Кирил Пламен Карталов е докторант по политически науки в Миланския католически университет, където е асистент в катедрата "История на международните отношения". Възпитаник е на изтъкнатия професор по история на международните отношения и институции Масимо де Леонардис - директор на Департамента по политически науки в Миланския католически университет, където Карталов става магистър през 2008 г. Автор е на книгите "Папска дипломация. Светият престол в международните отношения през понтификата на Йоан Павел II" (София, 2009), обявена за принос в диалога между католицизъм и православие, и "Парадигми на политическата наука" (София, 2010). Съставител е на "Наръчник на политиците според кардинал Мазарини" (София, 2010).

----------------------------------



- Г-н Карталов, смятате ли, че "Наръчник на политиците според Мазарини" може да гарантира успех в политиката и в управлението?

- Не, не мисля. Не забравяйте, че тази книга не е ласкателна за кардинала. Тя може да се тълкува двояко. Защитниците му хвалят неговото дълбоко познаване на човешките взаимоотношения. Хулителите му пък го виждат като завършен циник. Самата му личност е двойствена. Мазарини е проницателен познавач не просто на политиката, но изобщо на човешката природа. Колкото до политиката, тя се прави на място. Не става само със заучени клишета и готови фрази. Политиката е живо нещо. Да си политик е най-сложната професия. Тя съдържа в себе си всички останали професии.

- Откривате ли нещо от Мазарини в съвременната италианска политика, която клони повече към буфонадата?

- Тя клони към буфонадата, защото така прикрива стойностните неща, но това е умишлено. Буфонадата е част от играта. Винаги е било така. Особено в Италия, където политиката е заемала централно място в европейската история. Достатъчно е да припомним Макиавели. За Италия казват, че е болна демокрация. Не мисля, че същата диагноза е валидна и за България. Защото, преди да се разболее, една демокрация трябва да е била здрава. А българската никога не е била здрава, защото никога не е била. Демокрацията се изгражда, а у нас се изгражда неправилно. И това зависи от тези, които я изграждат.

- Казвате, че наръчникът от мисли на Мазарини не гарантира успешно управление, но все пак помага ли?

- Помага в това човек да се утешава с постъпките на някой друг. Човек невинаги успява да се прави на това, което не е. Знаете, че по принцип политиката, а и човешките отношения са маска. Човек трудно се открива. Даже между приятели. Всеки има едно наум в общуването с другите, за да не бъде наранен. А това идва от липсата на доверие, търпение и смирение. Все неща класически. Но с времето ги забравяме.

- Само за политици ли се отнася книгата?

- Ни най-малко. Както пише във въведението проф. Масимо де Леонардис, който е и мой учител, тези съвети се оказват полезни и за кариери, различни от политическата. Немалко препоръки спокойно могат да влязат в някое ръководство по мениджмънт.

- Същият професор отбелязва в предговора, че ако в древността са казвали "търпи и се въздържай", сега се казва "хитрувай, преструвай се и се въздържай".

- Тъкмо затова е важно тези препоръки да не се възприемат като чиста монета, а да бъдат подложени на критично тълкувание, да се пипат с пинсети. Ако хитруваш пред политическите си опоненти, да. Но ако хитруваш пред тези, които те избират, става опасно.

- Като следите българския политически живот, мислите ли, че нашите политици са чели Мазарини?

- Не бих могъл да кажа дали са го чели. По-скоро не. Това, което липсва навсякъде по света, тъй като аз не смятам, че българската политика се отличава много от тази в другите държави, са търпението и добродетелите. Там, където няма добродетели, няма и търпение.

- Прави впечатление, че макар и цинични, в съветите на Мазарини все пак се съдържа остатъчна добродетелност, каквато в съвременната политика липсва.

- Остатъчната добродетелност е следствие от това, че Мазарини е католически духовник все пак. Но защо е остатъчна? Това е въпросът. Вие сама заемате критична позиция. "Остатъчна" означава, че според вас цинизмът доминира над добродетелта. И това определено е така. Тези, които са призвани да създават добродетели, защо не го правят днес? Кой създава добродетелите в една държава? И какво е държавата? Ние първо трябва да определим каква искаме да бъде държавата и да разпределим ролите. Един да прави политика, друг - духовенство. Или духовност, което е по-висшата категория. Малко политици съчетават и двете. Сещате ли се кои са те? Може би папите. В съвременността папата е фигурата, която обединява политика и духовност като послания.

