Казват, че за всеки проблем има решение. Особено ако проблемът е технически. През юли 2009 г., дни преди да стане министър на финансите, Симеон Дянков обяви, че има лесно и бързо решение за осигуряване на приходно пълноводие в бюджета и то е свързване на информационните системи на митниците и НАП. "Това е все едно да имаш два контакта и просто да ги свържеш с една жичка между тях, технологиите от двете страни са направени по аналогичен начин", твърди бъдещият вицепремиер. По онова време Дянков обикаляше страната, говореше с бизнесмени и бе убеден, че проблемът с жичката е политически. Невинно сподели, че като разпитвал защо не са свързани митничари и данъчни и защо "става тази какофония", изскачало непознатото за него име - Румен Петков.

Зареден с оптимизъм и политически хъс, пресният финансов министър обеща бързо, за месец и половина, да пусне "тока" между базите данни на двете приходни агенции, което ще има двоен ефект - намаляване на контрабандата и увеличаване на приходите от акцизи, ДДС и мита от порядъка на 700-800 милиона лева годишно. След няколко седмици Дянков обяви електронния брак между двете ведомства за сключен. Милионите обаче не потекоха, а междувременно кризата удари с пълна мощ и темата за жичката някак безславно заглъхна.

Две години по-късно, преди броени дни, от финансовото министерство заявиха, че подготвят обществена поръчка за изграждането на... единна информационна мрежа на НАП и митниците! Шефът на НАП Красимир Стефанов поясни, че



системата ще спира измамите и неплащането на данъци и акцизи при сделките с горива



А колегата му Ваньо Танов посочи, че системите на агенция "Митници" са изградени напълно по европейски стандарт, но не са съвместими с тези на НАП. Затова сега се изготвя техническо задание за нов софтуер, който да осигури здрав контрол.

Свързването на жичката трябваше да осигури на служителите от НАП достъп до данните за некоректните "клиенти" на митниците, а на митничарите - за длъжниците на НАП. Трябваше да помогне на двете приходни агенции да правят проверките и ревизиите си по-бързо и по-ефективно, така че по-малко да пречат на изрядните фирми, а да бъдат кошмар за данъчните измамници. И да послужи не само за пресичане на данъчни измами и контрабандни канали, но и за набелязване на превантивни мерки.

Според експерти с дълъг данъчен стаж сливането на мрежите на двете приходни агенции е особено важно заради прословутия режим 4200. Той засяга вноса на стоки от страни като Турция, Китай и т.н., когато митото се плаща у нас, а стоката е предназначена за друга държава от ЕС. Тогава вносителят има право да плати ДДС там, където ще се продава пратката. Сложната импортна схема е доста благодатна за ДДС измами. При работеща единна мрежа обаче става по-трудно да се избегне внасянето на ДДС чрез документни трикове, защото несъответствията лесно могат да се засекат.

Но изглежда скачването на двете мрежи ще се случи на 100% в някой друг мандат. Защото в България всеки си прави мрежа, без да го интересува, че трябва да споделя данните си с другите. Най-важното е да се говори за модернизация и да се усвояват пари, а ефектът се оказва на третостепен въпрос. Ето защо българското електронно правителство напредва мъчително бавно, а струва рекордно скъпо - по груби изчисления разходите на държавната и общинската администрация за е-government закръглят 1 млрд. лева.

Мрежата на агенция "Митници" например е някаква хлабава сглобка от програми, изградени от различни фирми по доста разнообразни технологии.



Проблемът е като с Вавилонската кула - всеки софтуер говори на различен език



Както през 2009 г., така и сега липсва анализ кои "части" от системите на НАП и митниците могат да общуват помежду си и какво да се прави с останалите, "некомуникативните".

Парадоксалното е, че митниците използват 10-годишна система БИМИС - разработена през 2000 г. при правителството на ОДС. БИМИС и до днес се поддържа от ведомствената фирма на МФ "Информационно обслужване". От ведомството на Ваньо Танов обаче обясниха, че отделните модули на системата са разработвани от много и различни фирми, а не само от "Информационно обслужване". За частична поддръжка на софтуера е подписан договор с държавната софтуерна компания, с останалата част се занимават компютърните специалисти на агенция "Митници".

Системата е разделена на множество модули, свързани помежду си. Образно казано, всяко митническо звено си има собствен БИМИС. Има отделни модули за износ, за акцизи и т.н. Според запознати поддръжката на платформата е изключително скъпа и сложна. Отделно има още пет важни информационни системи в агенция "Митници", разработени от различни компании. На практика те осигуряват връзката на БИМИС със системите на митническите служби в Европейския съюз.

Най-новият модул (от 2009 г.) е системата за следене на износа. Той предоставя т. нар. удостоверение за износ на данъчните. Според осведомени източници електронният документ обаче просто си седи неизползван в базата данни, а НАП все още изисква информацията на хартиен носител. От приходната администрация, разбира се, увериха, че вече ползват модула.

Колкото до платформата, която използва НАП - за нея се изписа много. Тя е разработена от френската фирма "Бул". За изграждането на системата са били заплатени 3.1 млн. евро, а общата стойност при окончателното приключване на проекта трябваше да достигне 5.9 млн. евро. От НАП обаче уточниха, че до 2009 г. "Бул" завършиха само първата фаза от т.нар. система за управление на приходите (СУП). Заради некачественото изпълнение на проекта повече пари не бяха преведени. Остатъкът от сумата беше удържан като неустойка, а освен това данъчната агенция е задържала и банковата гаранция от около 370 000 евро. Всички модули, приети и платени от НАП, остават собственост на агенцията. Според компютърни специалисти освен хилядите грешки, които софтуерът на френската фирма прави, той трудно може да бъде интегриран с други системи, особено с митническата. Експерти от СДС пък твърдят, че



адаптирането му с базите данни на НОИ и на здравната каса е абсолютно невъзможно



и оттам идват значителна част от проблемите с приходите.

Едва ли е случайно, че вече 7 години никой не може да пребори "техническите" спънки около информационното обединение на двете важни ведомства. Това пък влива живот на слуховете, че контрабандата и данъчните измами са вечни и неизтребими, защото от тях се хранят бездънните черни каси на партиите. В нормалните европейски държави приходните администрации работят в тясна връзка. Реална и ефективна. У нас електронният съюз е... хартиен, скрепен е чрез безумни споразумения между ведомствата и тонове ненужна документация.

Поредната обществена поръчка за информационна интеграция и харченето на милиони държавни пари отново изплуваха на дневен ред. Сигурно обаче и целият фискален резерв няма да бъде достатъчен, за да спре НАП и митниците да общуват с пощенски гълъби. Обезпокояващо е, че единственото предимство на системите до момента е, че по електронен път данъчните могат да надничат в базата данни на митниците и обратно. Ако само това е бонусът, който е постигнат от широко хвалената през 2009 г. интеграция, излиза, че финансовото ведомство е профукало на вятъра парите на данъкоплатеца, а сега иска да повтори "успешното" си упражнение.