|
| Цветан Симеонов |
Един от аргументите на социалния министър Тотю Младенов и на синдикатите за увеличението на минималното възнаграждение е увеличението на производителността на труда с над 11%. Вярно е, че има подобрение по този показател. Но също така е вярно, че за миналата година производителността е нараснала с 6%, а работната заплата - с 10%. Така че нещата са компенсирани.
Другият аргумент е, че в 70% от страните от Европейския съюз имало минимална работна заплата. Не е ясно откъде е взета тази информация, защото според други данни само 12 от държавите, в това число и България, имат минимална работна заплата. В пет държави минимална заплата съществува само за определени сектори. Останалите са или на минимална часова ставка, или нямат въобще уредба в тази област.
Защо по-голямата част от фирмите са против
увеличаването на минималната работна заплата по административен път? Първо, имаме договореност да определим методика за начин на определяне на минималната работна заплата. Това е част от антикризисните мерки, за които с такова усърдие работихме с останалите социални партньори и правителството през 2010 г. Отказваме ли се от това наше решение? Ако не се отказваме, да работим в тази посока, а не да вдигаме административно заплати.
Второ - ще припомня само няколко тежести, които са натрупани на гърба на работодателите в последните години. Съотношението на осигурителните вноски, което преди години бе 70:30, стана 60:40 и вече трябваше да е по 50% за работника и за фирмата. Не предишното, а по-предишното правителство обеща в рамките на 5 години тази осигурителна тежест да бъде поравно разпределена - да стане 50:50. Навремето ние, организациите на бизнеса, направихме компромис с отлагането на справедливото разпределение в очакване обещанието да се сбъдне. Не стана. Тоест тежестта си остава неравномерно разпределена.
Минималните осигурителни прагове в голям брой сектори се разпространиха по средните договорени. Това се случи в сектори, които не успяха да се договорят, не постигнаха консенсус. Там или работодателите бяха много неотстъпчиви, или синдикатите бяха крайно придирчиви, или въобще не се проведе социален диалог. Само че да се нареди ей така, с лека ръка, някакъв измислен от държавата ръст на възнагражденията, не е нормално.
Едни сектори могат да си позволят и 10% увеличение, за други и 1% е много
В средата на миналата година работодателите бяха натоварени с допълнителна тежест - да плащат първите три дни болнични вместо само първия.
Продължава и така нареченото кръстосано субсидиране на електричеството. Навсякъде в пазарните икономики по света който купува повече, получава стоката или услугата на по-ниски цени. В България е обратното - фирмите плащат по-висока цена за тока от битовите потребители. Така държавата "води социална политика" - на гърба на бизнеса поддържа евтина енергията за домакинствата. Впрочем, съвсем логично фирмите си калкулират в цените скъпия ток и накрая гражданите пак си плащат за уж ниските тарифи.
Колкото до административното налагане на новия размер на минималната работна заплата, то има допълнителни последствия. 90% от работещите, които взимат повече от минималната работна заплата, се надяват, че като се увеличи минималното заплащане, работодателят ще вдигне и тяхното. 80% от работодателите обаче са категорични, че нямат никакво намерение под каквато и да е форма да вдигат всички заплати - не за друго, а защото няма обективни причини -
по-високите заплати просто не са изработени
Всичко това предвещава нагнетяване на напрежението в обществото, което и бездруго е достатъчно притеснено и с изопнати нерви.
БТПП е съгласна да се разглеждат мерки за компенсиране на доходите, но очакваме компетентните органи в държавата да предложат и мерки за компенсиране на тази огромна тежест, която вече се натрупва за работодателите.
С увеличаването на минималната работна заплата трябва да е ясно, че не се увеличават доходите на населението. Защото работната заплата е цена на труда, а не социална програма.
|
| -------- |