- Донякъде монарсите...

- Да. Макар че не съм чул принц Уилям да развива подобна дейност. Пожелавам му го от сърце. Да не забравяме, че монархията е считана от политическата философия за най-правилната, не казвам най-добрата, форма за вертикални отношения власт-народ. Тъй като монархът е ръководен от божествена визия. И тук ми е драго да упомена, че Третото българско царство е един от най-фундаменталните периоди в българската история след Освобождението и изключително свидетелство за добрата страна на българската държавност. 25-те години царуване на Борис Трети са считани в световната история като пример за държавническите умения на един българин. Борис Трети впрочем е единственият българин, цитиран в световните дипломатически хроники. И блестящ пример за това е царската сватба между Борис и Йоана Савойска. Има една, дори две дипломатически схватки между папа Пий XI и българския цар през 30-те години на миналия век, в които доминира гъвкавостта на Борис Трети.

- Считате ли, че Симеон Втори е унаследил уменията на баща си? Той със сигурност е човек, който познава добре Мазарини.

- О, да, със сигурност. И той промени българската политиката по посока на добрия тон. Помните преди 2001 г. имаше едно двуполюсно съревнование на живот и смърт. Но благостта, в най-общ смисъл, и толерантността, в определени граници, дойдоха след това и приносът на Симеон Втори в това отношение е безспорен.

- Изисканото лицемерие за предпочитане ли е пред грубия цинизъм?

- Понякога да. В дипломацията е за предпочитане. Иначе светът нямаше да е мирен. Доколкото може да се нарече мирен днес. Това, което прави Ахмединеджад в Иран например, му помага. Но той го прави нарочно. И неумелите политици се връзват и правят грешни ходове. Като някои американски президенти например. Изобщо политиката е твърде сложно нещо, за да се прави от политици.

- "Ако искаш да спечелиш народната симпатия, обещай всекиму материални облаги. Те интересуват хората, които инак са безразлични към славата и почестите", казва Мазарини. Съгласен ли сте с това?

- Прекрасна мисъл. Изключително сложна за тълкуване. В българския контекст може да се разгледа по два начина. Българският народ доскоро нямаше "материалното", сега иска да го има. Напълно обяснимо, резонно и логично. И се опитва да наваксва. И тук идва вторият аспект: доколко аз ще се задоволя с материалното? Живеем в динамични времена и материалното е двигателят на света, в който живеем. То непрекъснато расте. И ние искаме да притежаваме все повече и повече. Но в един момент този балон ще се спука. И тогава ще оцелеят само тези, които са заложили и на нещо друго освен материалното. Това е проблем на целия свят. Не само на българина.

- Коя власт днес е по-голяма - тази на политиците или тази на банките и корпорациите?

- Банките, корпорациите, всичко това е зад политиката. То е издълбана политика. Идеята за корпорации е съвременно понятие, продукт на капитализма. То е със срок на годност и скоро влиянието му ще приключи. Историята е много поучителна в това отношение. Тя учи докъде могат да се прострат границите на една власт и кога тя започва да се изчерпва.

- По какво съдите, че властта на финансите е на път да се изчерпа?

- Ами защото се изчерпва ресурсът. Не материалният, а волевият ресурс. Хората постепенно съзряват за идеята, че не това е най-важното.

- "Приемете всички хора за почтени, но живейте с тях, сякаш са мошеници" - Мазарини. Така ли трябва да се живее и управлява?

- Всичко това е продукт на недоверието между хората. Дали така трябва да се управлява, не знам. Управлението преди всичко е продукт на волята и на вярата. Когато вярата изчезне, остава волята. Когато към волята се включи желанието за облага, тогава се завъртаме в този порочен кръг на човешките отношения.

- Звяр ли е човекът без парите, както твърди Мазарини?

- Не. Човекът по принцип не е звяр. Напротив. Ако към всеки човек се подходи добронамерено, той ще даде най-доброто от себе си.