По последните официални данни фискалният резерв се е свил до 4.683 млрд. лева към края на април. Наскоро министърът на финансите сподели предварителни данни, че има леко покачване през май до малко над 5 млрд. лева.
Факт е, че през октомври 2008 г. резервът бе над 12 млрд. лева (абсолютен рекорд за България), а сега е с над 60% по-малко. Тази низходяща тенденция е трайна от края на 2008 г. насам. Според бюджета за 2011 г. фискалният резерв към края на 2011 г. трябва да бъде поне 4.5 млрд. лева. Няма законово изискване през отделни месеци резервът да слиза и под тази граница - стига в края на годината да си навакса и отново да е над нея.
Това, което е много интересно и не толкова известно, е с каква част от този резерв всъщност разполага правителството във всеки момент. Ако гледаме официалните данни към края на април, от 4.68 млрд. лева
т. нар. разполагаем резерв на републиканския бюджет е само 1.12 млрд. лева
Останалите средства са неприкосновени. От тях най-значителни - 1.767 млрд. лева, са ресурсите на така наречения Сребърен фонд (създаден в подкрепа на държавната пенсионна система с цел да генерира доход, с който да се увеличават пенсиите в бъдеще). По закона за Сребърния фонд тези средства могат да се прехвърлят само към НОИ за фонд "Пенсии" (със задължителното посредничество на Министерството на финансите), но не по-рано от 10 години след влизането в сила на този закон в края на 2008 г. Т.е. ако правителството реши да използва тези пари, дори и с оправданието, че ги трансферира за плащането на пенсии към НОИ, то най-напред трябва да промени този закон. Освен това този трансфер трябва да е заложен в годишния закон за бюджета. Всички тези изисквания правят евентуалното използване на Сребърния фонд за бюджетно финансиране изключително трудно и непопулярно и в този смисъл малко вероятно да се случи.
Освен Сребърния фонд и резервните пари в републиканския бюджет останалите средства по фискалния резерв се разпределят между няколко извънбюджетни фонда (Национален фонд към МФ, фонд "Земеделие" и няколко по-малки фонда), НОИ и други бюджети. Що се отнася до извънбюджетните фондове, най-голямото перо сред тях е т.нар. Национален фонд към Министерството на финансите - към края на април в него има 1.08 млрд. лева. Toзи фонд управлява средствата по предприсъединителните програми на ЕС, по структурните и Кохезионния фонд, а също така осигурява и съфинансиране по европейските фондове. Не е много ясно дали средства от Националния фонд могат да се прехвърлят към резерва на републиканския бюджет при нужда и по преценка на министъра на финансите. По-скоро не, но опитът с прехвърления резерв на НЗОК потвърждава, че
нищо не е невъзможно
Другото по-значително перо от извънбюджетните фондове е фонд "Земеделие", който обслужва плащанията по Общата селскостопанска политика на ЕС (плюс националните доплащания за селскостопанските производители) и програма САПАРД. По него балансът към края на април е 301 млн. лева. Тук парите също са целеви, макар че най-вероятно правителството би могло да отложи с 1-2 месеца някое плащане на субсидии, ако поиска. Но в случая говорим за сравнително малка сума, така че тези 300 млн. лева надали биха могли да направят сериозна разлика за финансиране на бюджета.
Интересен е опитът със запасите на Националната здравноосигурителна каса, които до неотдавна бяха отделно перо на фискалния резерв. Но през декември 2010 г. 1.32 млрд. лева на НЗОК бяха прехвърлени към резерва на републиканския бюджет. Само 4 месеца по-късно средствата са почти напълно похарчени (без малко над 170 млн. лева). Явно използването на целеви пари за финансиране на бюджетни дефицити дава само временно решение.
Още за тази година разполагаемият фискален резерв няма да стигне за финансиране на бюджетния дефицит и задължително ще трябва да се прибегне или до дългово финансиране, или до финансиране с постъпления от приватизация. Приватизационните приходи обаче са несигурна величина. Няколко големи проекта набраха скорост през последните месеци ("Булгартабак", миноритарните дялове в 6-те дружества на ЕОН, ЕВН и ЧЕЗ и др.), но дали ще имаме приключени сделки преди края на годината, не е ясно. Ако това не се случи, правителството ще трябва да емитира дълг. Имайки предвид, че разполагаемият фискален резерв вече е на санитарния си минимум, а раздържавяване от голям мащаб не се предвижда в следващите години, българските правителства в средносрочен план ще прибягват все по-често и във все по-голям обем до емитиране на дълг. Разбира се, ако не балансират бюджета (или не постигат излишъци), което към момента изглежда малко вероятно.
------- ДЕ ФАКТО
1.12 млрд. лева - това е размерът на републиканския бюджет към края на април и в крайна сметка истински разполагаемият резерв на правителството. В същото време дефицитът по консолидираната фискална програма за първите 4 месеца е 552 млн. лева, или 0.72% от официалната прогноза на правителството за БВП. За цялата година заложеният дефицит е 2.5% от БВП, или 1.926 млрд. лева. Т.е. в останалите месеци на 2011 г. не бива да се натрупва нов дефицит, по-голям от 1.354 млрд. лева
които изолират избора до само изгодни за тезата на авторката възможности. 
но че военните харчат за безсмислици и това е вярно. Защото не го харчат за нашата сигурност а подгъзуват на чужди цели и харчат парите ни за това да вардят чужди корпорации докато крадат ресурси. Т.е. парите ни отиват за поддържане армия с васалническа дейност.
