През февруари Цветанов седна на съдийски стол по време на конференция за европейското право. Методите му обаче трудно могат да се нарекат европейски или правови. |
Последна под обстрела му попадна Величка Цанова, която загуби изборите за шеф на Софийския градски съд, макар че бе подкрепена от 109 столични съдии преди вота. Очевидно раздразнен от нападките, че изборът на неговата фаворитка Владимира Янева е политически, Цветанов се нахвърли върху Цанова. Нарече я партийна кандидатура и внуши, че съпругът й е роднина на министъра на икономиката в кабинета "Виденов" Румен Гечев само защото носи също фамилията Гечев. Когато съдията отрече всякакво роднинство, Цветанов не само не се извини, но и заплаши да я попита за "някои неща", свързани със съпруга й.
Шантажът е винаги недопустимо средство,
особено пък ако се използва от вътрешен министър, който разполага с достатъчно власт, за да даде на прокуратурата информация за разследване, ако разполага с такава. Освен това за работата на един съдия трябва да се съди по неговите присъди, а не по роднинските му връзки. А атестацията на Цанова показа, че за периода, в който е проверявана, тя няма нито едно отменено от горната инстанция решение за разлика от Янева, която има 4.
Паралелно със словесната престрелка дойде новината, че ГЕРБ няма да издига свои кандидатури за попълване на парламентарната квота във ВСС, която стои празна вече две години. Колко удобно. Хем дърпат конците задкулисно, хем отказват да поемат отговорност с аргумента, че ВСС е избран по време на тройната коалиция, друг любим грешник.
На всичко отгоре министърът очаква съдът да е "естествен партньор" на МВР в борбата с престъпността. Без да зачита принципа, че съдът е арбитър на състезанието между защитата и обвинението.
МВР и съдът не са в един отбор
Естественият партньор и дори шеф на вътрешното ведомство, когато става дума за разследване, е прокуратурата.
Всъщност цялата тази дандания, която продължава вече две години, е доста бутафорна. Но измислената война между МВР и съда е чудесно прикритие и за двете страни, и за прокуратурата, която минава метър. Нея никой не я закача, никой няма претенции към работата й. Макар че точно тя би трябвало да поеме вина, ако в съда не са вкарани достатъчно убедителни доказателства, които пък трябва да са събрани от МВР. Например - оказа се, че не съдът е виновен за условната присъда на фалшификатора, хванат по времето, когато Борисов бе в МВР и заловен сега отново да печата фалшиво евро. Прокуратурата се е споразумяла с обвиняемия, защото толкова доказателства е имала и е била наясно, че няма шанс да му издейства в съда по-тежка присъда! Съдът просто е парафирал сделката. След това уточнение обаче извинение не последва.
Към главния прокурор Борис Велчев могат да се отправят много критики. Но е факт, че той нито веднъж не си е позволил за коментира съдебни решения. Още повече по начина, по който го прави Цветанов. Както и да твърди, че всеки европейски съд би приел доказателствата, събрани от родното МВР. Сигурно защото си дава сметка, че
всяко европейско МВР навярно би събрало по-качествено доказателствата
И тогава Цветанов може би ще замлъкне?!
Сега шефът на ВКС проф. Лазар Груев призова колегите си да сложат край на мълчанието и да започнат да обясняват публично актовете си. Може би това най-после ще хвърли повече светлина върху мотивите за присъдите, които така дразнят Цветанов. И най-после ще лъсне ролята и на разследващите - полицаи и прокурори. Но ще се види и кое мотивира съдиите. Защото цялата тази злост отприщва у някои от тях немотивирана реакция. Не са малко тези, които с огромно удоволствие търсят една сгрешена запетайка в актовете на МВР и прокуратурата, за да не ги одобрят. И изместват дебата от някои трудно защитими свои решения, които може и да не противоречат на закона, но нямат нищо общо с морала. Някои от представителите на Темида схващат независимостта си като възможност да действат необезпокоявани по своя преценка, било то и в разрез със закона и доказателствата.
И докато вървят престрелки напосоки, дирижирани от вътрешния министър Цветанов, правораздаване няма да има. А може би това е целта - да се шуми, всичко да продължава по старому, а избирателят да забрави. Включително и за имотното състояние на МВР шефа, и проверката на роднините му с неясни доходи, помогнали за купуването на 6 апартамента. Както и за важния дебат за качеството на разследването, за това как и какви доказателства събира МВР, за хилядите неразкрити престъпления, за крещящите случаи на полицейско насилие.