Константин Гълъбов (1892-1980) е роден в Перущица, завършва гимназия в Пловдив, следва в София и Гьотинген. Прекъсва следването си заради участие в Балканските войни. Докторира върху немските романтици и Гьоте; организира литературния кръг "Стрелец" и издава едноименния седмичник; през 1928 г. основава Дружеството на българските есеисти. От 1921 е лектор по немски език в СУ, където основава и катедра "Немска филология". От 1930 до 1958 г. е редовен професор в СУ, където преподава и след пенсионирането си до 1970 г. Автор на езиковедски, литературни, народопсихологически трудове, множество речници, преводи, повести и драми. От 1993 г. неговото име носи 91 НЕГ в София, дотогава "Карл Либкнехт".





Не бива поезията и живописта да правят култ от селото, особено когато неговият живот е толкоз беден откъм съдържания и форми, колкото животът на нашето село, ала нека не се забравя, че главно в селото трябва да дирим ония черти на българския живот, които го отличават от живота на други народи. Ние сме селяни и физиономичното в душата на българина е изразено предимно в селския живот. А поезията и живописта ни, както изобщо изкуството, са длъжни да отразят физиономичното в българската душа, за да бъде българско. Но то ще трябва да се оглъби в него, да отиде отвъд всекидневните му прояви и ни го даде пречистено и приведено в отношение към човешката душа изобщо. Защото изкуството е длъжно да бъде национално и все пак общочовешко. Едно изкуство, завлечено в тесния кръг на националното, има значение само за народа, който го е създал; то не може да бъде влог в общата художествена съкровищница. И не само в изкуството, но и във всяка друга област на културния живот ние трябва да се стремим към постижения, които да ценят и чужденците.

В досегашното си изолирано положение ние не бива да останем, защото рискуваме да загинем като народ. Трябва да оглъбим националните си културни прояви до степента на общочовешките, ако искаме да придобием международно значение.



Тогава чужденците ще престанат да гледат на нас като на колония



и ще ни скъпят. А ние можем да го сторим това. Аз презирам ония българи, които считат нашия народ негоден да вземе творческо участие в по-нататъшното развитие на европейската култура и само хленчат. Не съм шовинист, но не виждам защо трябва да считаме българина по-малко способен от други. Надникнете в нашия университет - вие ще останете учудени от способностите на ония голям брой младежи, който при крайно оскъдни средства и лоши условия за научно занимание събира градиво за бъдеща културна България...

Ние трябва да оглъбим творческите си прояви до степента на общочовешките и пътят за това е по-голямото приобщаване към ценностите на Запада, чиято култура е културата на цялото човечество, защото господства над всички останали култури, защото где повече, где по-малко е успяла да им се наложи. Целият ни живот трябва да се превъплъти и приеме съдържанията и формите на западния, като ги обагри със своето, българското, от което трябва да запазим само несъмнено ценното. Нататък вървим! Огледайте се: шапката, която носите, чашата, с която пиете вода, влакът, който ви вози, хартията, на която пишете - всичко е от Запад.



От Запад са и идеите, с които живеете



В късо време ние усвоихме толкова много неща от Запад, че е немислимо да не усвоим и останалото. И то ще бъде усвоено - дори ако му се противопоставяме. Нашата съдба е да бъдем европеизирани и само човек заслепен може да отрича това. Западната култура ще се наложи на страни отвъд океаните като Япония - тя не ще остави да дремят в едно подкултурно състояние народите на Балканите. Ще ни залее със своята светлина, ще ни събуди за живот - непременно! Има неотменности в живота, с които трябва да се примирим, и една от тях е, че ще бъдем европеизирани. Да не си въобразяваме, че можем да създадем автохтонна култура, защото редица причини не ще ни позволят това, както не са позволили на други много по-големи народи от нас. Така, прочее, се европеизираме драговолно, съзнателно, а не както досега, сляпо подхвърлени на един процес, за който не сме си давали сметка. Преимуществото на съзнателното европеизиране е това, че ще можем да го напътваме, ако не изцяло, то поне отчасти: да се противопоставяме на влияния, които могат да спънат развитието ни - да запазим от затриване ценните и физиономични черти в нашия живот, в нашите културни прояви. Само при едно съзнателно подхвърляне на европеизирането ще бъдем в състояние да си изработим постоянно липсващия критерий за ценното и физиономичното в нашия живот, в нашите културни прояви, заслужаващо да бъде запазено от похищението на западното...



Българският писател е длъжен да си даде сметка



каква насока трябва да следва литературата ни, а това той ще успее да стори само ако се замисли върху посоките изобщо на културния ни живот. Той трябва да разбере, че европеизирането е повеля на здравия разум и да се стреми към него - да бъде негов апостол. Българският писател трябва да изиграе важна роля в процеса на европеизирането, като бъде проводник на културните идеи и чувства, с които живее човекът на Запада. Вярно е, че нашият народ, състоящ се в грамадното си множество от селяни, се нуждае от материална култура: хигиенични жилища, чисти улици, организирана медицинска помощ и пр., ала той се нуждае и от духовна култура. Духовната култура ще му даде училището - ще му я даде и писателят, понеже под духовна култура ние не разбираме само онова, което се изучава в училището, а приобщаването с идеите и чувствата на Запада...

-----

* "Зовът на Родината. Културният път на българина. Литературни опити", 1930.