На пръв поглед настоящото управление изглежда много прозрачно. Всеки ден министри, депутати и всякакви началници говорят рано сутрин по радио или телевизия. Разказват какво правят и какво още ще направят за избирателите. Правителството пуска и стенограми от всяко свое заседание. Но от публикуваните записи не ставаме свидетели на истинска работна атмосфера от заседание на министри, а ни се пробутват министерски и премиерски най-вече изявления за медиите и съответно за обществеността.

Т.е. имитация на прозрачност. Да не говорим, че министър-председателят разбира прозрачността така: решавам да говоря, но когато ми зададат въпрос, който не харесвам, прекъсвам брифинга и си тръгвам сърдит. За премиера, както и за вътрешния министър Цветан Цветанов публичните изяви основно включват ровене в мръсните чаршафи на всички останали, включително политически или икономически врагове.

Затова всъщност управлението на ГЕРБ спокойно може да се регистрира като "Непрозрачност без граници" - като контрапункт на името на една от известните неправителствени организации със заслуги в извоюването на повече публичност и в борбата срещу корупцията във властта.



Особено в последните две години нивото на прозрачност започна да пада под минимума



Всъщност не е ясно кой, колко и за какво харчи държавни пари, обявява се отпускането на огромни суми по проекти, но после не е ясно как и къде точно отиват. На тъмно администрацията си раздава хиляди левове под формата на бонуси и допълнително материално стимулиране. Данните за обществените поръчки, които виждат бял свят, са повече от минимални. Затворен бе достъпът и до немалка част от Търговския регистър. Декларациите за имуществата и за конфликта на интереси на елита бяха също изстискани откъм информация.

Може ли да каже някой защо бяха дадени 80 млн.лв. в повече за построяването на магистрала "Люлин"? Или 300 млн. лв. за ненужни хеликоптери? Предишните управници са виновни, че са сключили договорите. Добре, но тогава защо обявените за неизгодни сделки не бяха прекратени, като се платят обезщетенията? Нямаше и заведени дела срещу фирмите, че не са свършили работа? Защо в договорите за магистрала "Тракия" има тайни клаузи и договорки?

В същото време огромната част от парите от Европейския съюз се усвояват от чиновници или фирми, близки до управляващите? Това някаква нова форма на прозрачност ли е?

Която става все по-масова. Огласеният наскоро доклад за състоянието на достъпа до информация за 2010 г. очерта мрачна картина. От проучване на над 490 сайта на ведомства и общини се вижда, че средно само при 2.4 % от тях са публикувани договорите, по които са изхарчени бюджетни средства. Това е направено при едва 4% от общините, 12% от централните ведомства и от нито една агенция, комисия или териториално звено на изпълнителната власт. Само 14% от държавните и общински институции пък са публикували бюджетите си, също толкова са направили достояние финансовите си отчети. Така на практика изобщо не става ясно как се разходват парите на данъкоплатците. А те имат задължението да публикуват тези обстоятелства.

Данните от договорите за обществени поръчки са в специален сайт и по принцип всеки може да ходи и да си ги търси там. Друг е въпросът, че информацията за обществените поръчки изобщо не е достатъчна. Защото много често се крият всички нейни параметри.

Ведомствата обаче по правило имат изискване да слагат и на собствените си интернет страници всички договори, по които се харчат държавни пари или такива на европейския данъкоплатец.

Но ако за обществените поръчки има все пак някаква публичност, няма обяснение защо не се поместват бюджетите и отчети за харченето им. Така на практика изобщо не е ясно как се разходват парите на данъкоплатците. Остават непрозрачни и документите, които се разсекретяват, както и какво точно ведомствата разбират под служебна тайна. А това е твърде важно, защото зад нея се крие какво ли не. Наскоро председателят на Държавната комисия по сигурността на информация Цвета Маркова обяви, че чиновници и ведомства обявяват всевъзможни неща за служебна тайна в опит да крият едно или друго обстоятелство. Тя даде пример с общински и областни администрации, които



са си позволили да обявят за служебна тайна дори доходите на роднините си



По този начин фактически крият информация, която по закон трябва да е публична. Маркова заяви, че за последната година е имало масови опити на чиновници в различни ведомства неправомерно да обявяват данни, документи и информации за служебна тайна. Преди време военното министерство бе обявило списък на фактите, които счита за служебна тайна, и сред тях бяха дори проучванията на социологическите агенции, в които има нещо отрицателно за армията.

Липса на унифицирани практики по предоставяне на информация, както и неясни отговорности по контрола и налагането на санкции при неизпълнение на законови задължения, включително и при онлайн публикуването, са само част от другите констатации в доклада на програма "Достъп за информация". Според нейните експерти декларираната политика на прозрачност изобщо не е обвързана с бюджетна прозрачност и най-вече с прозрачността на договорите на държавните институции.

Сред малкото положителни изводи не е някакво усилие на властта, а активността на гражданите, неправителствените организации и медиите да търсят повече и докрай обществено значима информация. Като едни от най-добрите примери са посочени искането от страна на 11 главни редактори на информация за това в кои банки държавните дружества си държат свободните средства. Оказа се, че половината са само в една банка - Корпоративна търговска банка. За друг положителен пример е посочено, че чрез използване на закона за достъп до обществена информация се разбра, че дипломата на бившата шефка на фонд "Земеделие" Калина Илиева е фалшива. По същия начин се е разбрало, че

шестима от общинските съветници в Ямбол са с присъди, като на двама от тях присъдите са влезли в сила, след като са избрани за съветници.

В много от случаите обаче не властта, а съдът е наложил съобщаването на дадена публична информация. Просто магистрати са налагали на чиновниците под страх от глоба да дават данните.



За съжаление напоследък и съдът е на път да се сдуши с властта



и да започне да затваря напълно достъпа на обществото и медиите до всичко, което ги интересува. И особено как се харчат техните данъци. Така например съд е приел по няколко дела, че НЕК и Българският енергиен холдинг не са задължени лица по смисъла на закона за достъп до обществена информация. Защото били търговски дружества. Нищо, че са сто процента държавни и с един-единствен принципал - министъра на икономиката. Ситуацията става още по-забавна - министърът казва, че исканата информация не се намира при него, а я има само в НЕК и БЕХ. И така се завърта омагьосан кръг, в който една информация, по презумпция публична, се засекретява. И от чиновници, и от съдии. Да не говорим, че отскоро делата във Върховния административен съд, свързани с откази за достъп до информация на чиновници, вече се насрочват за февруари следващата година. Или иначе казано, и правосъдие, и евентуално информация при положително развитие на делото може да се очаква най-рано след година.

Но след като това управление разчита на служители по сигурността на информацията, а няма служители, които да улесняват достъпа, изводът е ясен. Повече се залага на секретността. А под този похлупак се правят най-големите далавери.