Никой не обича да плаща данъци. Но у всички ни вече е насадено убеждението от старата поговорка - че данъците са основателни и неизбежни, точно като смъртта. С приемането на този постулат много разумни хора забравят, че облагането всъщност нарушава нашите основни морални принципи.

Ако сте ходили в детска градина или на детска площадка, където играят малки дечица, вероятно сте осъзнали, че макар те да са твърде малки да разбират повечето неща, те вече имат изненадващо чувство за справедливост. Опитайте да вземете играчка от малчуган, който дори още не може да говори, и в повечето случаи ще се сблъскате с ясен и категоричен протест. Ако питате детето, вие просто сте му откраднали играчката, приложили сте насилие, следователно е време за плач. Аргументите на детето вероятно не са толкова сложно формулирани, но става дума за това.

Малко по-големите деца са още по-изумителни. Те разбират, че има нелегитимно насилие (когато бъде открадната играчка), но те също така осъзнават, че съществува и нещо като легитимно насилие, което се случва, когато ограбеното дете отиде при детето крадец и си вземе обратно играчката. Удивителното е, че обикновено вниманието е насочено към това да се вземе обратно играчката, а не да бъде наказан агресорът. Наказанието е нещо, на което се научават по-късно, вероятно от нас.

Насилието може да бъде упражнено чрез действително насилие или чрез сплашване, защото самата заплаха за упражняване на насилие всъщност е акт на насилие. Добър пример за това е крадецът, който насочва пистолет към вас, за да вземе портфейла ви, без всъщност да натиска спусъка. Друг по-малко явен пример е начинът, по който правителството ви взема парите. Да се каже, че данъците са форма на кражба, би било малко пресилено, но ако откажете да си платите данъците, ще ви пратят в затвора, нали. Откажете ли да си платите имотния данък, и ще видите кой всъщност притежава къщата ви.

Правителствата използват отлично пиара: те ни наричат данъкоплатци, а не жертви, и данъците, които някак се "събират", не се крадат от нас. Данъците се наричат още контрибуции, сякаш са нещо, което е въпрос на избор. И понеже правителството решава дали тази форма на кражба е законна или не, ние не можем да направим нищо законно, за да си възстановим парите. За нас няма справедливост като на детската площадка.

Мнозина виждат това престъпление, но го приемат като необходимо зло и когато някой поиска пълно премахване на данъците, те искат да чуят до най-малката подробност как тогава ще си плащаме за пътищата или за правоохранителната дейност.

Признавам, че е трудно да си представим как би работило едно общество по напълно нов начин, но бих искал да предложа някои идеи и исторически факти, които биха облекчили тревогите.

Важно е да се запомни, че всички услуги, които сега се финансират от постъпленията от данъци и се предоставят от правителството, в едно не толкова далечно минало са се предлагали и финансирали частно. Всъщност много от тях се предлагат частно и днес - от приемливо частно образование в Гана до луксозните улици, които се появяват всеки ден в някой северноамерикански град в новите квартали или комплекси (които по-късно се преотстъпват на местните власти).

Друг пример за онези, които искат веднага отговор на въпросите около бъдещето без данъци, е, че до не чак толкова отдавна робството бе нещо нормално и че в много страни на света никой не си е представял живота без него. Когато някой изтъквал етичните и икономическите проблеми, свързани с робството, мнозинството хора твърдят, че не само е невъзможно то да се премахне, но и че за робите е по-добре да живеят в плен вместо на свобода. Днес тези твърдения ни звучат нелепо.

Имало е хора, искрено загрижени за робите. Някои от тях били убедени, че тъй като робите нямат собственост, ако ги освободят, ще са бездомни и ще се шляят наоколо. Подобни добронамерени консерватори дори се опасявали, че без господарите си робите ще останат безработни. Но преди всичко тревогите били насочени към това, че цялата икономика ще се срине, с което всички - включително и бившите роби, ще изпаднат в крайна бедност. Това не се е случило.

Трудно ни е да си представим свят без данъци, има и много въпроси без отговор. Но ние трябва да защитим свободата, независимо от всичките си резерви, по същия начин, по който се обявяваме срещу робството.

Съгласен съм, че много добри неща могат да бъдат направени с крадени пари. Но трябва да помним, че никога не бихме отишли при съседите да им опрем пистолет на челото и да ги накараме да плащат за образованието или пенсиите ни независимо от това колко са богати. Не бихме го сторили, защото е лошо. Това го знаят дори децата.



...........................

Авторът е финансов консултант по лични и корпоративни дела и по проблемите на обществения сектор.