"Голямата тройка" на кредитните агенции може да определя съдбата на цели държави, като решава дали са кредитоспособни или не. Сега Португалия е подложена на натиск, след като "Мудис" понижи рейтинга й до junk (боклук; провалена икономика). Европейските политици искат да създадат алтернатива, въпреки че точно с тяхна помощ рейтинговите агенции получиха толкова много власт.

Изглежда странно, че все още има рейтингови агенции, които дават висока оценка на останалата без пари Гърция. Експертите в германската рейтингова агенция "Ойлер Хермес" и в момента дават на средиземноморската държава най-високата си възможна оценка АА, като се позовават на "много силната бизнес среда". Едва ли някой смята, че на "Ойлер Хермес" може да се вярва. Това е първата рейтингова агенция, която официално отговаря на по-строгите европейски регулации в тази сфера, представени в края на 2010 г.

Има обаче само един проблем: високият рейтинг, който агенцията дава на Гърция, не е свързан с кредитоспособността й, а с тази на гръцките компании. Когато трябва да се даде рейтинг на държавните облигации, това все още се прави само от трите големи рейтингови агенции - "Стандарт енд Пуърс", "Мудис" и "Фич", които, взети заедно, са известни като Голямата тройка. Европейските политици обаче от доста време искат да променят това и често се чуват призиви да се създаде независима европейска рейтингова агенция. Сега ЕС работи върху предложение за това как би могла да изглежда подобна агенция.

Влиянието на Голямата тройка ясно можеше да бъде видяно, когато преди няколко дни "Стандарт енд Пуърс" обяви, че може да определи подготвяното преструктуриране на дълга на Гърция като фалит. Съобщението хвърли съмнения върху перспективите пред сложен план, който предвиждаше участието на частни кредитори в нов спасителен пакет за Гърция.

Бъдещето на Португалия също изглежда доста по-несигурно, след като "Мудис" понижи рейтинга й до junk, с което предупреди, че страната може да се нуждае от втори спасителен пакет, преди да може да се върне на капиталовите пазари. Решението може да означава, че Португалия ще трябва да плаща по-висока премия, за да привлече инвеститори в нейните дългови инструменти.

Защо обаче европейските политици и инвеститори



все още са толкова зависими от мнението на три частни компании,



намиращи се в Ню Йорк и Лондон? Голямата тройка бе обект на сериозни критики по време на финансовата криза през 2007-2008 г., тъй като агенциите бяха дали много високи рейтинги на доста рискови финансови продукти. Оттогава политиците често призоваваха да се предприемат мерки за ограничаване на влиянието на агенциите. Въпреки това обаче има малко видими резултати от тези призиви. Една от причините е, че политиците отчасти са отговорни за бъркотията с кредитния рейтинг, от която сега се оплакват.

Дълговата криза превърна европейските политици в пионки на рейтинговите агенции. В продължение на десетилетия агенциите определят кредитоспособността не само на компаниите и на финансовите продукти, но също така и на държавите, като им дават оценки от най-високата ААА до D за фалит. Сега Европа е тази, която е обхваната от дългова криза и правителствата на Стария континент усещат силата на рейтинговите агенции, както никога досега. Агенциите могат да решават дали си заслужава да се инвестира в дългови инструменти на една държава или не.

Рейтингите на Голямата тройка не са обект на критики само защото се провалиха по време на финансовата криза. Много наблюдатели обвиняват агенциите, че



създават привилегии на родните си страни



"Никой не може да обясни защо няколко страни от ЕС имат по-лош кредитен рейтинг от сериозно задлъжнелите САЩ", казва Свен Гиеголд, който е говорител на Зелената партия в Европейския парламент.

Европейските правителства критикуват остро рейтинговите агенции. "Политиците са сравнително активни в това отношение", казва Бригите Хаар, която е експерт по търговско право във франкфуртския университет "Гьоте". По време на кризата европейските правила за рейтинговите агенции бяха затегнати. От началото на 2011 г. новият Европейски регулатор на ценните книжа и пазарите започна да регулира дейността им.

