"Това е парламент, не кръчма с тефтери", разгневи се Красимир Велчев, шеф на групата на ГЕРБ в Народното събрание, когато медиите поискаха да видят черно на бяло как се харчат представителните пари. |
Според отчета на НС за миналата година депутатите са ни стрували общо 37.1 млн. лв. От тях 9 126 200 лв. са отишли само за заплати и осигуровки. За сравнение през 2005 г. за същото са похарчени почти два пъти по-малко пари - 5.2 млн. лв. Това се дължи не само на инфлацията, но и на растящ апетит.
Между 2300 и 2800 лв. е заплатата на един депутат. Върху тези пари се трупат още куп други плащания, които могат да закръглят сумата на 5000 лв. Това откритие изненада и възмути финансовия министър Симеон Дянков, който коментира, че не е редно народните избраници да взимат повече от министрите. Вместо депутатите да се засрамят, те нападнаха Дянков. Той пък се притесни и се извини на докачливите гербери.
Депутатите не са за оплакване
Всеки взима допълнителни пари за участия в комисии. Средно по 100 лв. взема на заседание член на комисията - дори когато се явява само за да се подпише и после си тръгне. Има и случаи, когато комисия заседава само 7 минути.
Към заплатите се начисляват обичайните бонуси за стаж и професионален опит. Типично депутатска екстра са безотчетните пари - добавката от 2/3 от заплатата, или 1464 лв., които депутатите получават на ръка.
Народните представители се ползват и с транспортни привилегии. Това е друга форма за допълване на депутатския портфейл по законен начин. В столицата пътуват безплатно с градския транспорт без пари. Според заповед на Цецка Цачева всеки депутат, чийто избирателен район е по-далечен от 200 км, има право до 40 самолетни билета в двете посоки, за които плаща парламентът. За всички останали годишно парламентът им осигурява до 10 самолетни билета в две посоки.
Тази схема гарантира на депутатите от Добрич, Варна и Бургас постоянно да пътуват със самолет. Тъй като депутатите имат право и на осребряване на разходите им за бензин с личните им автомобили, станахме свидетели на странен парадокс, който поражда съмнения дали не се надписват километри и не се точи касата на парламента. Парламентът плаща на депутатите по 24 лв. на сто изминати километра. Според заповедта на Цачева не е нужно да се представя фактура за зареденото гориво, а само попълнен пътен лист.
Защо ли бургаският депутат от ГЕРБ Иван Вълков, който е и шеф на транспортната комисия, само за първите 9 месеца от мандата на това НС беше пропътувал 25 394 км със служебни коли и си беше взел още 2460 лв. за личния си автомобил, което означава, че е изминал още над 11 000 км? Интересно защо и лидерът на ГЕРБ в Бургас Димитър Бойчев Петров не ползва самолет, а само за първите 9 месеца на мандата беше пропътувал 24 171 км със служебен автомобил и си беше възстановил 5465 лв. за бензин за лъскавия си джип, с който излиза, че "Фолксваген Туарег"-ът му е пропътувал още 24 841 километра. Местни медии тогава изчислиха, че депутатът е изминавал по 4500 км на месец. Рекордът е на левия депутат Пенко Атанасов от Карнобат, който според официалните справки всеки ден изминава по 197 км. Обикновено в петък
депутатите тръгват към родните си места със служебни автомобили
От опозицията твърдят, че не им отказват, защото герберите предпочитали да ползват схемата с личния автомобил и да си взимат парите за бензин. Тук трябва да отворим скоба, за да кажем, че ръководството на НС обмисля дали от догодина да не продаде изцяло автопарка на парламента и да вземе нови коли на лизинг. Съмненията им са, че и служителите на НС източват касата на парламента с постоянни ремонти, които нямало как да се контролират. "Влязат за смяна на някоя част за 100 лева и излизат с фактура за 2100 лв.", разказа източник от ръководството на НС.
Младият депутат от ГЕРБ Георги Андонов, който сега е кандидат за кмет на гр. Гоце Делчев, обясни, че всяка седмица парламентът му осребрявал бензин за изминати 400 км, но не му плащал харчовете за бензина, който горял в София. "50 километра ми е отиването и връщането до Бояна, където живея", оплаква се Андонов. На въпрос защо понякога не ползва автобус до Гоце Делчев, подобно на останалите хора, той каза: "Говорите смешни работи. Как депутат ще се качи в автобус? Хората, като разберат, че съм минал с. Места, което е на 10 км от Гоце Делчев, започват да ми звънят и да искат разни неща от мен".
