В Трибунала за военни престъпления в Хага Ратко Младич, наричан "Касапинът от Босна", се присъедини към обвинени в геноцид диктатори, военни командири и масови убийци. Разположен в потъналите в зеленина покрайнини на града, центърът за задържане "Схевенинген" вече приюти Радован Караджич, политическия съюзник на бившия военен командир на босненските сърби. В момента срещу него тече процес.

Другите обитатели са бившият президент на Либерия Чарлз Тейлър, който е обвинен в убийства и изнасилвания, извършени, докато се опитва да получи контрол върху диамантените мини, или "кървавите диаманти", в Сиера Леоне, както и военачалникът от Конго Томас Лубага, обвинен, че принуждавал деца да грабват оръжията и да воюват.

В очакване на началото на процесите си в международния център за задържане "Схевенинген" са настанени обвинени от Международния наказателен съд, както и обвинени от трибуналите за бивша Югославия и за Сиера Леоне. Центърът е построен близо до стар затвор, където холандските бойци са били хвърляни от нацистите. В сравнение със затворите в родните страни на задържаните центърът изглежда сравнително луксозен.

Затворът се намира на 1.5 км от плажа, където скъпите имоти имат изглед към пясъчните дюни и морска вода пръска прозорците им. На задна линия са разположени килиите: арестантите се намират в единичните си килии, с площ от около 10 кв. метра. Те са заключени от 21 часа до 7.30 часа сутринта - време, в което обитателите им могат да гледат телевизия, да четат или да подготвят защитата си.

Всяка килия на Международния наказателен съд има легло, бюро, рафтове за книги, шкаф, тоалетна, мивка и телефон, въпреки че разговорите се контролират от служителите на затвора. Затворниците могат да се подготвят за делата си, като използват компютри, през които обаче нямат достъп нито до интернет, нито до електронна поща. През деня те могат да общуват с останалите арестанти и вместо затворнически униформи им се разрешава да обличат собствените си дрехи. В крилото, където се намират арестантите, задържани за престъпления в бивша Югославия, политиката и съдебните дела са теми табу за разговори - вероятно за да се избегне възможността да се разгорят прекалено силни страсти.

"В центъра за задържане има строги правила - разговорите за политика и за делата не са разрешени", казва Шефер Халилович, бивш босненски мюсюлмански генерал, който е обвинен за убийството на цивилни хървати в периода между 1992 и 1995 г., но по-късно е признат за невинен от Трибунала.

Сръбските медии писаха, че въпреки политическите различия задържаните, които са били врагове по време на войната през 1992 г. - 95 г., се събират заедно на религиозни празници и дори си разменят подаръци. "Войната ни раздели, но Хага отново ни събра заедно", пише Халилович в книга, посветена на времето, което е прекарал зад решетките.

Други бивши арестанти също така разказват за другарството, което са създали в ареста. Според бившия македонски вътрешен министър Любе Бошковски, който също е оневинен от Трибунала, когато Анте Готовина пристигнал в Хага, той бил облечен в блуза с къс ръкав, тъй като бе арестуван на Канарските острови. "Проблемът бе решен, когато Слободан Милошевич му даде пуловер", казва Бошковски. Готовина наскоро бе осъден на 24 години затвор за военните престъпления, извършени срещу сърби в Хърватия.

Когато дебатите по политически и юридически въпроси не са разрешени, кратките разговори са за храната, семейството и здравето, като например трудностите, пред които обитателите на затвора са изправени, за да отидат при стоматолога. Едно от най-обичайните оплаквания е свързано с храната: твърдо сварените зеленчуци, които се сервират, не са по вкуса на всички, но затворниците могат да си поръчват хранителни продукти от специален списък и сами да си приготвят храна. "Храната не е тази, с която сме свикнали на Балканите. Зеленчуците не са сготвени много добре, а порциите са прекалено малки, така че ние трябваше да си купуваме храна в бюфета", разказва Халилович. Той казва, че най-сериозното му оплакване е от трудностите, пред които бил изправен, когато искал да си запази час при зъболекаря, който бил само един и имало дълъг списък от чакащи.

Младич, чиито адвокати твърдят, че здравето му е силно разклатено, със сигурност ще има достъп до добро медицинско лечение, тъй като Трибуналът за военните престъпления не желае друг арестант да умре, докато се намира в центъра в Хага. Слободан Милошевич, който обичаше да слуша песните на Селин Дион в килията си, почина в затвора на 11 март 2006 г. - месеци преди да му бъде прочетена присъдата по обвиненията в геноцид и други военни престъпления, извършени в Хърватия, Босна и Косово.

В центъра има затворническа болница и психиатрична клиника. Обикновени затворници са настанявани там само когато се налага да бъдат лекувани, обяснява говорител на холандското министерство на правосъдието. "Задържаните могат да бъдат настанени в затворническата лечебница, но ако имат сериозни проблеми, има възможност да бъдат изпратени в болниците на други затвори или дори в граждански лечебни заведения", обяснява говорителката на Трибунала Нерма Джелачич. Въпреки удобствата Халилович подчертава: "Все пак е затвор".