Нови членове на Китайската компартия полагат клетва в Пекин. Над 18 000 партийни функционери и държавни чиновници са избягали от страната от 1990 г. и са откраднали 120 млрд. долара. |
--------------
Колко корумпирани китайски държавни служители са избягали в чужбина? Колко пари са откраднали? Как са успели да прехвърлят зад граница толкова големи суми? Китайската народна банка публикува доклад за корупцията в страната и начините, по които подкупните чиновници прехвърлят активите си в чужбина. В документа са цитирани статистически данни, получени от проучване, проведено от Китайската академия на социалните науки. От тях става ясно, че от 1990 г. до сега от страната са избягали 18 000 членове на ККП и държавни чиновници, служители в сферата на обществената сигурност, в съдебната система и високопоставени мениджъри в държавните предприятия. Освен че тези хора са напуснали Китай, от азиатската държава са изчезнали и около 120 млрд. долара.
В доклада на Китайската народна банка изрично е подчертано, че досега никой не е успял да изчисли достоверно точната сума, която е открадната, а описаните в документа 120 млрд. долара са приблизителна цифра. Очевидно е обаче, че става въпрос за астрономическа сума. Изчезналите 120 млрд. долара са равни на цялостното финансиране, което Китай е отпуснал за образование в периода между 1978 и 1998 г.
Всеки от избягалите държавни чиновници е откраднал средно по около 7 млн. долара
Реалните цифри обаче може да се окажат още по-големи. Местните медии писаха, че съпругата на заместник главния инженер в Министерството на жп транспорта Чжан Шугуан, който наскоро бе арестуван за корупция, притежава три луксозни имения в Лос Анджелис, а спестяванията й в банкови сметки в САЩ и Швейцария възлизат на 2.8 млрд. долара. Това е пример, който хвърля светлина върху общата картина на корупцията в Китай.
Броят на подкупните държавни чиновници, които са избягали от страната, показва сериозните намерения на властите да ограничат корупцията. Но когато корупцията, закононарушенията и злоупотребата с власт са нещо обичайно, то значи самата система е корумпирана. Броят на укрилите се зад граница чиновници е доказателство и за многобройните провали в доста неефективната антикорупционна битка в Китай.
На един държавен чиновник му е необходимо доста време, за да спечели голяма сума от корупционни практики и след това да организира прехвърлянето на парите зад граница. Първият провал на правителството в борбата с корупцията е, че през този толкова дълъг "подготвителен" период никой не е заловен. Когато корумпиран чиновник се подготвя да отлети, той обикновено първо изпраща съпругата и децата си зад граница и остава сам в Китай. Властите обаче не успяват да го разкрият и това е вторият им провал в борбата с корупцията.
В държава, където паричните потоци стриктно се следят, как, по дяволите, тези хора успяват да прехвърлят успешно в чужбина толкова пари? Това е третият правителствен неуспех в антикорупционната битка.
Как избягалите държавни чиновници успяват да сменят самоличността си?
Това е четвъртият провал в борбата с подкупните служители на държавни постове. Те обикновено имат по няколко паспорта и използват различни имена. Например бившият губернатор на провинция Юнан - Ли Цзятин, притежавал пет паспорта и всичките истински.
Петият неуспех на китайското правителство в битката с корупцията е, че виновниците успяват да намерят вратички, чрез които деянията им остават безнаказани. Екстрадирането им е свързано с политическите и юридическите системи в двете държави, като всяка от тях има свои разбирания за прилагането на законите. Юридическата процедура често е сложна и изморителна. Екстрадицията обикновено е възпрепятствана от факта, че човек, осъден на смърт задочно, не може да бъде екстрадиран в родината си от хуманни съображения за човешките му права. Освен това Китай не е ратифицирал споразуменията за екстрадиции със САЩ и Канада - двете най-често използвани дестинации за бягство от държавните служители. Така че когато един чиновник избяга зад граница, възможността да бъде заловен и да бъде съден е приблизително равна на нула.
Дори и да бъдат открити,
откраднатите пари рядко могат да бъдат възстановени
Това е и шестият провал на китайското правителство в опитите да пребори корупцията. Конвенцията на ООН срещу корупцията постановява да бъдат върнати незаконно придобитите активи, но самата процедура е трудна за прилагане. Китай не само че ще трябва да докаже, че притежава откритите активите, но ще трябва да ги подели с държавите, които са взели участие в съвместните действия по залавянето им. След като бъдат направени доста удръжки, то останалите парите не са много.
И накрая седмият антикорупционен неуспех е, че държавните чиновници, които са успели да избягат зад граница,
служат за пример на тези, които продължават да се крият по домовете си
Някои от тези хора са заемали високи постове, имали са достъп до важни държавни тайни и е вероятно да бъдат подкупени от държави, които са враждебно настроени към Китай. Това крие опасност за политическата, военната и икономическата стабилност на азиатската страна. Затова е много по-важно да се отстранят източниците на корупцията, отколкото да бъдат заловени виновниците, след като вече са взели подкупи.
Прилагането на политика, която се бори срещу прането на пари или задължава високопоставени държавни чиновници да декларират личното си богатство, няма да реши проблема. Нито пък ще подложи на строг контрол чиновници, които изпращат семействата си в чужбина. Ефективното решение би било да се създаде прозрачна система, в която никой не иска да взима подкупи. Медиите предложиха въвеждането на система, при която се декларира имуществото. Това би било все едно да се използват противовъздушни оръжия в борбата с комарите. Но поне ще бъде оръжие, което знае коя е целта.