Първо изсвистява свирка, после някой избутва настрани голям параван и оттам се плъзва лимузина "Мерцедес". На пасажерската седалка седи човек с посивяла коса. Колата спира. Неделя сутрин е и Бърни Екълстоун е дошъл на своето работно място - падока на Формула 1. Екълстоун е прекарал повече от половината си живот в този пътуващ цирк, който постепенно превърна в голям бизнес. Сега, вече на 80 години, той все още пътува за състезания из Китай, Арабския свят и САЩ. Защото все още е човекът, който движи нещата, и е твърдо убеден, че



без него във F1 ще настъпи хаос



След като слиза от лимузината, той се качва във возило, прилично на туристическо бусче - с покрити колела и боядисани прозорци. Това всъщност е мобилният офис на Екълстоун. Той няма да го напусне, преди да стане време за обяд, а и защо да го прави? Всички идват при него - политици, бизнесмени, световни шампиони и шефове на тимове чакат като ученици пред директорския кабинет, докато плъзгащата се врата се отвори и една ръка, покрита със старчески петна, помаха на следващия по ред да влиза.

"Пет минути", обявява Екълстоун и показва красноречиво с пет пръста. Секцията за посетители в средата на буса се състои от две подплатени пейки, не точно най-удобното място. Но Екълстоун мрази да губи време. Той седи на ръба на една от пейките и на устните му играе тънка усмивка.

Пет минути. Часовникът тиктака. Дали ще е добра идея Формула 1 да бъде продадена? "Тя не се продава", отговаря Екълстоун внимателно. Но има потенциални купувачи, нали? "Тя не се продава. Това е академичен въпрос.



Бъкингамският дворец също не се продава, макар да ми се иска да го притежавам",



натъртва той.

Когато се съгласява да отговаря на въпроси, което се случва рядко, този човек обича да отговаря със свои въпроси, с инсинуации или с откровено оптимистични изявления. Винаги казва нещо от сорта на: "Нека да оставим F1 там, където е най-добре - в моите ръце".

Но в наши дни на този милиардер се налага да се бори по-яростно от всякога, за да запази своята империя, атакувана от две страни. От едната са тимовете, които настояват за повече пари и заплашват да основат свое собствено състезание. От друга, са двама заинтересовани купувачи - медийният конгломерат на Рупърт Мърдок и инвестиционната компания "Ексор", притежавана от семейство Аниели.

Отбори като "Ферари", "Мерцедес", "Макларън" и "Ред Бул" инвестират годишно много милиони евро в този спорт. Те развиват колите си и плащат на пилотите, механиците и поддържащия персонал. Без тях нямаше да има нито един болид на стартовата линия. Но когато се стигне до разпределението на средствата от тв права, реклами, посещения на VIP персони и такси, които всяка писта трябва да си плаща за привилегията да домакинства на F1, парите отиват някъде другаде.

В момента отборите получават половината от постъпленията. Останалото отива в компанията "Делта Топко" и нейните филиали, които се грижат за организацията и маркетинга на Формула 1. Собствениците на "Делта Топко" - люксембургският финансов инвеститор CVC Capital Partners, банки и семейството на Екълстоун, са истинските бенефициенти от този световен пътуващ цирк. 500 млн. тв зрители в Япония, Китай, Южна Америка, Европа и Близкия изток



са почти в неведение относно това как се правят големите сделки,



които най-често се сключват в т.нар. данъчни оазиси. Бизнесът зад моторните спортове струва милиарди и е една от най-строго пазените тайни. Досега.

Крисчън Силт, бивш служител на Екълстоун и дългогодишен експерт във F1, публикува наскоро своя доклад "Формула пари", в който проследява финансовите транзакции в този бизнес. Заключението на задълбоченото му изследване е, че процентът на печалба е грандиозен колкото от търговията с наркотици.