Към всички тези привилегии трябва да добавим безплатно ползване на жилище в София. Когато се приберат в избирателния си район, депутатите взимат командировъчни. За събота и неделя те получават по 20 лева дневни и до 100 лв. за нощувка, а за петък и понеделник им се полагат по 10 лева. Така всяка седмица те получават още по 60 лева, което на месец е 240 лв. За командировки в страната за м.г. парламентът е платил 1 527 100 лв. Храната на депутатите също е евтина.
На този фон т.нар безотчетни пари изглеждат като нахално обогатяване по време на криза. Интересно защо Борисов погази два свои принципа и не ги спря, а само нареди на хората си да замажат скандала с облагане от 10% на цялата сума за представителни пари. Върху тези 4.1 млн. лв. годишно дори не се плащат и данъци. Първият принцип на Борисов гласи, че всички практики на тройната коалиция са вредни и ГЕРБ се борят с тях. При безотчетните пари обаче не само не се борят с тази практика, ами я прегърнаха. Вторият свой принцип, който Борисов погази, е, че ако някой иска да почерпи с кафе гостите си, трябва сам да отиде и да купи със собствените си левчета. Борисов уж оряза тази привилегия за себе си и за целия Министерски съвет, но не смее да пипне парите на депутатите.
"Когато отивам в избирателния си район, не мога да не отида без кутия шоколадови бонбони, всички ме гледат в ръцете", разказва депутат от опозицията. Друг пък разкри, че в приемните на депутатите хората вече идвали и откровено просели пари, защото не успявали да оцелеят с ниските си доходи. Има пълно единодушие сред всички парламентарни групи за това, че представителните им пари не бива да се пипат. Този проблем периодично е избуявал и при минали парламенти, но депутатите винаги са успявали да се преборят за келепира си.
Мит е, че групите харчат много пари за кафета, луканки, букети и венци. Това са незначителни разходи, а и парламентът има отделен бюджет като институция за подобни представителни разходи. Ето защо все повече депутати от различни парламентарни групи подозират, че шефовете им бъркат в кацата с меда и част от тези пари се отклоняват за неясни цели.
Безотчетността винаги е била майка на безотговорността. А безотговорността води до черни каси и "сива икономика" в партийното строителство. Ще се преборят ли Цецка Цачева и лидерите на парламентарните групи да запазят това състояние или някой ще им наложи нов финансов ред? Това е просто тест за наивници.
В парламента действат като ЕООД-та, само че не плащат данъци
Някои смятат, че въпросът за допълнителните доходи на депутатите е дребнотемие и заяждане на медиите. Навсякъде по света колегите им получават такива пари. Да, но има съществена разлика - в други страни политиците са длъжни да водят отчетност и да публикуват отчетите за изразходването на тези пари, защото те са на данъкоплатците. Оправданието, че порочната практика е наследена, е нелепо - нима всеки сбъркан и неморален закон трябва да е вечен само защото някои преди години го е приел?
Какво плащат с безотчетните пари депутатите - хонорари на съветници, букети, шоколадови бонбони за електората, подаяния за просяци, всякакви по вид и мащаб дарения, смяна на крушки в партийни помещения и какво ли не още. Изобщо кипи голяма финансова и друга дейност - почти като във фирма, в която народният избраник е собственик и работодател. Но за разлика от фирмите те не се обременяват с документални "подробности". И не е ясно колко всъщност остават в широкия депутатски джоб.
Как е при фирмите?
При тях всеки разход се документира и отчита. Представителните и социалните (купони за храна, карти за транспорт и т.н.) разходи се облагат с окончателен данък. Това означава, че при представянето на фактурата за разхода в счетоводството на фирмата, то трябва да начисли и най-късно до 15 число на следващия месец да внесе в бюджета данъка (10%). Иначе започват да текат наказателни лихви. Например ако фирмата осигурява за персонала си ваучери за храна, пак трябва да плати данък върху този разход. Накрая, когато се смята годишния финансов резултат, се приспадат вече обложените, както и другите нормативно признати разходи и тогава се изчислява данъкът.
Защо се облагат с окончателен данък този вид разходи на дружествата и на ЕТ? Според данъчните, ако това не става, фирмите масово ще си измислят посещения на делегации, вечери с партньори и др. представителни разходи, за да могат да намалят годишния си финансов резултат и да платят по-малък подоходен данък. Защо трябва да е различно с депутатите и парламентарните групи? Би трябвало щом взимат и харчат пари да осчетоводяват всеки конкретен разход, да удържат и да внасят 10% данък върху него.
