Болницата във Велики Преслав е на края на града. Направо е на края на света, тъй като е от ония малки лечебници, които са притиснати от дългове, липса на кадри и обслужват райони с намаляващо население. Въпреки това в интернет форумите е сочена за пример. През май местната управа увеличава почти два пъти общинската субсидия, приходите се изравняват с разходите, почват да се плащат стари заплати и дългове за медикаменти. Въпросът за закриването поне временно е отложен. За малка общинска болница, функционираща в условията на икономическа криза и неясна здравна реформа, това е голям успех.

В година на местен вот винаги тегне подозрението, че активността на управниците се дължи на предизборна загриженост. Но във Велики Преслав не е съвсем така, тъй като населението е лишено от други стимулиращи електоралната активност благинки - пълнене на улични дупки, ремонт на тротоари, улично осветление. Дофинансирането на болницата изцяло е за сметка на орязването на инфраструктурни пера. И това е направено след общоградско събрание. С други думи, общественият договор на Жан-Жак Русо в малкия български град се изчерпва до дилемата "Дупки или болница?". Изборът е паднал върху второто. В името на болницата хората са се съгласили да не бъдат толкова критични към състоянието на улиците, а местните управници са се отказали от ленторязането, неизменно свързано с асфалтополагането в България.



Хилядолетна реформа



"Здравеопазването в Преслав има хилядолетна история" - това пише на табела на входа на болницата, където е разказано здравното дело в града. Всички в старата българска столица са единодушни, че многократно стартираната, отлагана, възобновявана и като цяло половинчата здравна реформа също е можела да даде исторически принос, но с обратен знак - като ликвидира славните традиции.

"Големите проблеми започнаха в началото на 2010 г., когато излязоха новите стандарти за клинични пътеки", разказва управителят д-р Милчо Мавродинов. Изискването за наличие на определен брой специалисти вдига фонд "Работна заплата", а лимитите също създават проблеми. С бавенето на плащанията Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) влошава още повече ситуацията. Първоначално тя финансира 60% от заработеното, а останалото - след проверка. Разходите за заплати, лекарства, ток, вода и т.н. си вървят, трупат се дългове. "Ако преди това ни бяха нужни 10 000 лв. дофинансиране от общината, в първите месеци от 2010 г. те станаха 25 000-30 000. За август даже ни бяха нужни 40 000 лв., за да вържем баланса", разказва Мавродинов. Парите ги няма, растат задълженията за лекарства и заплати.

Освен община Велики Преслав болницата обслужва и част от селата край Смядово и Върбица. През 2009 г. 34% от пациентите са били от Върбица. Но постепенно тамошните лекари почват да ги насочват към Шумен или Омуртаг, докъдето има хубав път. Затова Мавродинов решава да въведе неизбежните "структурни промени". АГ-отделението е закрито, а след натрупването на огромните дългове от началото на 2011 г. е затворена и хирургията. Това би спестило към 160 000 лв. годишно от възнаграждения. Болницата запазва 4 отделения - нервно, вътрешно, детско и за образна диагностика, както и 4 легла за интензивно лечение. Влиза в критериите за "болница с първо ниво на компетентност". За добро или лошо, родилките и пациентите, нуждаещи се от хирургична намеса, се поемат от окръжната болница в Шумен.

"Екшън планът" на Мавродинов включва и продажба на цистерна, агрегати и друга не толкова нужна техника. Прави сметка обаче, че без осезаема общинска помощ 2011 г. може да се окаже фатална. А е едва пролетта, предвидената общинска помощ за цялата година е 60 350 лв. Те не стигат. Затова Мавродинов грабва елката и смята още по-детайлно. Според разчетите болницата се надява да генерира приходи от около 70 000 лв. на месец от НЗОК. Разходите са към 85 000, т.е. бюджетът става балансиран с 15 000 лв. допълнително на месец. Общинските съветници (от всички партии) решават да помогнат. В условия на остра икономическа криза и вече действащ бюджет това означава едно - просто пренасочване на пари от едни пера към други.



Вместо референдум



В навечерието на местни избори немалко градски управи решават да направят референдум. С което хем показват колко много зачитат народната воля, хем отбягват сами да поемат отговорност по съответния наболял проблем. За болницата във Велики Преслав не е проведен референдум, съответно са пропуснати неизбежните шумотевици, процедури и харчене на пари. В доста по-оперативен порядък е свикано градско събрание. В града са разлепени бележки, озаглавени "Тревога!!!", в което е описано състоянието на болницата. Ръководството на лечебницата, кметът Димо Бодуров и председателката на общинския съвет Миглена Ангелова споделят тревогите, казват алтернативите и след бурни дебати е решено: пари за болницата ще има. За целта с по 5000 лв. се намаляват разходите на съвета и администрацията, толкова се пести и от радиоточката. С цели 90 000 лв. е орязана поддръжката на инфраструктурата - ще бъдат запълнени по-малко улични дупки, градското осветление ще свети само до 1.30 през нощта. В общината действа процедура, според която стопаните сами могат да полагат или сменят тротоарни плочки, като парите се отпускат от кметството - и тази услуга е орязана. Не че не е наложително. Преславските улици са като във всеки български град - плачат за ремонт. Но общината ясно определя своя приоритет и е подкрепена ако не от всички, то поне от мнозинството жители на града.

Така общо за 2011 г. Община Велики Преслав финансира болницата си с нови 105 000 лв., които, прибавени към първоначално заложените 63 500 лв., формират исканите от Мавродинов 15-ина хиляди на месец. 50 000 лв. са дадени веднага след сесията с гласуването, другите ще бъдат пръснати на равни месечни вноски. Общата годишна сума не е малка - тя е 15% от собствените приходи.



Къде ни лекуват най-добре?



"Сега" разговаря с двама местни жители. Според единия е по-добре парите да отиват за дупки, тъй като болницата съществувала благодарение на шуменски лекари. Те идвали колкото да заработят заплати и не се отнасяли добре с пациентите. Затова било по-добре всички да се лекуват в Шумен. Според другия преславчанин няма гаранция, че обслужването в шуменската болница ще е по-добро. Отделно от това ужасният път между Преслав и областния град забавял придвижването, което в рискови случаи може да е фатално. Пък и всеки ли може да се лекува или поддържа болен в град на разстояние?

Председателката на общинския съвет Миглена Ангелова сподели и за друг сходен казус. Общинският медицински център (поликлиника) е затворил, тъй като един лекар напуснал, а друг починал внезапно. За функциониране на здравно заведение в малък град това е фатално. Но пък жителите не страдат, тъй като медицински услуги с направление по НЗОК предоставя частната практика.



Абе, къде е държавата?



Първоначално д-р Мавродинов смята да продава и лапароскопската апаратура от закритото хирургично отделение, но лекарският съвет не му разрешава. Мотивът е, че "може да дойдат добри дни". Такива засега не се очертават. Дълговете на болницата към външни кредитори са над 400 000 лв.

Според Мавродинов въведените лимити се отразяват зле на малките болници, липсата на пътеки при тях натоварва големите. Смята, че за по-малките операции например не са нужни високите стандарти, заради които лечебницата му е закрила хирургията.

Председателката на общинския съвет Миглена Ангелова недоумява от липсата на държавна политика. Тя е учител и дава за пример реформата в образованието, където след закриването на училища по селата са осигурени училищни автобуси, които да карат децата в по-големите училища. Но в здравеопазването няма. "Безработицата се увеличава, хора и фирми обедняват, все по-трудно се събират такси и данъци", казва тя. Откъде пари догодина? А здравеопазването не е единствената общинска грижа.

Спасението не е в ръцете на давещите се.