2 години от последните парламентарни избори изглежда малцина депутати от ГЕРБ помнят, че са положили клетва "във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа". Законотворчеството става пъргаво, само когато е в интерес на някое лоби, волята на Борисов стои над всичко, а в пленарната зала нелобистки закон не може да прехвръкне.

Досега образованието оставаше встрани от тези нормативни страсти, вероятно поради спецификата на депутатите от ГЕРБ. Едва наченали мандата си, се прочуха с поправката за нотариусите, после с наименованието на водка, напомнящо марихауна, и т.н.

Ето че и просветната комисия се включи в тази игра, тромаво и грубо - в стила на новите законотворци.

В един и същи ден, на едно и също заседание депутатите от мнозинството приеха промени в Закона за висшето образование - на правителството, с мотива, че няма време, и отхвърлиха други промени на Огнян Стоичков и проф. Станислав Станилов от "Атака", с мотива, че има време. Текстовете, разбира се, бяха различни, но между тях има и една важна за депутатите разлика - зад единия проект стои Асоциацията на частните висши училища, зад другия - Съветът на ректорите, т.е. държавните висши училища.

Проектът на правителството има благовидната цел да се разширят възможностите на висшите училища за сътрудничество, включително и с въвеждането на т.нар. образователен франчайз между български и чужди университети и организации. При това без необходимата акредитация за съответния бизнес партньор.



"Безсмислени и вредни" -



така определи тези текстове ректорът на СУ проф. Иван Илчев. Другият проект е скучен, но предлага стройна и по-строга от сегашната схема на акредитация на висшите училища, с която вече да бъдат обвързани и редица условия пред обучението на студенти.

Както винаги, колкото повече критики има, толкова повече бързат депутатите - този път аргументът е смехотворен: да сколасат за тазгодишната кандидатстудентска кампания, за да можело българските университети да привличат повече студенти. Облечена в терминологията на футболните трансфери, същата идея беше лансирана наскоро от премиера. Софийският университет е точно срещу парламента - би трябвало народните избраници да имат добър изглед към потоците младежи, които тези дни влизат и излизат от изпити. С други думи - кандидатстудентската кампания вече е в разгара си, приемът е определен и няма никакъв начин правилата да се променят в движение. Впрочем, няма и нужда - и сега български университети предлагат съвместни програми (на чужд език) с водещи европейски университети и студентите получават две дипломи, българска и чужда. Казват, че голямото бързане всъщност е заради намеренията на един конкретен университет да "изнесе" обучението си в Кипър.

В текстовете на ГЕРБ няма и дума за качество, контрол, дипломи. Новата система за акредитация, одобрена от ректорите на държавните висши училища още преди година и сега облечена в законопроект от "Атака", говори предимно за качество и контрол. Магистри и докторанти например ще могат да обучават само университетите с най-висока оценка. Проектът правеше нов опит да ограничи летящите професори - същите, които оцеляха през няколко народни събрания в последните години. На теория поне промените можеха да означават голям скок по отношение на качеството на предлаганото обучение в българските висши училища - щяха да оцелеят само онези, които наистина предлагат качествено образование. И без това по всеобщо мнение България е твърде малка за 51 университети и колежи. Така



по естествен път системата щеше да се оптимизира,



като от нея отпаднат всички полулегални практики. Щеше да се очисти от порочните кръгове, в които се оплете през последните десет години в резултат на постоянни кръпки в закона, вечно обслужващи тесни, а не обществени интереси.

Показателно е, че законопроектът за акредитацията беше отхвърлен без аргументи по същество, просто защото имало достатъчно време да се направи нова система. Уви, и това не е вярно. Системата за оценяване на вузовете е доста по-спешен въпрос от правото им на "франчайз". Догодина изтичат акредитациите на повече от 30 големи висши училища. Ако шансът за качествена промяна бъде изпуснат, следващата възможност е чак ... през 2018 г. В интерес на образованието е подновяването на оценките да се извърши при ясна и прозрачна система. Засега обаче по всичко личи, че депутатите са на страната на други интереси - на онези, които при истинска конкуренция, основана на качеството, ще бъдат изхвърлени от образователния пазар. Вторачени в шепа чужди студенти, законотворците са на път да подминат нуждите на стотици хиляди младежи, които иначе толкова си мечтаят да се задържат тук. Качеството обаче също може да бъде трансферна стратегия. При достатъчно политическо търпение и далечен взор. У нас, уви, на политиците е присъщо само партийното късогледство.