Има и друга перверзия. Депутатите се оправдават, че допълнителни суми обикновено ги пренасочват за дарения. По принцип дарителските инициативи носят известни данъчни облекчения. Всеки български гражданин или фирма има право да намали данъка си, ако е помогнал на БЧК, на фонда за трансплантация, на болница или на община. И ето ви казус - бюджетът дава на депутата заплата, дава му и други екстри, а също и безотчетни пари на ръка. Той дарява от безотчетните пари, които изобщо не фигурират в данъчната му декларация и не качват облагаемия му доход. Но пък депутатът вписва дарението в декларацията пред НАП и така си намалява данъка върху официално обявените си доходи. Това си е класическо точене на бюджета в рамките за закона. Сигурно е, че депутати го практикуват, но няма как да разберем колко и кои са, защото всички злини тръгват от безотчетните пари, а и данъчните декларации на политиците са строго пазена тайна.
А спорът и предлаганите решения за безотчетните депутатски пари вече залитат в неправилна посока. Въпросът не е дали да се отнемат или запазят, дали да се облагат или не. Такива дилеми не съществуват. Ясно е, че тези средства не може да бъдат напълно отрязани, както е ясно, че за тях все някой трябва да плаща данъци.
Важни са други три неща. Първо, тези пари трябва да започнат да се отчитат, при това стриктно. Второ, Сметната палата, Министерството на финансите, НАП и администрацията на Народното събрание трябва много бързо да напишат правила и механизъм за формирането на допълнителните депутатски средства, харченето и контрола върху тях. Трето, за тях трябва да се плащат данъци (а в някои случаи и осигуровки - когато са за хонорари на сътрудници например).
Иначе излиза, че фирмите и простосмъртните граждани дължат данъци за всеки преминал през тях лев, а депутатите и техните платени помощници от години минават между капките.
Какво плащат с безотчетните пари депутатите - хонорари на съветници, букети, шоколадови бонбони за електората, подаяния за просяци, всякакви по вид и мащаб дарения, смяна на крушки в партийни помещения и какво ли не още. Изобщо кипи голяма финансова и друга дейност - почти като във фирма, в която народният избраник е собственик и работодател. Но за разлика от фирмите те не се обременяват с документални "подробности". И не е ясно колко всъщност остават в широкия депутатски джоб.
Как е при фирмите?
При тях всеки разход се документира и отчита. Представителните и социалните (купони за храна, карти за транспорт и т.н.) разходи се облагат с окончателен данък. Това означава, че при представянето на фактурата за разхода в счетоводството на фирмата, то трябва да начисли и най-късно до 15 число на следващия месец да внесе в бюджета данъка (10%). Иначе започват да текат наказателни лихви. Например ако фирмата осигурява за персонала си ваучери за храна, пак трябва да плати данък върху този разход. Накрая, когато се смята годишния финансов резултат, се приспадат вече обложените, както и другите нормативно признати разходи и тогава се изчислява данъкът.
Защо се облагат с окончателен данък този вид разходи на дружествата и на ЕТ? Според данъчните, ако това не става, фирмите масово ще си измислят посещения на делегации, вечери с партньори и др. представителни разходи, за да могат да намалят годишния си финансов резултат и да платят по-малък подоходен данък. Защо трябва да е различно с депутатите и парламентарните групи? Би трябвало щом взимат и харчат пари да осчетоводяват всеки конкретен разход, да удържат и да внасят 10% данък върху него.
Има и друга перверзия. Депутатите се оправдават, че допълнителни суми обикновено ги пренасочват за дарения. По принцип дарителските инициативи носят известни данъчни облекчения. Всеки български гражданин или фирма има право да намали данъка си, ако е помогнал на БЧК, на фонда за трансплантация, на болница или на община. И ето ви казус - бюджетът дава на депутата заплата, дава му и други екстри, а също и безотчетни пари на ръка. Той дарява от безотчетните пари, които изобщо не фигурират в данъчната му декларация и не качват облагаемия му доход. Но пък депутатът вписва дарението в декларацията пред НАП и така си намалява данъка върху официално обявените си доходи. Това си е класическо точене на бюджета в рамките за закона. Сигурно е, че депутати го практикуват, но няма как да разберем колко и кои са, защото всички злини тръгват от безотчетните пари, а и данъчните декларации на политиците са строго пазена тайна.
А спорът и предлаганите решения за безотчетните депутатски пари вече залитат в неправилна посока. Въпросът не е дали да се отнемат или запазят, дали да се облагат или не. Такива дилеми не съществуват. Ясно е, че тези средства не може да бъдат напълно отрязани, както е ясно, че за тях все някой трябва да плаща данъци.
