"Не искам да се изкажа по неща, които ще се окажат различни някой друг ден. Много неща знам, но не всичко мога да кажа веднага. Няма да избягам от отговори на всички въпроси, когато ги имам", заяви главният прокурор Борис Велчев през януари в разгара на скандала с изтеклите през флашки шокиращи разговори на шефа и зам.-шефа на митниците Ваньо Танов и Антоний Странджев, финансовия министър Симеон Дянков, Искра Фидосова, премиера Бойко Борисов. Записи, от които се разбра как се спира митническа проверка в бирена фабрика, как се кадрува в митниците - премиерът нарежда да се върне на работа митничар с болно сърце, с когото играе футбол. Чу се също, че вътрешният министър Цветанов влияе при проверки в полза на големи фирми.



Половин година след обещанието на Велчев няма отговори,



нито привлечени обвиняеми. Все още се умува дали записите са оригинални, или както твърди премиерът - "сглобени". След като всички замесени говориха дълго за "манипулирани" разговори, вече изобщо не се отваря дума за търсене на отговорност заради съдържанието им. Очевидно просто се чака историята да бъде напълно забравена.

Половин година не стигна на всички специалисти в България дори да кажат истински ли са записите или не, има ли монтиране на реплики в тях или не. Такива експертизи се правеха и от институт на МВР, и от БАН. Всички те се оказват частични, непълни и без никакви категорични заключения. Имаше изводи от рода, че записите били манипулирани, т.е. презаписани, но не може да се кажи дали е пипано съдържанието. По едно време прокуратурата обяви, че все пак



разговорите са били от законни специални разузнавателни средства,



прилагани спрямо шефа на митниците ВаньоТанов. Но са незаконно изнесени от МВР. Имаше разкритие дори, че записите са манипулирани чрез използването на "шест различни технически способа". Но и този анализ не потвърди или отрече възможността съдържанието на разговорите да е променяно. В крайна сметка признанието, че става дума за СРС, почти изключи възможността да има монтаж.

Премиерът Борисов подобаващо даде объркани интерпретации за съдържанието на разговорите. Първо обещаваше да прати записите за международна експертиза. Което и до момента не се е случило. После каза, че разговорът му с Танов, в който е записан как нарежда да се изтеглят митничари от проверка в бирената фабрика "Леденика", бил монтиран от негови реплики от други разговори. След това постепенно



призна изцяло съдържанието на записа,



от който остана култовата реплика "Поех ангажимент да не го закачам Мишо Бирата...".

Борисов не отрече и ходатайството си за приятеля си митничар Вучката, оправдавайки се, че той за какво е премиер, ако не може да върне на работа обикновен митничар.

МВР обяви, че са хванали по един човек в ДОТО-Добрич и в ДАНС, които са изнесли информацията от въпросните СРС. И до този момент няма данни срещу някой от тях да е започнало досъдебно производство. Заради това има основателни съмнения, че са търсени изкупителни жертви от МВР, но прокуратурата не се е хванала на тази полицейска игра.

Между двете експертизи се появи убийственият доклад на парламентарната подкомисия по контрола на СРС-та. В него на практика бе констатирано, че Танов е бил подслушван по сигнал с изключително съмнителна достоверност. Установи се, че оперативните работници са филтрирали информация и самите те са решавали какво да дадат на прокурор и какво не. В същото време те



напълно незаконно са докладвали на висши началници в МВР



Депутатите, а не някакви анонимни разпространители на флашки, констатираха, че няма никакви гаранции събраната чрез СРС информация да не се ползва за политически цели. Те бяха категорични и че не е достатъчна защитата срещу изтичането на информация, както и че няма гаранция за защита на гражданските права. Ясно бе посочено, че отговорността за цялата ситуация е на вътрешния министър - този, на когото е възложено изпълнението на закона за СРС. Заедно с шефа на ДАНС. И вместо поравно двамата да поемат отговорност, оставка подаде само началникът на ДАНС Цветлин Йовчев. А премиерът Борисов направи и невъзможното, за да помогне на Цветанов и да го изкара в бяло. Докато преди това във всички властови скандали министър-председателят действаше решително. Махна Божидар Нанев, после и неговата приемничка Анна-Мария Борисова, раздели се дори с приятеля си - министъра без портфейл Божидар Димитров, освободи от председателското място на парламентарната група Искра Фидосова. Но



застана на амбразурата, за да спаси вътрешния си министър



Очевидно бе, че така спасява и себе си. Обществото бе залято с всевъзможни идеи за отнемане на правомощия и слагане на ред в подслушването. Само и само да се заглуши скандалът. Лансирано бе, че вътрешният министър вече няма да подписва разпореждането да стартира технически съответните СРС. Това трябваше да бъде поверено на главния секретар на МВР. Но нищо не излезе от тези закани, нито пък от другите идеи за промени в закона за СРС. Наскоро главният прокурор обяви, че има 30 процента ръст на исканията за СРС и това води до лошо качество на разследването и затруднява МВР и прокуратурата.

Очевидно това трикратно увеличаване на СРС не е само заради мързела на МВР и службите, но и поради нездравото любопитство на ГЕРБ и особено на Борисов и Цветанов. Няма друго логично обяснение защо се подслушва масово, а резултатът е никакъв.

Засега има странно затишие по грозните тайни за това как се контролира бизнесът и как се управлява държавата. Дистрибуторите на флашките си траят. Те произведоха най-големия политически скандал, откакто ГЕРБ е на власт.

Спомняте ли си заканите на РЗС, че ще изкарат още разговори, и то с олигарси, че ще ги обявят в Париж, Лондон и Брюксел. Нищо подобно не се случва. Трубадурите на истината замълчаха. Интересно на каква цена? Трае си и прокуратурата, която е задължена по закон да разкрива и търси наказание за престъпленията.

А истинската мафия никой не я докосва.