- България има големи очаквания от полското председателство на ЕС до края на тази година. Какво може да направи Полша, ваше превъзходителство, за да получим зелена светлина за влизане в шенгенската зона?

- Полша е нов член на Европейския съюз, но е най-голямата страна от новоприетите. Може би това е една от причините да имаме много добри отношения с Франция и Германия. Давам тези две държави за пример, защото знам, че проблемът "Шенген" между другото се свързва и с тяхната резервирана позиция. Още от самото начало Полша подкрепя много силно България по пътя й към шенгенската зона. През ноември миналата година премиерът Доналд Туск изрази много ясно своето отношение в подкрепа за влизането на България в Шенген. Той повтори думите си и през май т.г. в Полша, когато посрещна премиера Бойко Борисов. Знаем, че успехът за присъединяване на България и Румъния към Шенген може да бъде успех и на Полша. Тъй като има необходимост от консенсус по този въпрос, Полша ще преговаря с държавите, които имат някакви съмнения относно присъединяването на България и Румъния. Принципът Pacta sunt servanda (Договорите трябва да се спазват - лат.) не бива да се нарушава. След като за влизане в Шенген са определени технически критерии, не може да се променят условията по време на изпълнението им.

- Само че точно това се случи и влизането на България в Шенген бе поставено в зависимост не само от техническите критерии, но и от оценките в докладите на Еврокомисията за правосъдие и вътрешен ред. Сега се очаква идната сряда да излезе петият мониторингов доклад и въз основа на него през септември Съветът на ЕС на министрите на вътрешните работи ще се произнесе дали да определи дата за приемането на България. Какво очаква Полша да пише в доклада, за да отпаднат възраженията на споменатите от вас държави?

- Реформите са един продължителен процес. България спазва указанията на Европейската комисия в тази сфера и напредъкът й определено се вижда. Въпросът обаче е дали използвате напълно потенциала си за постигането на задоволително ниво на реформи в областта на съдебната система, борбата с организираната престъпност и корупцията. Отскоро съм в България и ми е трудно да направя цялостен анализ на този процес. Ясно е, че в ЕС решенията се вземат с консенсус. Днес и утре има неофициална среща на вътрешните министри в Сопот, Полша, и това е възможност за сближаване на различните позиции преди септемврийската среща. За съжаление, проблемът бе политизиран и сега чрез преговори трябва да го разрешим. Като председател на ЕС Полша се стреми към приключване на този проблем.

- Самата Полша страхува ли се, че през границата на България с Турция могат да влязат имигранти, които да стигнат безпрепятствено до нейна територия след премахването на вътрешните граници?

- Такава тема въобще не съществува в Полша.

- Няколко държави изразяват резерви към България, защото смятат, че поради висока степен на корупция нейните граници ще станат пропускливи за имигранти от Северна Африка и Близкия изток, устремили се към Европа.

- Полша по никакъв начин не се чувства заплашена. Но си струва да зададете този въпрос на посланиците на държавите, които имат подобни опасения.

- Вторият стратегически въпрос за България в ЕС е нейната перспектива за еврозоната. Смятате ли, че е разумно той да бъде поставен отново по време на полското председателство?

- При влизането си в ЕС всяка новоприета държава пое ангажимент да стане част и от еврозоната. Но моментът на присъединяване към еврозоната трябва да дава максимални ползи и да предизвиква минимални негативни последици. През 2010 г. Полша прие национални стратегически рамки за влизане в еврозоната. Но по мнението на полските специалисти още е трудно да се каже кога точно Полша ще се присъедини. Причина е голямата несигурност как ще изглежда в бъдеще икономиката. Как българското правителство оценява ползите и опасностите от присъединяването към еврозоната е проблем на (финансовия) министър (Симеон) Дянков. Трудно ми е като чужденец да кажа дали неговата оценка е правилна или не.

- Полша се присъедини като България към пакта "Евро+". Какви финансови ангажименти пое вашата държава към свързания с него Европейски механизъм за стабилност, възлизащ на 700 млрд. евро?

- Влизането на Полша в пакта "Евро+" не означава за нея допълнителни финансови задължения. Нашите ангажименти са свързани с реформа на финансовата политика. Става въпрос за спазване на финансова дисциплина.

- Вашата държава е от малкото, които се справят добре в кризата. На какво се дължи успехът й?

- Според специалистите има две причини, поради които Полша понесе сравнително добре финансовата криза. Едната е големият вътрешен пазар, а втората причина е изключително доброто усвояване на структурните фондове от ЕС.

- Колко процента усвоявате?

- През първия период от 2004 до 2007 г. ние усвоихме 106%. Надхвърлянето с 6% идва от разликата във валутните курсове (между еврото и злотата). В момента усвояването е на ниво 30%, но това са често много големи инфраструктурни проекти - изграждат се стотици километри магистрали и първокласни пътища. В Полша много добре се усвояват европейски фондове от местните администрации. Като награда за добро усвояване Полша получи 600 млн. евро миналата година. Това са допълнителни средства, които държавата ще разпредели в подходящи сектори.

- Давате добър пример на България, която е изоставаща.

- Стараем се и затова поканихме през март да ни гостува министърът по еврофондовете Томислав Дончев.

- Има ли Полша амбицията като най-голяма от новоприсъединилите се държави да играе ролята на техен обединител, за да не бъдат третирани като втора категория членове в ЕС?

- Един от приоритетите на нашето председателство е елиминирането на разделението на стари и нови членки на ЕС. Всъщност в политическата сфера вече не се говори за такова разделение. Но то все още присъства, когато става въпрос за икономика. Мисля, че никоя отделно взета държава не може да се държи като ментор на останалите. Когато се водеха преговори по пакета климат-енергетика, Полша създаде група държави със сходно мислене като нея.

- В която беше и България...

- В тази група бяха също България и Румъния. За всички в групата бе голям успех, че се стигна до промяна на първия вариант на този проект.

- През вашето председателство има ли други теми, които да изиграят такава обединяваща роля?

- Със сигурност бъдещето на кохезионната политика е тема, която интересува много държави - не само новите, но и стари членки като Великобритания. Мисля, че не трябва да утвърждаваме разделението на стара и нова Европа, а просто да търсим държави, с които имаме общи интереси.

- Какво очаквате от България за вашето председателство на ЕС? С какво можем да допринесем за вашия успех?

- По време на представянето на приоритетите на полското председателство външният министър Николай Младенов подчерта, че всички отговарят на интересите на България. Тъй като нашите приоритети означават изграждане на силна Европа, искаме да работим за икономическия растеж, искаме силна и безопасна Европа в аспекта не само на военната сигурност, но и на безопасността на храните. Искаме отворена Европа, позитивно настроена към разширяването. На Европейския съвет през юни премиерът Доналд Туск протестира остро срещу отстъпването от шенгенските правила. Полша иска да си сътрудничи както с държавите от източното партньорство, така и с държавите от Северна Африка в интерес на тяхното демократизиране. България има известни успехи в тази насока, например чрез свиканата през май Софийска платформа. Очакваме тя да участва в подготвяната за декември конференция на тема "Демократизиране на Северна Африка". България има добри контакти и богата информация относно Западните Балкани и може да съдейства за приближаването на този регион към членство в ЕС. България и Полша имат сходни виждания за кохезионната политика, общата земеделска политика, за изграждането на общия енергиен пазар... Очакваме от нея и други идеи, които да спомогнат за успеха на полското председателство.