От вчера правителството на малцинството се крепи на неколцина платени клакьори. Компромисният съюз с "Атака" изглежда изконсумиран до дъно, а Цветан Цветанов полека-лека може да стяга куфарите за дълго отсъствие от политиката.

Незначителният кадрови спор в парламента - за шефското място в комисията за борба с корупцията, буквално взриви студения мир между неформалните коалиционни партньори ГЕРБ и "Атака". Отприщиха се дълго нагнетявани задкулисни енергии, стаени незадоволства, усети се полъх от мощен външен натиск и обикновено човешко честолюбие. В резултат България е изправена пред правителствена криза, а премиерът има три възможни хода. Първият е да жертва доброволно дясната си ръка Цветанов. Вторият - да се подложи на унизителен вот на недоверие, който може и да успее. Тогава пак ще трябва да смени вътрешния министър, но с цената на нестабилност и втори кабинет, подреден по чужд вкус. Третият е да изпълни заканите си за избори "3 в 1" наесен.

Тепърва предстои да видим как ще действа в условията на съвсем



реален политически пожар



В ролята на "запалката" по горчива ирония на съдбата се озова Волен Сидеров - същият, който навремето раздаваше запалки с лика на Румен Петков, монтиран върху Брюкселския Пикльо. Бумерангът на злото взе, че го застигна. Кръгът около лидера на националистите започна да се свива веднага след изцепките на негови симпатизанти пред джамията Баня Башъ. Един по един го предадоха първо премиерът, после вътрешният министър, а накрая и парламентарната група на ГЕРБ, която се подписа под безпрецедентно острата декларация на НС по този повод. От колебливите позиции на премиера пролича, че му е оказан силен външен натиск да се разграничи от ксенофобската формация, която доскоро изглеждаше приемлива за европейските и отвъдокеански партньори. Последва разцеплението в парламентарната група на "Атака". Трима депутати изведнъж се окопитиха, че са жестоко измамени от лидера си като гаранти по непосилни заеми. Накрая отказът на ГЕРБ да отстъпи на Сидеров някакво си началническо място в комисия буквално срина нервната система на националиста и той подкрепи с две ръце какъвто и да е вот на недоверие срещу това правителство.

На Волен просто му изтече времето. Сблъсъците пред джамията само ускориха този процес. За западните посолства стана неприлично



да толерират кабинет, варден от щурмоваци



И се пристъпи към ликвидиране на проекта "Атака", след като вече бе подсигурена алтернативна патерица чрез независими депутати. Сега и прокуратурата най-вероятно ще се задейства по сигнала на "Антимафия" за съмнителното поръчителство в "Атака", въпреки че преди две години услужливо си затвори очите. А не е изключено да се конкретизират и делата срещу "неизвестен извършител" за проповядване на религиозна омраза.

Отслабените позиции на ГЕРБ обаче веднага обостриха политическите сетива на опозицията. Така в един лагер най-неочаквано се озоваха БСП, ДПС и "Синята коалиция" с искане за оставка на вътрешния министър. За политическите си цели ще впрегнат и гнева на националиста "в ликвидация" - Сидеров. Всеки от политическите субекти си има своите основания за мъст срещу Цветанов. Социалистите - заради "репресиите" срещу нейни видни активисти (Масларова, Гуцанов), сините - заради горнооряховския случай, използван от министъра за разчистване на политически сметки с местния син опонент за кметските избори. ДПС - в името на десния завой, а и от непоносимост към примитивния "наратив" на министъра. В дестабилизацията на ГЕРБ всички те съзират сгоден случай да прекроят кабинета. Не целия, разбира се. Костов вече посочи поименно кои са му по вкуса и кои стават за отстрел. И най-вече Цветанов, който се зловиди на всички.

Тече напрегната игра на нерви. Честолюбието вече възпламени бушоните на Сидеров. Егото на Бойко Борисов също крие изненади, както знаем от американските дипломатически грами. Премиерът е притиснат в ъгъла. Дори да прибегне до най-безболезнения вариант и да отстрани проблемния министър, това ще е признание за поражение. Тежък удар за човек, свикнал да слуша само до "конграчулейшън". Рискован вот на недоверие, в който ще е на произвола на неколцина ренегати, също не е проява на кой знае каква доблест. Виж, едни предсрочни парламентарни избори могат и да спасят накърненото му достойнство... Да не забравяме, че си имаме работа с една "непредсказуема личност с необуздана политическа амбиция", "изключително чувствителна към публични и частни критики".