Само за миналия сезон компанията "Делта Топко" и нейните филиали имат годишен приход от $1.493 млрд. Срещу това "Делта Топко" продава състезанията. Приблизително 300 нейни служители преговарят за договори с тв мрежи и спонсори. Те менажират още транспортирането на болиди, части и екипировка до пистите. Използвайки около 30 камери, записват всяко състезание. По сметките на Силт всички тези дейности излизат на фирмата не повече от $325 млн. Това оставя на "Делта Топко" чиста печалба от $1.168 млрд. преди облагането с данъци и държи печалбата от Формула 1 на фантастичните 78% (за сравнение - автопроизводител като "Даймлер" обикновено има печалба около 8% годишно). От тези печалби половината се разпределя между отборите. Останалите пари са за компанията.

Екълстоун и CVC не пожелаха да потвърдят сметките на Силт. Дънкан Лоуарч, финансовият експерт на Екълстоун, заяви пред "Шпигел", че Formula One Group "не е участвала" при подготовката на доклада и затова "не може да предостави" каквато и да е информация или данни в тази връзка.

Знае се също така, че тези пари често се прекарват през компании, регистрирани на остров Джърси в Ламанша - място, прословуто с дискретност и ниски данъци. Според изследването някои компании в империята "Формула 1", които са базирани в Англия, са изтеглили огромни заеми с 15% лихва от филиалите на конгломерата в Джърси. Затова и после декларират именно в Джърси високите печалби, които се облагат с по-ниските данъци там. Екълстоун и CVC не пожелаха да коментират и този въпрос.

Но вече не може да има съмнения, че



Формула 1 е нещо като лицензирана печатница за пари



за Екълстоун и CVC.

Все още не е ясно какви са намеренията на инвестиционната компания CVC. Нейни мениджъри вече имаха среща с потенциалните купувачи Рупърт Мърдок и Джон Елкан, член на фамилията Аниели. Ако CVC продаде своите 63% в близко бъдеще, както се говори, ще вземе поне $3.4 млрд. Това означава, че инвестицията ще се е удвоила в рамките на 5 г.

Самият Екълстоун е натрупал през годините няколко милиарда долара. За него само парите са показател за това дали е свършил една работа добре. Без него Формула 1 нямаше да съществува в сегашната си форма. Автомобилната надпревара трудно щеше да се превърне в мултимилиарден бизнес. И сега, на 80 години, британецът е убеден, че без него всичко би се разпаднало. Но не желае да отговори на въпроса колко пари е направил до момента: "Никога не дискутирам изминалата нощ или парите", казва той.

Всъщност историята на Формула 1 е историята на Бърнард Чарлз Екълстоун. Той прекарал детството си в лондонско предградие. Парите в семейството все не достигали. Когато Бърнард бил на 11, започнал да разнася вестници сутрин преди училище. С парите, които изкарвал от това, купувал сандвичи и ги продавал в голямото междучасие на съучениците си. Дребно и деликатно момче, той плащал на по-едрите да защитават него, а и парите му, срещу потенциални атаки от големите. Екълстоун напуснал училище на 16. Прекарвал свободното си време в работа по мотоциклети и състезания с тях. Но все пак предимно купувал и продавал резервни части, което му позволило по-късно да навлезе в бизнеса с колите - станал оторизиран дилър. Слухове, че Екълстоун е връщал километражите на старите коли и ги продавал като по-нови, не успели да навредят на по-нататъшния му бизнес.



Той показал също така и комарджийски талант,



ходел по казината, залагал успешно на конни и кучешки надбягвания.

През 1965 г. станал приятел с автомобилния пилот Йохен Ринт. И скоро започнал да се грижи за договорите му и да го придружава по състезанията във F1. По онова време бил така ентусиазиран, че предложил на Рон Тауранак да купи неговия тим "Брабам". Тауранак поискал 130 000 лири и понеже смятал, че имат договорка, започнал да харчи с широка ръка, очаквайки скоро парите. Но когато дошло време да се подписва договорът, Екълстоун му казал, че "Брабам" струва само 100 000 лири и че Тауранак може да не сключи сделката, ако не му се нрави. Но било късно - на Тауранак не му достигали пари и той се съгласил на 100 000.

