Някои говорят за това, други не. Някои твърдят, че нещата са зле и напредват към по-зле; други - обикновено управляващи, уверяват с подкупваща и сановита усмивка, че ще се оправим.

Наскоро във връзка с най-новото социологическо проучване как младежта вижда себе си, представено в НСА, медиите гръмнаха със заглавия за упадък сред младежта, за това как само парите са ценност за младите и т.н. (Чунким при старите другите ценности доминират, но нейсе).

Съвсем прясно излезе книжка, съставена от професор Минчо Драганов, наречена "За тъмната страна на човешката психика". В нея млади хора и специалисти търсят корените на омразата помежду ни. В проучването преобладават мнения като: "Само чалгата е на ниво" - 20-годишен компютърен специалист, и: "Хубава страна - кофти хора" - някакво младо девойче. В сборника се търси отговор на въпроса защо деца и родители не се разбират, защо българите мразят ромите, а Есма Реза разсъждава по темата:



"За какво му е на младия българин омраза към българите?"



Самият професор Драганов се опитва да тегли обобщаващ тигел и задава стряскащо синтезиращ въпрос: "Днес като че ли масата на негативните явления се увеличава, отношенията между хората се изострят, заобикалящата действителност става по-враждебна, човечността се превръща в маскировка на античовечността, на една мизантропия. Това цената на течащи преходи и подготвящи се сблъсъци по света ли е?" И още: "Временно ли е, или е дългосрочен процес?".

Понеже става дума за тези и утвърждения, трудно податливи дори на статистика, и аз се двоумя. Нека пак повторим - влошава ли се нещо в нашия микроклимат, променят ли се към по-зле базисни морални стойности? Изчезва ли желанието ни за комуникация, посърват ли качества като отзивчивост, толерантност, умения за емпатия?... Или това само им се струва така на разни соц. носталгици и въздихатели по тоталитарния уют в стадото.

Не мръдна ли обществото ни от фаза, в която елитът се създаваше от политически връзкари, най-честно посредствени, към фаза, в която



кадърното става елит и просто печели повече,



защото работи по-добре?

Би трябвало да е тъкмо така, казано простичко и в унисон с новия идеологически пълнеж на обтекаемия термин свобода.

Но ако е така, защо населението намаля с близо два милиона за 20 години? Защо младите не виждат ценностите на семейството, на любовта, на труда и свободното творчество; защо такива неща ги пълнят със злъч и им се струват високопарни?

Нещо някъде се обърка, господа. Гледам в статистиките, гледам в докладите на неправителствените организации, гледам дори в библиите на неолиберализма. И се чудя защо не виждам това, което трябва да видя. Тогава гледам и наоколо си. Виждам следното.

Виждам очеваден некадърник, сравнително млад, но с вече десетинагодишен опит, който работи към крупно министерство. Работата му е да оправя икономически бакии. Добре виждам обаче, че не работи нищо, просто го познавам човека, макар не съвсем изблизко. Направо се скапва от мързел. А когато го понудят към малко трудова активност, му вгорчават живота не на шега. Той самият е убеден, че киселата, но все пак постижима хармония в този свят е такава: той не прави нищо, но ходи навреме на работа и си получава редовно заплатата (в интерес на истината тя не е огромна). И така - до пенсия, криво-ляво. Ще избута стажа, ще избута животеца. Малко ракийка от време на време, малко телевизийка, малко телесни радости; не сме най-добре, но не сме и най-зле сред себеподобните.



Покрай него мнозина - ух колко мнозина, карат на същия принцип



Виждам млада бизнесменка, която се хвърли в бизнеса с кулинария... Беше пълна с енергия, обикаляше всички тържища да търси евтина, но качествена стока, беше издирила много добри готвачи. Единият избяга, другият скоро бе натирен - крадял я. Манджите й - първо беше вкусно и евтино, после стана вкусно и по-скъпо, после стана още по-скъпо и гадничко... Сега се движи около фалита, но някак успешно го избягва, а любим мотив й е какво проклето място е България и как тук нищо никога не може да стане...

Познавам забележителна и осаниста графоманка: тя набримчва скучни том след том; благодарение на липсата на критика и принудителната продажност на част от журналистическата братия, както и благодарение на почти абсолютната липса на сериозна критика минава за капацитет и звезда в жанра... Единствената истина е, че е заможна поради семейни обстоятелства, и по тази причина си купува достатъчно внимание без проблеми. Всъщност на никого, освен на нея, не му пука.

Имам впечатления от звездееща се "актриса", притежаваща главни умения в намирането на застаряващи чичета с широки кесии - предимно в чужбините. С трогателни усилия и не съвсем адекватни ходове, както и с висока фигура си пробива път към политици на високи места... Казвам трогателни, защото наистина е трогателно така последователно да те влече изкуството и неговата съмнителна слава, при все че си нищо повече от блондинеста фитка. Па било то от женски, мъжки или друг творчески пол.

Същият професор Драганов пише: "Както през ХХ в. успяхме да спасим от обществото човека, така и сега ще спасим от човека и неговата алчност обществото".

О, не, няма - мисля аз. За да спасиш нещо от нещо, трябва първото да го е страх от второто.