Бомарше, Моцарт, Росини...

Кой, кога, какво? Ех, старост-нерадост, забравил съм. А, сетих се нещичко. Росини написал "Севилският бръснар", Моцарт написал "Сватбата на Фигаро". А преди тях Бомарше написал една трилогия за берберина. Недейте да я четете, щото тя е много дълга, предупреждаваха ни братята във френския колеж.

Тогава излизаше хумористичен седмичник "Щурец" на Фра Дяволо (Райко Алексиев). Тогава нямаше вицове за блондинки; Фра Дяволо нарисува карикатура на две дами от софийския хайлайф. "Ние бяхме на сватбата на Фигаро", хвали се едната. "А пък ние му честитихме с телеграма", не остава по-назад другата.

Френският крал и неговият брат, владетелят на Прованс, хвърлили Бомарше в затвора за неуважение към аристокрацията. Но Бомарше бил майстор часовникар, изобретил пръстенче с часовник на мястото на скъпоценния камък и го дал на Мария-Антоанета, същата блондинка, която казала на народа "Като нямате хляб, яжте пасти". Та в ония кървави времена Бомарше отървал кожата, пък 250 години след него Фра Дяволо го убиха, щото в "Щурец" той нарисувал една карикатура, на която са Хитлер, Чърчил и Сталин. Как така карикатура на Сталин.

Видяхте ли бе, монархистки и монархисти, че не съм кръвожаден якобинец. Не искам да им режат главите на коронованите, само да не ги пускат да припарят в страна, където ще претендират за имоти. Не ми се обиждайте.

Националистите също са обидчиви. Те пък ще ми рекат: Фигаро е от Севиля, Росини е от Pesaro (дето хабер си нямам къде в днешна Италия се намира), Моцарт е от Залцбург, Бомарше е парижанин. Все чуждоземци. Що не кажеш нещо за българите? Ти, Джимо, българин ли си, или напротив.

Спокойно. Ще кажа. Ето казвам: Най-хубавите изпълнения на "Ария на клеветата" са на българи: Борис Христов, Никола Гюзелев, Николай Гяуров. Гяуров даже вестник държеше в ръцете си, когато пееше арията на клеветата. Не беше вестника News of the World на Мърдок, нито някой от сегашните български вестници, които разпространяват клевети и клюки.

Медийната империя на Мърдок е империя за печелене на пари. В България е по-особено. Българският рекламен пазар е не повече от 450-500 милиона. А за създаването на български медии се влагат повече пари. Откъде са тези пари?

Невероятно, но факт: Като съотношение между броя на медиите (печатни и електронни) и броя на населението ние, българите, имаме повече медии от Великобритания, Германия, Швейцария, Холандия, Франция и други държави. Това е загадъчно. Защо са толкова много българските медии? Този разцвет ми изглежда подозрителен. Струва ми се, че големият брой на медиите не се обяснява само с това, че изскочиха медии, които разпространяват клевети и клюки, каквито може да е имало по времето на Алеко Константинов, но после те намалявали и дори изчезнали. Впрочем има разлика между клевета и клюка. Клеветата е нещо, което не е вярно. Клюката е нещо, което може и да е вярно, но то не се числи към проблемите, които са важни за обществото. Анатомията на клюката е да смесиш известното с неизвестното. Има един класически пример за клюка, който аз ще взема от западните медийни теоретици, но ще го направя с измислени имена и ще го пренеса на българска почва, за да бъде разбираем. Ако в селската кръчма някой каже, че Джони от Бронкс преспива с Мери от Манхатън, това не е интересно. Нито го знаем кой е тоя Джони, нито знаем Мери. Ако някой каже, че Пеню от горната махала прескача стобора на Пена от долната махала, това също не е интересно, понеже това цялото село го знае. Но ако някой каже, че Джони ходи при Пена, това ще е интересно и хората в кръчмата ще кажат: Ама как, бе? Ама при наша Пена ли, бе? Ама той откъде е? Какъв е?

Така че клеветата си е клевета. Измислица. Нейната сестра е клюката. Клюката е по-перфидна от клевета, понеже тя може и да е вярна. Техниката на клюката има три правила. Не смесвай две неизвестни неща. Не смесвай две известни неща. Смеси нещо известно с нещо неизвестно.

Отговорът на загадката защо са толкова много българските медии, съотнесени към броя на населението, аз търся в това, че част от медиите са политически креатури. Създават ги хора, които знаят, че няма да направят пари от медии, но като имат сервилни медии, които да ги обслужват, те ще се доберат до политическата власт, от която ще направят пари.

Той още Алеко разказал как се прави вестник. Е, убили Алеко много преди да убият Фра Дяволо, ама какво да правим, не можем да си променим историята, дори паметника на Съветската армия да го махнем.

Така мисля аз. Казвам "аз" от скромност. Не се осмелявам да говоря от името на българите, говоря от свое име. Това мое "аз" не го бъркайте с фанфаронското "аз ви дадох магистрала, аз ви дадох метро" на главния гербер.

За хвалещи и хулещи медии са нужни волнонаемници и те се намират. В по-ново време една българска медия изфабрикува "партиен билет" на Стефан Софиянски. Друг пример: нали имаше един вестник, който се казваше "Демокрация". Той, като разбра, че Томски, аз и Владо готвим предаване телевизионен "Наблюдател", написа: "Тома Томов е майор от ДС, Димитри Иванов е подполковник от ДС, Владимир Костов е полковник от ДС." Биваше ли да ми дават по-нисък чин от на Владо.

Но развитието на нещата си има и добра страна. Забелязвам, че младите интелигентни българи все повече предпочитат блогове, форуми и самоинициативи във "Фейсбук" или другаде. Равнодушни са към електронните и печатните медии, които остават за отиващите си като мен старци и за новите млади неграмотни. Да беше жив Фра Дяволо, щеше да нарисува карикатура за това.

Jusautor DI copyright