Като собственик на тим Екълстоун скоро разбрал колко аматьорска е всъщност организацията на F1 в онези години. Шефовете на отбори договаряли персонални такси за участие с всяка писта. Екълстоун предложил вече само един човек да се занимава с това от името на всички тимове. В добавка този човек да организира превоза на колите до пистите, което ще редуцира разходите на всички. Разбира се, човекът бил Екълстоун. И, разбира се, не правел това безплатно - поискал 2% комисиона. Това било началото на мениджърска кариера, която постепенно го направила властелин на Формула 1 и милиардер.

Много детайли от неговото израстване бяха разкрити от британския автор Том Боуър, който наскоро публикува биография на Екълстоун. От нея се разбира, че собствениците на писти бързо били накарани да схванат, че вече не преговарят за таксите с аматьори, а с истински професионалист. Например Екълстоун настоявал пистата в Канада да плати $350 000 на тимовете на определена дата. Когато парите не били преведени навреме, той просто отменил състезанието. Канадците бързо предложили да платят, но Екълстоун ги отпратил. И през 1975 г. състезание от F1 в Канада не се провежда, но



британецът дал урок на организаторите



Не минало много време и Екълстоун разбрал, че и телевизионните предавания могат да се превърнат в бизнес. И в договорите с пистите започнал да вписва клауза, че Асоциацията на конструкторите във F1 (FOCA) притежава правата върху всички тв изображения. Разбира се, президент на FOCA бил той. И все пак се нуждаел от одобрение от още една организация, за да осигури истински тв правата - международната автомобилна федерация (FIA). Тя създава правилата за състезанията и дълго време е била опонент на FOCA и Екълстоун. През 1981 г. обаче британецът подписва първия договор "Конкорд" в едноименния парижки хотел. Това споразумение дало за 4 г. тв правата за F1 на FOCA. В договора заляга и клауза, че комисионата на Екълстоун се удвоява от 4 на 8%.

Британецът и без това вече си е бил осигурил допълнителен източник на доходи, след като е основал своя тв компания и записвал състезанията с 30 камери. С всеки нов договор "Конкорд" неговият дял от постъпленията от тв права нараства. През 1992 г. е бил 23%, последно беше 53%, като останалите 47% се разпределят между тимовете. Само през 1995 г. Екълстоун изкарва 54.9 млн.лири, което



го прави един от най-добре платените мениджъри в света



Но това е нищожна сума, сравнена с парите, които босът на Формула 1 изкарва от една друга сделка през 1997 г.

Заради наложителна сърдечна операция Екълстоун прави реорганизация на своите финанси. Иска да се подсигури, че тогавашната му съпруга - бившият хърватски модел Славица, няма да плаща данък наследство, ако той не преживее операцията. Затова със сложни финансови транзакции трансферира фирмата Formula One marketing си в SLEC Holdings, компания, наречена на Славица. В холдинга влизат също така фондация и два тръста. Когато през март 1997 г. се появяват първите съобщения за трансфера от $2.5 млрд., тимовете във F1 са шокирани. Дотогава те не са имали и идея, че Formula One marketing прави такива пари. Някои обвиняват Екълстоун, че е откраднал състезанията от отборите. Но дори и да е така, това е станало в пълно съответствие със законите и договорите. Той просто е взел това, което тимовете доброволно са му дали.

По онова време идеята за големия удар била дадена на Екълстоун от Робин Саундърс, представител в Лондон на германската банка WestLB. Той го посъветвал как да прави пари, без да губи своето влияние.

Ето как: Formula One marketing изтеглила заем и платила лично на Екълстоун $1 млрд. След това Екълстоун продал 3/4 от компанията на няколко части (най-много - 63%, купила CVC), събирайки от това общо $2.37 млрд. Тази комбинация донесла на британеца общо $3.37 млрд. и оставане във владение на 25% от Formula One marketing. И което е по-важно - той се договорил с купувачите на останалите 75%, че ще му платят $1 млрд. от печалбите в следващите години, преди да разпределят дивидентите. Но големият удар се състоял най-вече в това, че в резултат от условията, приети от купувачите, те почти нямат думата при управлението й. Защото договорът постановява, че мажоритарните собственици ще имат само 1 представител в мениджърския борд. Другият е Бърни Екълстоун. А компанията Bambino Holdings, собственост на семейство Екълстоун, е третият. Тоест F1 остава това, което е - компания на Екълстоун.

