Кирил Гогев и Нестор Несторов може и да имат добри идеи за ВСС, но никой не им даде възможност да ги обяснят. |
Това ли е идеалният кандидат за член на ВСС? Вчера 64-ма депутати от ГЕРБ, 29-ма от ДПС и 10 независими отговориха с "да", като избраха г-н Нестор Несторов за член на ВСС.
Може би г-н Несторов има обяснение за всяко едно от тези обстоятелства? Може би всъщност е бил принципен борец срещу Никола Филчев и е бил репресиран за това? Може би в годините, когато мафията оседлаваше страната ни и вилнееше по улиците, той в качеството си на градски прокурор на София е бил острието на закона? Може би има програма как да укрепи капацитета на ВСС и управлението на съдебната система?
Не получихме отговор на нито един на тези въпроси, защото Народното събрание прецени да направи своя държавнически избор след 10 минути представяне и 10 минути обсъждане и само на основата на "кратки биографии" (съгласно "Правила" за избор, приети на 01/06/2011 г.*). Така към един ВСС, за който има твърде много въпроси, народните избраници добавиха и тези, свързани с биографията на един от емблематичните за 90-те години магистрати. И всичко това - в деня на публикуване на доклада на ЕК, в който от България се очаква "напредък при назначенията и оценяването в съдебната власт, при които трябва безусловно да се спазват принципите на прозрачност, независимост, почтеност и професионални заслуги, като това се отнася и за назначенията във Висшия съдебен съвет"** .
Но над всички въпроси стои един:
защо всъщност се случи този избор?
Щом нито въпросите към г-н Несторов, нито отговорите, които той може би има, не интересуваха депутатите - кое ги мотивира?
Има няколко неща, които са сигурни. Днес едно мнозинство отново (след приемането на годишния му доклад на ВСС) застана на страната на този ВСС и изрази подкрепата си за неговата политика по назначения на ръководни постове в съдебната система. Депутатите се присъединиха към отказа на съвета да задава въпроси на хората, от които ще зависи доверието в правосъдието, да проверява миналото им и да изяснява мотивацията и капацитета им. След този избор никой не може да прехвърля отговорността за общественото недоволство от съдебната система или за външните ограничения на суверенитета ни заради неуредиците в нея към миналото. Никой не може и да се прави, че не разбира как политическите влияния проникват в съда.
Защото, ако всяко следващо мнозинство спуска назначенията си в тайна, крие биографиите на кандидатите от обществото и не им дава възможност да застанат пред него с лицето и идеите си, как тези хора да са нещо повече от "парашутисти" и "подводничари"? Ако не си получил обществено доверие при избора си, ако си на поста си не защото си го заслужил и всички са видели това, а по 10-минутната милост на някакви неясни коалиции,
как тогава да имаш самочувствието да си реално независим
от мнозинството, което и да е то? Как самият ти да имаш лице да задаваш въпроси на приятелката на този или съветника на онзи? Как да имаш куража да провериш реално какво става със "случайното" разпределение на делата? Как, най-сетне, да имаш елементарното чувство за достойнство да се оттеглиш, когато видиш, че твоята личност и въпросите към теб стават причина за поредното отравяне на общественото доверие в правосъдието и ставаш срам за колегите си?
На тези въпроси има конкретен отговор, който всички ние сме виждали в действие и харесваме резултата му: начинът, по който бе проведено изслушването на г-жа Кристалина Георгиева в Европейския парламент. Истинска промяна в начина, по който се управлява съдебната ни система и се носи отговорност за резултатите в нея, може да има само ако всеки избор за ръководен пост стане прозрачен и, желателно, състезателен. Правилата са прости като всяка проява на здрав разум. Основният принцип е, че органът, който прави избора, отговаря пред всеки гражданин да провери, служебно и активно, миналото, имущественото положение, професионалните и етичните качества, мотивацията и намеренията на кандидатите и това трябва да бъде направено публично. Това става като специална комисия по избора събира и публикува всички данни за кандидатите поне един месец преди избора (повечето от тях публично изпокрити из различни сайтове). В същия срок кандидатите са длъжни да публикуват свои програми. После се провежда детайлно и изчерпателно публично изслушване, на което
кандидатите се представят пред обществото
и отговарят на всички въпроси, които са възникнали към тях.
Вчера разговарях лично с господин Несторов, който ми се обади, възмутен, че сме си позволили да съберем данните за професионалната му биография от официални източници и да ги изпратим на всички депутати (заедно с тези на г-н Гогев***). В течение на разговора разбрах, че и той самият съжалява, че няма да бъде изслушан реално. Полу-нелегалният начин на избор на висши държавни длъжности не служи нито на гражданите, нито на кандидатите. Той обслужва единствено желанието на неясни мнозинства да възпроизвеждат и разпространяват корумпиращите си влияния в публичните органи и да държат в унизително подчинение служителите в тях, колкото и независими да са те по конституция. Има ли кой да приеме подобни правила? А да ги поиска?
----------------------------------------------------
* http://www.parliament.bg/bg/desision/ID/13581
** http://ec.europa.eu/bulgaria/documents/news/200711-cvm_bg.pdf
*** БИПИ ще изготвя и публикува подобни профили за всички кандидати за ръководни постове в съдебната система.