Важни са други три неща. Първо, тези пари трябва да започнат да се отчитат, при това стриктно. Второ, Сметната палата, Министерството на финансите, НАП и администрацията на Народното събрание трябва много бързо да напишат правила и механизъм за формирането на допълнителните депутатски средства, харченето и контрола върху тях. Трето, за тях трябва да се плащат данъци (а в някои случаи и осигуровки - когато са за хонорари на сътрудници например).
Иначе излиза, че фирмите и простосмъртните граждани дължат данъци за всеки преминал през тях лев, а депутатите и техните платени помощници от години минават между капките.
И в Европа депутатите шмекеруват с представителни пари
Шмекеруването с представителните пари не е български патент. И на Запад има подобни суми, и там скандалите са огромни.
Добавките към заплатите на членовете на британския парламент станаха повод за най-грандиозния политически скандал през последните години. През 2009 г. серия от публикации във вестник "Дейли Телеграф" разкриха масирани злоупотреби на десетки парламентаристи. По принцип там депутатите имат право на три различни добавки към възнаграждението си. Основната е за т.нар. втори дом - поддържането на жилище в близост до сградата на парламента. Тя възлиза на 24 хил. паунда годишно. Втората включва разходи за офис и е от 22 хил. паунда на година. Британските депутати имат на разположение и до 90 хил. паунда за наемане на сътрудници.
Разследването на "Телеграф" показва, че неясните и хлабави правила за изплащане на добавки и възстановяване на разходи са позволили най-различни нарушения - от неправомерни плащания на ипотечни лихви до ремонти по домовете. В повечето случаи е невъзможно да се докаже злоупотреба, тъй като отговорността пада върху парламентарната администрация, която е плащала, без да възрази. Яростната публична реакция след разкритията все пак даде резултат. Говорителят на долната камара на парламента Майкъл Мартин подаде оставка. Това е вторият подобен случай за 300 години. Двама членове на Камарата на лордовете бяха осъдени за измама. Трима бяха отстранени временно от парламента и задължени да върнат десетки хиляди лири. Бе създаден и специален независим орган, който да контролира издръжката на депутатите.
Във Франция депутатската издръжка не е повод за скандали, въпреки че местните парламентаристи прибират повече от британските си колеги. На членовете на френското Национално събрание се полага базисна издръжка от 7 хил. евро месечно за жилище, пътни и представителни разходи, която е облагаема. Още около 6300 евро са им на разположение за оперативни разходи по парламентарната им дейност, както и около 9 хил. евро за сътрудници. Имат право на безплатна жп карта за пътувания в първа класа, както и на 40 полета годишно между Париж и техните избирателни райони. Други привилегии обаче предизвикват ярост сред французите, тъй като засягат традиционно силното им чувство за социална справедливост. Това е правото на депутатите да получават жилищни заеми до 76 хил. евро на изключително ниски лихви. Недоволство поражда и специалната пенсионна система, при която всяка година стаж в Националното събрание се зачита за две при пенсиониране. Френските депутати не се притесняват и от безработица. В случай, че изпаднат от парламента, и не успеят да си намерят работа, те получават пълната си заплата през първите шест месеца и постепенно намаляващ процент от нея през следващите 2.5 г.
В Бундестага скандали около тези разходи липсват. Към основното си възнаграждение депутатите получават около 4 хил. евро месечно за поддържането на офиси за срещи с избирателите, за пътните разходи от и до избирателния район, както и за второ жилище. Тези пари са необлагаеми. Не им се изискват разписки за какво са похарчени. Към това се добавят и до 13 хил. евро месечно за сътрудници. Ако на депутата му се прииска да назначи роднини за тази работа, обаче ще трябва да се бръкне в собствения си джоб, тъй като законът не го позволява. Самите депутати не получават тези пари, те се изплащат на сътрудниците директно от парламентарната администрация.
Европейските институции редовно се тресат от скандали около добавки към заплатите и неправомерни разходи. Евродепутатите получават по 4300 евро на месец за общи разходи, още толкова за пътни и по 300 евро за всеки ден присъствие в Брюксел или Страсбург. Полагат им се до 21 хил. евро месечно за сътрудници. Съществуват и други добавки за специфични разходи. Правилата, по които се раздават парите, стават много по-строги през 2009 г. след изтичането на секретен одиторски доклад. Оказва се, че някои евродепутати толкова ловко са боравили с полагаемата им се издръжка, че са успели да спестят по 1 млн. евро годишно, а общо над 100 млн. евро се губят.
