Парламентът гласува вотът за държавен глава да е на 23 октомври. Предложението бе направено от ГЕРБ и подкрепено от "Синята коалиция" и независими депутати. По конституция изборите за президент трябва да се проведат не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца преди изтичане срока на пълномощията на действащия държавен глава. Един от вносителите - Искра Фидосова, обясни, че по силата на основния закон вотът трябва да е между 23 октомври и 23 ноември. Обяснението на избора е очакваният балотаж при изборите за местна власт. От опозицията обаче обвиниха ГЕРБ, че е прескочила обичайната процедура - консултации с парламентарните сили.

Насрочването на президентските избори стана повод за нападки от страна на Волен Сидеров, който отново бе отхвърлен за шеф на парламентарната "Антимафия". Според лидера на "Атака" мнозинството избързва с насрочването на датата, но изостава с обявяването на кандидата си. "Датата за президентския вот е денят на фантома", обяви Сидеров. Според него ГЕРБ и останалите партии демонстрират неуважение към избирателите, след като все още не са издигнали претендентите си за поста.

------ ТЪЙ РЕЧЕ ЦАРЯТ

Президентските правомощия не се нуждаят от разширяване, а от преосмисляне. Тази позиция защити на личния си сайт бившият премиер Симеон Сакскобургготски. Според него всяка рязка промяна към по-силна президентска власт би могла да се изроди в авторитарно управление. "Затова българският конституционен модел, изграден на принципа "власт власт възпира", трябва да бъде укрепван", смята царят. По думите му държавният глава трябва да употребява по-активно комуникационната си власт и да стимулира обществени дискусии. Сакскобургготски пледира и за повече власт в ръцете на гражданите - чрез допитвания, достъп до законодателния процес и електронното гласуване.