Друго доказателство, че натискът нараства, бе дадено преди няколко дни, когато италианският регулатор на пазарите за ценни книжа Consob привика представител на "Стандарт енд Пуърс", за да даде обяснение относно предупрежденията, които разпространява за евентуалното намаляване на рейтинга на страната. От агенцията се очакваше обяснение защо даде негативна оценка на програмата за бюджетни съкращения, преди да са съобщени каквито и да било подробности за нея. Европейският регулатор на ценните книжа и пазарите дори заплаши да отнеме на американските агенции разрешителното за работа в Европа, ако не спазват новите правила, прилагани на Стария континент.

Подобни жестове обаче лесно ни карат



да забравим, че и политиците са виновни за проблема



Рейтинговите агенции никога не са принуждавали никого да приема оценките им за достоверни. Те просто си вършат работата. Освен това препоръките към рейтинговите агенции са включени в евродирективи.

Има и практически причини, поради които политиците и инвеститорите вярват на Голямата тройка: тези фирми обхващат почти 95% от пазара, системите им за оценка на рейтинга са създавани в продължение на десетилетия и съответно - доста си приличат. Правният експерт Бригите Хаар казва, че идеята за създаването на нови рейтингови агенции не е привлекателна за инвеститорите, тъй като сравняването на различните рейтинги може да се окаже трудна задача. Съществува и риск от "купуване на рейтинг", когато играчите на пазара си избират агенция, която дава най-щедрите рейтинги. "Няма как да се измъкнем от настоящата ситуация", категорична е Хаар.

Политиците обаче вярват, че могат да намалят властта на Голямата тройка. Идеята за нова европейска рейтингова агенция се зароди в по-ранните етапи на кризата с еврото. В Германия предложението получи подкрепата на политици от целия политически сектор, сред които бяха лидерът на Зелената партия Юрген Тритин, бившият президент Хорст Кьолер, настоящият външен министър Гидо Вестервеле и др.

Политиците често подчертават, че агенцията трябва да бъде независима, но



не е ясно кой ще гарантира нейната независимост



Настоящата криза с еврото показа, че дори силната Европейска централна банка (ЕЦБ) е готова да отстъпи пред политическия натиск и да жертва принципите си, ако това е необходимо. Много наблюдатели смятат, че ЕЦБ е загубила своята независимост, когато е започнала да купува ценни книжа на държави от еврозоната, изпаднали в криза.

Уолф Клинц, който е евродепутат от Партията на свободните демократи, вярва, че е успял да намери решение. Той предлага новата европейска рейтингова агенция да бъде създадена като фондация, което ще я направи политически и финансово независима. Клинц представи идеята от името на Комисията по икономика и валутни въпроси в ЕП. ЕК се готви да отговори със свое предложение през есента.

Eвродепутатите, които настояват за европейска агенция, не искат обаче просто да бъде създадена четвърта агенция като допълнение към Голямата тройка. Те искат да бъде направена европейска мрежа от рейтингови агенции. За да се осигури достатъчно търсене на техните услуги, ЕС може да постави условие структурните финансови инструменти да получават рейтинг от две агенции вместо само от една.

Остава обаче въпросът дали европейските агенции ще определят и кредитоспособността на държавите в обозримо бъдеще. За момента това изглежда малко вероятно. "Ойлер Хермес", например, вече обяви, че ще продължи да ограничава бизнеса си до компаниите от части заради високите рискове, които съществуват. Подобни са и плановете на френския кредитен застраховател Coface, който поне засега изостави плановете си да се конкурира с Голямата тройка, като прави собствени рейтинги на корпорациите. "В Европа не виждам потенциална конкуренция", заяви Бригите Хаар от университета "Гьоте".