Еврокомисията не пада по-долу. Проверка на базираната в Лондон неправителствена организация "Бюро по разследваща журналистика" от началото на юни т.г. показа, че служители на ЕК са изхарчили милиони през последните пет години за пътувания, коктейли, подаръци и срещи в скъпи курорти. За периода 2006-2010 г. само за пътувания с луксозни самолети за частни полети са хвърлени 7.5 млн. евро.
Добавките към заплатите на членовете на британския парламент станаха повод за най-грандиозния политически скандал през последните години. През 2009 г. серия от публикации във вестник "Дейли Телеграф" разкриха масирани злоупотреби на десетки парламентаристи. По принцип там депутатите имат право на три различни добавки към възнаграждението си. Основната е за т.нар. втори дом - поддържането на жилище в близост до сградата на парламента. Тя възлиза на 24 хил. паунда годишно. Втората включва разходи за офис и е от 22 хил. паунда на година. Британските депутати имат на разположение и до 90 хил. паунда за наемане на сътрудници.
Разследването на "Телеграф" показва, че неясните и хлабави правила за изплащане на добавки и възстановяване на разходи са позволили най-различни нарушения - от неправомерни плащания на ипотечни лихви до ремонти по домовете. В повечето случаи е невъзможно да се докаже злоупотреба, тъй като отговорността пада върху парламентарната администрация, която е плащала, без да възрази. Яростната публична реакция след разкритията все пак даде резултат. Говорителят на долната камара на парламента Майкъл Мартин подаде оставка. Това е вторият подобен случай за 300 години. Двама членове на Камарата на лордовете бяха осъдени за измама. Трима бяха отстранени временно от парламента и задължени да върнат десетки хиляди лири. Бе създаден и специален независим орган, който да контролира издръжката на депутатите.
Във Франция депутатската издръжка не е повод за скандали, въпреки че местните парламентаристи прибират повече от британските си колеги. На членовете на френското Национално събрание се полага базисна издръжка от 7 хил. евро месечно за жилище, пътни и представителни разходи, която е облагаема. Още около 6300 евро са им на разположение за оперативни разходи по парламентарната им дейност, както и около 9 хил. евро за сътрудници. Имат право на безплатна жп карта за пътувания в първа класа, както и на 40 полета годишно между Париж и техните избирателни райони. Други привилегии обаче предизвикват ярост сред французите, тъй като засягат традиционно силното им чувство за социална справедливост. Това е правото на депутатите да получават жилищни заеми до 76 хил. евро на изключително ниски лихви. Недоволство поражда и специалната пенсионна система, при която всяка година стаж в Националното събрание се зачита за две при пенсиониране. Френските депутати не се притесняват и от безработица. В случай, че изпаднат от парламента, и не успеят да си намерят работа, те получават пълната си заплата през първите шест месеца и постепенно намаляващ процент от нея през следващите 2.5 г.
В Бундестага скандали около тези разходи липсват. Към основното си възнаграждение депутатите получават около 4 хил. евро месечно за поддържането на офиси за срещи с избирателите, за пътните разходи от и до избирателния район, както и за второ жилище. Тези пари са необлагаеми. Не им се изискват разписки за какво са похарчени. Към това се добавят и до 13 хил. евро месечно за сътрудници. Ако на депутата му се прииска да назначи роднини за тази работа, обаче ще трябва да се бръкне в собствения си джоб, тъй като законът не го позволява. Самите депутати не получават тези пари, те се изплащат на сътрудниците директно от парламентарната администрация.
Европейските институции редовно се тресат от скандали около добавки към заплатите и неправомерни разходи. Евродепутатите получават по 4300 евро на месец за общи разходи, още толкова за пътни и по 300 евро за всеки ден присъствие в Брюксел или Страсбург. Полагат им се до 21 хил. евро месечно за сътрудници. Съществуват и други добавки за специфични разходи. Правилата, по които се раздават парите, стават много по-строги през 2009 г. след изтичането на секретен одиторски доклад. Оказва се, че някои евродепутати толкова ловко са боравили с полагаемата им се издръжка, че са успели да спестят по 1 млн. евро годишно, а общо над 100 млн. евро се губят.
Еврокомисията не пада по-долу. Проверка на базираната в Лондон неправителствена организация "Бюро по разследваща журналистика" от началото на юни т.г. показа, че служители на ЕК са изхарчили милиони през последните пет години за пътувания, коктейли, подаръци и срещи в скъпи курорти. За периода 2006-2010 г. само за пътувания с луксозни самолети за частни полети са хвърлени 7.5 млн. евро.
Премиерът Борисов запазва многозначително мълчание за депутатските пари, затова пък председателката на НС яростно брани безотчетните и привилегиите на т.нар. народни представители. |