рано.
Има и такива, които дори не са чували за доброволните отряди. "По цял ден съм на нивата, сега взех социалните помощи и излизам да пия една бира, нищо не знам", казва сърдито един от посетителите в кръчмата.
От полицията твръдят, че вече има видима полза от инициативата.
"Засега, слава Богу, нямаме сигнали, на които да реагират нашите сили и средства, охранителите не са се обаждали, не са залавяли никого", казва шефът на РДВР-Монтана полк. Вихрен Тончев. Сигурно е пропуснал да отбележи малките инциденти, за които разказват охранителите.
Според него достатъчно било, че присъствието на отрядите действа като превантивна мярка. Бандитите като знаят, че има хора, които държат връзка с полицията, ще са по-кротки, убеден е полицейският началник. А и статистиката вече показвала, че престъпленията в сравнение с тези до края на юни 2001 г., са намалели.
Някои от пазачите, не са много, имат разрешителни за лично оръжие. Повечето са пенсионирани полицаи, пожарникари или военни.
"Ще използваме и друга алтернатива - голяма част от охранителите са ловци, така че могат да ходят с пушките си. Не говорим да стрелят, а да респектират. Те нямат право да гърмят, дори и предупредително. Може ли да убиваш човек без да знаеш какъв е и що е, даже и да краде? Полицай няма право, камо ли охранител", разсъждава полк. Тончев.
Доброволните пазачи нямат право и да задържат крадците. Тяхната задача е само да наблюдават движението на престъпника, да запомнят как изглежда, номера на колата му. И да информират полицаите.
"Такъв е законът, както каза ген. Бойко Борисов евентуално в бъдеще
може да се поиска разширение на правомощията им,
Сега охранителите могат да кажат: "Стой! Не мърдай!", но само, за да сплашат. Е, ако тръгнат да се саморазправят с тях, няма да стоят да ги бият, я!", разгорещява се шефът на РДВР.
Някои от пазачите са нещатни сътрудници на МВР, те имат полицейски карти и с тях имат по-голям шанс да сплашат обирджиите. Освен това по закон разпорежданията им са със задължителен характер и могат да "блокират" бандитите, докато дойдат униформените и ги задържат. В РДВР-Монтана вече обсъждат идеята да предложат на по-младите охранители да станат нещатни сътрудници.
Областният управител е осигурил от Министерството на обраната безвъзмездно по една лятна риза, в цвят военно зелено. Това е униформата на охранителите. На нея носи закачен малък бадж, изработен от общината, на който пише "доброволна охрана" и името на селото.
Идеята за радиостанциите дал главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов. Кметът на Монтана Златко Живков само за месец осигурил пари за 10 уреда за свръзка. Сега 9 села и циганския градски кв. "Кошарника", са подсигурени. Там обаче пазят българи, на които общината плаща. "Има идея
по нататък да охраняват хора от ромското население.
Нали говорим за интеграция, а те се оплакват, че са изолирани, да видим какво ще стане", размишлява Вихрен Тончев.
С актуализирането на бюджета за второто полугодие вероятно ще бъдат закупени още радиостанции. Защото сега половината от общо 22-те села в общината все още са без радиовръзка. 5 от тях дори нямат отряди, защото са с по 100 души население, повечето от които старци. Съседните общини Вършец, Медковец, Вълчедръм също смятат да закупят по 4 радиостанции.
С няколко са се снабдили и горските стражари от Районната дирекция по горите, които следят за противозаконна сеч и кражба на дървен материал. Лесничеите също се свързват директно с полицията.
Всички радиостанции са на една честота, Бойко Борисов я уредил. Тя е на пожарната, огнеборците я чуват постоянно и могат да реагират веднага при сигнал за пожар, наводнение или други инциденти. Иначе сигналът е дислоциран в РПУ-Монтана при оперативния дежурен.
Подбора на хората направили кметовете. Но не минало и без зоркото око на полицаите - проверили ги да не са криминално проявени, да не са съдени или с висящи дела. Че даже и да нямат връзки с бандити. Но нямало неодобрени кандидати, кметовете си знаели кого да предложат.
Охранителите в региона са вече около 150. А от полицията се надяват да привлекат още.
|
|