Огромната сделка привлече вниманието на банки и частни инвестиционни фондове към бизнеса във F1, който



има огромна възращаемост без реален риск



Бъдещите печалби вече са установени. Договорите с тимове, спонсори, писти и за тв правата са сключени за няколко години напред. Разходите за транспорт, филмиране, кетъринг и подобни пък са предсказуеми.

Точно тези условия убедиха CVC да вземе 63% от компанията. CVC всъщност е един от най-големите европейски инвеститори, държи акции в 56 компании по света и има общ годишен приход около $120 млрд. Тя придоби и Dorna, фирмата, оперираща с правата на световния мотоциклетен шампионат. За своите 63% във Formula One marketing (вече трансформирана в "Делта Топко") CVC плати $1.7 млрд. Добави и още $700 млн. за други филиали на групата. Но инвестицията, изглежда, ще се превърне в най-изгодната, която CVC е правила някога. А холдингът може да направи дори още повече пари, продавайки акциите си. И има на кого.

Ако съществува човек, твърдо настроен срещу чудодейната машина за пари "Формула 1", това е изп.-директор на "Ферари" Лука ди Монтедземоло. Този тим има влияние върху надпреварата повече от всеки друг. А Монтедземоло твърди: "Проблемът не е, че основните играчи са загубили контрола върху F1, а че един-единствен човек - Екълстоун, взима лъвския пай от постъпленията, докато



ние се задоволяваме с фъстъците"



Автомобилните производители още през 2005 г. бяха готови да основат своя надпревара. Те замисляха да го направят с изтичането на тогава действащия договор "Конкорд" през 2007 г. Но босът на F1 унищожи бунтовническата група с нещо по-ефективно от динамит - с пари. Екълстоун предложи на "Ферари" специален бонус, ако тимът остане в надпреварата. Източници от други отбори твърдят, че става въпрос за повече от $100 млн. Но така или иначе, след като италианците бяха "успокоени", останалите също подписаха новия "Конкорд", който предостави на Екълстоун правата до 2012 г. и гарантира на отборите близо 50% от приходите.

Но сега, година и половина преди изтичането на договора, Монтедземоло настоява за ново разпределение. Той твърди, че тимовете трябва да си поделят 80% от приходите. Голямата четворка "Мерцедес", "Макларън", "Ред Бул" и "Ферари" отново започна да обсъжда възможността за собствена надпревара след 2012 г. Тези отбори недоволстват от Екълстоун и заради факта, че според тях той таксува прекалено евтино телевизиите и не експлоатира нови източници за приходи като интернет. Но основното си остава, че не искат повече той да командва еднолично.



"Формула 1 няма нужда повече от диктатор",



обобщава Монтедземоло.

Само че наскоро ситуацията се промени изведнъж, след като поотделно и Рупърт Мърдок, и свързаната със семейство Аниели компания "Ексор" проявиха интерес. Затова се очаква рано или късно CVC да продаде своя мажоритарен дял от 63%.

Но Екълстоун пак има коз. Понеже тогава новите собственици, освен че ще трябва да решават какво да правят с него, ще преговарят и с отборите за разпределението на приходите. А последното обещава да не е лесен процес заради бъдещи конфликти на интереси. Защото например медийната компания на Мърдок ще иска да плаща възможно най-малко за тв правата на F1. А от друга страна, като партньор в компанията ще трябва да преговаря винаги за по-високи такси.

За всеки схватлив бизнесмен, какъвто е Екълстоун, такава конфигурация дава добри възможности да предизвика разделение сред рекламодателите. С това може да се обясни спокойствието на британеца независимо от атаките от страна на "Ферари" и съюзниците му. Все пак тимовете твърде често са се опитвали да изтръгнат бизнеса от ръцете му. И всичко, което са постигали, е понякога увеличение на техния процент от постъпленията.

"Мислят си, че са ме стиснали за топките - подхвърли веднъж Екълстоун - Но ръцете им не са достатъчно големи."