Еврокомисията усети, че за свое добро трябва да сложи край на беззъбите си доклади за България, и зае ръмжаща поза. След острата си критика през 2008 г. срещу правителството на Сергей Станишев, когато спря и еврофондовете, сега за първи път тя показва, че отново са започнали да й никнат зъби. Може би са още млечни, защото тонът не е застрашителен, но тя обещава догодина да се яви с наточени зъби, за да сдъвче жилавата тема "Колко се поправи България, откакто е член на ЕС".

Проправителствени медийни антени в Брюксел веднага уловиха положителен сигнал:



ще ни махат мониторинга през 2012 г.!



Само че на какво основание, след като тазгодишният доклад е по-критичен от предишните два, защото установява, че положението не се поправя, а става хронично дразнещо? Едни и същи забележки и препоръки минават от доклад в доклад, а констатациите се повтарят: няма резултати, което означава - няма корумпирани политици и магистрати, както и знакови бандити зад решетките. Разликата е, че се променя мелодиката от любезен призив за размърдване, през настойчиво подканяне до императивно изискване. Преди да я избие на фалцет, Еврокомисията си осигурява резервен тон. Догодина тя ще прави сравнение не само с днешното състояние, а с положението през 2007 г., което ще й позволи да покаже по-видими промени. Всяка година България отбелязва някакъв едва забележим напредък, а сумирането им ще позволи на Брюксел да отчете, че натискът му е бил резултатен.

Терзанията на еврочиновниците как да оправдаят с полезна работа големите си заплати не са толкова важни за българските граждани, които възлагаха последни надежди на ЕС, че ще въведе и у нас европейски стандарти. Силите на Брюксел стигнаха обаче само колкото да застави държавата да промени законодателството си. Поразително е, че в излезлия вчера пети доклад той си го признава още в началото: "За пет години акцентът се премести от подготовката и приемането на закони върху тяхното прилагане". Равносметката дотук е, че откакто е влязла в ЕС, България е била правова държава само на хартия. Идва и второ прозрение: "Следващата необходима стъпка в този процес трябва да бъде прилагането на новите закони от съдебната власт и полицията".

Излиза, че самият Механизъм за сътрудничество и проверка, по който върви наблюдението от 2007 г., е замислен да работи на празни обороти, щом е допускал, че пет години ще бъдат писани закони, без да се прилагат. Как може да се отправят упреци към съдебната система, че е ялова, след като самата Еврокомисия приема за нормално една държава в ЕС да поддържа хартиен правов ред? И какво ни казва поредният доклад, макар и с повишена строгост? - прокуратурата била пас (пасивна), полицията - некадърна (доказателствата й не стават за съд), а съдът - безотчетен за тежките си пороци. На всичко отгоре вече и законодателите ни не получават похвала, защото отхвърлиха закона за гражданска конфискация на имущество, придобито по необясним начин. В резултат на това мафиотските босове и крадливата върхушка се радват на недосегаемост, която остава непробиваема дори от сигналите на ОЛАФ (Европейската агенция за борба с измамите).



Правителството на Бойко Борисов се самоласкае,



че според доклада е демонстрирало "трайна политическа воля и ангажимент да продължи стратегията си за провеждането на реформи". Само че в сравнение с миналогодишния си "силен устрем за реформи" сега очевидно е изпуснало парата. Брюксел го предупреждава, че трябва отрано "да съсредоточи усилията си при подготовката си за цялостната оценка, която ще бъде направена през 2012 г." То има една година, за да навакса несвършеното не само от него, но и от тройната коалиция през последните пет години, защото оценката ще бъде за цялостния образ на България в ЕС. Вече няма време за писане на стратегии и планове. Брюксел откровено заявява какво желае: осъдителни присъди. Иска да види именити бандити и политици в затвора, иска спешно да се отнема имуществото на необяснимо забогателите, да се подложат депутати, министри и друга висша номенклатура на стриктна проверка верни ли са декларациите им за техните авоари и за конфликта на интереси, да се отстранят и осъдят корумпирани магистрати и т.н. Любимото оправдание на Борисов "Ние ги хващаме, те ги пускат" очевидно не работи в Европа, защото полицията е разкритикувана наравно с прокуратурата и съда за липсата на осъдени по т.нар. знакови дела. Нещо повече, за първи път самата полиция е разобличена в масова корупционна практика и конфликт на интереси заради даренията, които получава от спонсори, заслужаващи по-скоро не благодарност, а финансово разследване.

Прави впечатление и акцентът върху изземането на икономическата мощ на мафията. На няколко места в доклада се призовават властите не само да преминат към гражданска конфискация, но и незабавно да запорират съмнителното имущество, за да не бъде укрито или продадено преди приключването на процедурите. Друг акцент е позоваването на "гражданското общество", което е посочено като фактор на промените на три места в доклада. Еврокомисията съзира срастването между власт и престъпност за сметка на цялото общество и отправя призив за преобръщане на картината: "Съдебната власт и правителството, заедно с гражданското общество, следва да си сътрудничат, да бъдат установени и преодолени съществуващите недостатъци и трудности".

Заплахата на ЕК, че през 2012 г. ще изпита България по целия материал, който й е преподавала през 5-годишния досегашен курс на членството й в ЕС, трябва да се приеме като сериозна проверка, а не като обещание за зрелостно свидетелство и спиране на наблюдението, както си мисли Борисов. Време е обаче и Брюксел да спре да се държи като



куче, което лае, но не хапе,



защото назовава само проблеми, но премълчава имена. От година на година докладите му стават все по-стерилни и в последния текст не може да бъде открито нито едно име дори с най-дребен шрифт под линия. Така никой не се чувства пряко засегнат от критиките, колкото и да са остри. Какъв пример за решителност получаваме от Европа? Ние си ги знаем разбойниците, защото не само не се крият, а и се пъчат с превъзходството си, но без публичното им разобличаване няма как да започне изтласкването им в тъмните ъгли, където им е мястото.

Макар че се опира на "гражданското общество", Брюксел сам се отказва от най-силното си оръжие - способността си да фокусира европейския обществен натиск върху отговорните лица. Няма полза постоянно да се вменява на България колективна вина и да се наказва цялата държава. Кухо звучи драматичният призив, че "национален приоритет за България следва да бъде незабавното продължаване на изпълнението на стратегията за съдебни реформи и предприемането на по-нататъшни действия за основно реформиране на съдебната система". Дори ако тя бъде подложена на унижението догодина да бъде оставена единствена под наблюдение, а Румъния получи снизхождение поради задействането например на закона за гражданската конфискация, пак няма да настъпи коренна промяна. Защото за върхушката е по-важно какво ще стане със самата нея и не би имала нищо против да запази сегашното положение. Дори България да бъде провъзгласена официално за черната овца в ЕС, мафията ще се радва да продължи да си я дои.