|
| Арман Бабикян |
------------
- Г-н Бабикян, кои фактори ще са решаващи за успеха на предстоящите местни и президентски избори?
- Определящите фактори ще са много, но онзи фактор, който най-трудно ще изчислят партиите на предстоящите избори, е степента на откровеност, която трябва да имат към избирателите. Защото отвращението от случващото се надминава критичните норми и за да бъдат откровено приканени хората до урните, ще се изискват особен вид усилия и умения. Иначе обичайните фактори за успех на изборите се наричат пари и влияние. Имам предвид влияние от гледна точка на информационни канали, на определени медии, които подкрепят някого си, ако щете и определен вид специфична информация, която обикновено е във владение на хора, работили в службите или ръководещи службите, какъвто е случаят с Цветан Цветанов. Всички тези оръжия за въздействие са добре познати. Не казвам, че са хубави, а че са известни. Но най-трудното ще бъде това - как партиите да стигнат до тези, които не искат да ги гледат и са се насочили от малките населени места към големите в търсене на решение за живота си. Или тези от големите населени места, които са се насочили към летището.
- Като специалист по политически пиар как ви се струва предизборната стратегия на премиера от последните месеци - срещи с деца, старци и кучета? Една класическа схема в пиара?
- След "лошия човешки материал" и "шибания народ" на Божидар Димитров кучетата си идват съвсем на място. И оформят образа на един човек, който винаги така е мислел. Тъжното в цялата история е, че си мислехме, че кучешкият период на гражданите на тази страна е свършил преди 22 години. Тогава той също беше третиран като маса, население, класа (работническо-селска или Бог знае каква), но със сигурност като тълпа, ръководена от първия и единствения по онова време Тодор Живков. И сега се оказва, че 22 години по-късно гражданите отново са третирани по този начин, този път от охраната на Живков, но все едно -погледът е същият. След всеки подобен гаф започват обясненията. Но когато случаите станат повече от един, е очевидно, че човекът просто трудно удържа естествените си мисли. Не става въпрос за грешка или изкривено тълкуване на думите.
- Това, че е органичен ли кара хората да му прощават всичко?
- Хората отдавна не му прощават всичко. Мина този период. Напоследък те поглеждат по-често към хладилниците, отколкото към телевизора. Може би му прощават повече, отколкото на други представители на ГЕРБ, но това не значи, че му прощават. Все повече хора се убеждават, че симпатичното поведение пред камера все още не е гаранция за добро управление. От гледна точка на пиара, това е важен елемент, но далеч не е всичко. Иначе щяхме да си изберем Ники Кънчев за премиер, който е доста игрив и също ни приканва да станем богати. Хората започват да виждат резултата зад обвивката. Не съм сигурен, че ще прощават дълго.
- При обиколките му из страната виждаме как хората го изпращат с аплодисменти!
- Важното е, че го изпращат. Това с аплодисментите лесно се организира, повярвайте ми. Занимавам се с това и ако поискате, мога веднага да ви организирам аплодисменти.
- За какво е знак това, че 4 месеца преди изборите основните партии още не са посочили кандидатите си за президент? Що за отношение към избирателите е това?
- Партиите са в много деликатната ситуация, защото все пак страната се намира в един постпреходен период и те все още не са налучкали ваксата и не са сигурни какво точно да предложат като образ и политика на избирателите. И безпомощността им се вижда. Тук изключвам гатанките на ГЕРБ, по които гадаем какъв ще е бъдещият кандидат-президент. Искрено се изненадвам на наивността на журналистите, извинявайте, но очевидно се шегуват с тях. Един път им обясниха, че ще бъде или мъж, или жена, после се спряха на мъж, който може и да е министър, но такъв, който ще е изненада за сините. Изключително весели упражнения, които служат единствено за забавление. Някой просто си играе с хората и това е очевидно. Не бива да се възприемат насериозно и всякакви обяснения от типа "99.9 на сто е сигурно, че няма да се кандидатирам". "Шансът да се кандидатирам е 0.001", преведено на езика на Бойко Борисов означава шанс 50:50. Официално решение все още няма или поне никой няма желание официално да обяви, че Борисов ще се кандидатира за този пост.
- Да разбирам ли, че според вас той ще се кандидатира?
- Шансът е 50:50. Публиката се подгрява, медиите тръпнат в догадки какво ли е имал предвид Цветанов, когато е казал еди-какво си.
- Това не е ли традиционен похват на политическия пиар за нагнетяване на напрежение и очакване?
- Има такъв похват, който трябва да предизвика очакване. Но за такъв похват се изисква истинска изненада, която трябва да последва. Аз лично не мога да се сетя с какво точно ГЕРБ може да изненада публиката, освен ако не издигне Зорка Първанова например. Не казвам, че това е невъзможно. Може би пък това да е крайната цел, като виждаме как аршинът в тази партия е екстравагантно двоен. А и отговаря на част от характеристиките, дадени досега. Определено ще бъде голяма изненада за сините, а и ще се окаже, че са имали предвид жена с мъжки характер и много сериозна. След като могат да подкрепят кмета на Варна, който три мандата управлява с червени гласове, какво толкова пречи на ГЕРБ да издигне Зорка Първанова. Това със сигурност ще е изненада, но няма да е почтено към гражданите. Защото гражданинът избирател все пак трябва да има време да разбере какво му се предлага, защо му се предлага и накъде ще го води държавният глава. Истината е, че за това място се търси визионер, който да начертае пътя на страната след прехода. Преходът така или иначе завърши с преминаването на подавляващата част от държавната собственост в частни ръце. Огромна част от външнополитическите цели на страната също бяха изпълнени. Време е за човек, за партия, за политическа общност, която да предложи на нацията голяма национална вътрешнополитическа цел. Предните две - НАТО и ЕС - бяха външнополитически цели, които имаха вътрешно отражение. Ние от доста години се движим като свободен електрон в пространството и партиите не могат да открият тази национална политическа цел, която да обедини търсенето на всички.
- Те дори не изглежда да я търсят.
- Ако не я търсят, това означава, че всички партии ще си отидат. Или поне хората, които в момента ги ръководят. Най-малкото ще се видоизменят сериозно. И тези процеси на ферментация вече започнаха. Нормално е, като минаваш от чакъл на асфалт, да смениш гумите.
- Нещо такова ли се опитва да предложи Меглена Кунева с "гражданската" си кандидатура?
- Вижте, всички кандидатури са граждански. Това изкуствено деление на "граждански" и "партиен" кандидат възникна преди години, когато хората изведнъж решиха, че "партия" е мръсна дума. Сякаш партиите се състоят от марсианци, а не от граждани. Дълбоко не вярвам в тази формула. И не я смятам за почтена. А какво се опитва да предложи г-жа Кунева, предстои да разберем. Всички добре познават превъзходните й административни качества. Сега е дошло време да разберем дали има и политически качества. Което е нещо съвсем различно.
- Предизборният пиар, както знаем, струва пари. Много пари. Очаквате ли нови оригинални формули за финансиране на кампаниите наесен?
- Контрабанда за стотици милиони в една държава няма как да се случи без покровителството на държавата. А държавата - това са управляващите. България открито признава за наличието на проблем с контрабандата на цигари например. Всяка контрабанда търси политическо покровителство. А покровителство се осигурява, когато инвестираш на зелено в избори.
А вън ни чака Сталинка ... 
