Трагикомизмът на съвременния свят може да се види концентриран в аферата Доминик Строс-Кан. Няма друг, който би въплътил мултикултуралните парадокси на тоя случай по-добре от Саша Коен ("Борат").

След гръмването на аферата писах, че камериерката, пострадала от сексуалното нападание на председателя на МВФ в Ню Йорк, може да е скромна насилена труженичка, а по-вероятно е играч, видял в случката (случка на руски, между другото, значи "съешаване") нещо като шанс на живота.

Не е голямо прозрение, признавам. Но си струва да погледаме развитието на този сеир като кино - абсурдите са много, поуките малко. Вестниците веднага след случая (примерно "Ню Йорк Пост") писаха, че пострадалата камериерка живеела в Бронкс, в кооперация на Харлемското общество на болните от СПИН, с 16-годишната си дъщеря. Нафисату Диало била от Гвинея, а администрацията на хотел "Софител", където се трудела от 3 години, я характеризира като



"скромна, дисциплинирана, дори срамежлива жена."



- Ние сме напълно доволни от нейната работа, - заяви за пресата тогава директорът на хотела Хорхе Тито. Съседите й в Бронкс пък я описаха като затворена в себе си персона. Не общувала с никого в квартала, била добра майка... Най-добрият й приятел заяви след инцидента, че в продължение на два дни не спирала да плаче. Самата Нафисату била научила от телевизията кой е нейният насилник. Изобщо не подозирала, че става въпрос за директора на МВФ Строс-Кан.

Така обрисувана, историята завършваше с това, че разпасалия се велможа го очакват, възможно, 74 години затвор. Той, посрамен, подаде оставка.

Същите медии сега пишат, че тц, не е точно така. Нафисату знаела добре кой е Строс-Кан, когато отишла в шикарния му апартамент (3000 долара на нощ) без повикване. Голяма снимка на Строс-Кан била предварително окачена на стената, както и снимките на всички VIP-клиенти, в специална стая, където се провеждат инструкции на хотелския персонал. Освен това Нафисату често получавала армагани и пари от клиенти, срещу не се знае точно какви услуги. Тя и позвънила на свой добър другар в пандиза след екшъна с богатия възрастен чичко, и му казала на езика фулани, разпространен в Гвинея, че знае какво прави и че човекът има много пари. (Другарят й лежал в затвора за почти 200 кила канабис, и й превел пари - 100 000 долара.) Пък тя твърдяла, че живее на една заплата (невисока). Но всеки месец навъртала 700 долара сметка за мобилна телефония. Уж била избягала от Гвинея, защото се борела срещу режима; там убили мъжа й, а нея уж изнасилили групово. Пък изобщо не било тъй, била си го измислила, за да получи политическо убежище в САЩ.

Богомил Райнов (лека му пръст) има един разказ - "Юнгфрау". В него се разказва как камериерка в хотел, (между другото жена на собственика), лека-полека станала и проститутка. Първо й посегнал един клиент, тя се развикала, онзи се уплашил и платил добре на чорбаджията. Мъжът й казал: какво толкова, нали плати човекът - трудно е, да не правим скандали, вреди на бизнеса. После втори посегнал, тя пак се развикала, клиентът пак платил, после трети, четвърти...



Тя вече не викала, те плащали.



Вижте какво прави капитализмът с хората, беше основната поука. Какво прави комунизмът с хората също знаем, макар вестниците да не пишеха за тези дискретни неща, освен ако ръководството не разреши да се удари сановит другар за морално разложение. "При нас секс няма" - рече в един телемост съветска труженичка в отговор на въпрос от американка.

Но политическите и културните различия в света и днес са като криви огледала при групово посещение на душевно болни. Твърде раздалечени са вселените, в които живеят различни части от света. С 40-50 долара месечно в Африка се оправят (или вегетират) милиони. Такива като Строс-Кан ги дават (или се правят на ударени и се стискат) за орален секс преди закуска с дъщерята и среща с Меркел.

Бил съм в Африка, в много добър хотел, на конференция. Няма да забравя възмутата на един швед, участник в делегациите, който, след прибиране в стаята си видя, че някой му използвал леглото за секс, докато го нямало. Организаторите и хотелиерът уж му съчувстваха, а зад гърба му се хилеха: човешки неща, един вид тука е Африка, батка, в края на краищата не са се излибили пред него, нали.

И двете неща - шумният процес, арестът и сетне шумното опровергаване на тъжителката, са възможни в малко места на света. Я да си представим, че някоя таджичка, камериерка в московски хотел, се оплаче как й посегнал Голям човек, пише в руска медия... Кой ще чуе, как ще чуе - освен ако не е наистина режисирано от службите, нали.

Според френския наблюдател Тиери Мейсан работата е другаде - след Ню Йорк Строс-Кан имал среща с Меркел, а после - с либийското ръководство. Темата с Либия - златните резерви на страната, оценени на 150 милиарда долара.



Кой ще тури ръка върху тях?



САЩ след случая "замразиха" централната банка на Либия и създадоха нейна алтернатива. Тези 150 милиарда трябвало да са там. А директорът на МВФ можел да реши този въпрос.

Дали е така? Ще узнаем ли истината?

"Нея я знаят само г-н Строс-Кан и г-жа Нафисату", каза един от адвокатите в процеса срещу екс-директора на МВФ. Но то и Либия е като Нафисату - все още много загадъчен казус, освен за убитите и умрелите покрай революцията.

Пък загадките се любят от киното, затова ми беше думата.