Когато Силвия Бергер бе малко момиченце, майка й държала бурканите с мармалад зад тежка стоманена врата, която водела към стая с дебели бетонни стени. Всеки път, когато я изпращали да донесе нещо от там, тя напрягала цялата си сила, за да влезе в тъмното студено помещение, което се използвало за килер. Там фамилията Бергер съхранявала продуктите си. И съвсем не става дума, че в богата Швейцария мармаладът е дефицитна стока или има недостиг на храни.

Просто в алпийската държава има традиция, според която във всяка къща има бункер. В момента повечето от тях се използват като килери, работни стаи, работилници или място, където се държат различни уреди или инструменти. Този страх от някакъв неизвестен враг се измерва в квадратни метри. Според официалната статистика в Швейцария има над 300 000 защитни помещения. В една страна, където живеят 7.6 милиона души, в тези бункери има място за 8.6 милиона, като строителството им продължава с високи темпове. По този начин швейцарците успешно ще настигнат след няколко години Албания, където комунистическият диктатор Енвер Ходжа построи 750 000 бетонни бункера, които сега са изоставени и са част от екзотиката в страната.

Всъщност швейцарският Национален съвет (парламент) гласува на 9 март т.г., че 20 години след края на Студената война повече няма да се строят подобни защитни съоръжения, но два дни по-късно катастрофално земетресение разтърси Япония и се стигна до ядрената криза в атомната централа "Фукушима 1", което преобърна събитията.



Швейцарците изпаднаха в паника,



че подобно нещо може да стане в страната им или при техните съседи, където има доста атомни реактори. Парламентът веднага промени решението си, като в началото на юни Швейцария първа заяви в Европа, че се отказва от ядрената енергия, а депутатите гласуваха, че могат да се строят нови бункери и поднови странната традиция. Стигна се до куриоза, че ако попиташ швейцарец дали има бункер, той ще те изгледа така, все едно го питаш дали има нужда от въздух да диша. Разбира се, че има. Тези защитени стаи вече са неделима част от бита на страната, както сиренето на дупки, часовниците и шоколадът - има ги в абсолютно всяка община. Някои от тях са малки и дори незабележими, прикрити като килер в малки къщи. Други са като планински укрепления, в които има до 100 и повече легла.

Всички са построени по специални правила, според които на входа има тежка стоманена врата, бетонните стени са дебели минимум половин метър, като повечето представляват студени голи помещения с неонова светлина и въздухопроводи на тавана. Често в тях се намират двойни железни легла на швейцарската армия. Съоръженията се приемат позитивно от населението. "Когато германците чуят думата бункер, те я свързват с война и разрушения. В същото време швейцарците я асоциират с нещо добро и защита. Ние обичаме нашите подземия, какъвто например е тунелът Готар в Алпите", казва гордо Силвия Бергер. Много обществени защитни помещения са всъщност почти постоянно празни, докато тези в частните къщи се използват дори за музикални репетиции, за да не се притесняват съседите.

Такъв бе случаят и в община Севелен в кантона Сен Гален, където през 1990 г. бе осъществен скъп проект за 3 милиона евро. Това се наложило, защото законът повелява, че всеки, който няма възможност да си построи защитена стая, трябва да плати специална такса, а парите от нея трябва да отидат за построяването на общински бункер. Това обаче предизвикало възмущение сред местните хора, защото мнозина и без това имали задължения към банките. Хората от областта се обърнали за помощ към художниците Франк и Патрик Риклин да измислят концепция за използването на тамошните бункери. "Беше абсурдна ситуация. Всеки знаеше, че този голям, чисто нов бункер не можеше да бъде използван поради липса на пряка военна опасност", спомня си Франк Риклин. Така била



разработена концепция как до се използва съоръжението,



за да носи полза на местните хора, и през 2008 г. бункерът се превърна в първия в света "Хотел без звезди" , който разполага с 300 места, като железните войнишки легла били сменени с удобни луксозни мебели. В други общини също решили да заложат на нестандартни идеи в тази посока. В Троген общинският бункер се превърнал в магазини и местна библиотека. Ниските температури в тези помещения са идеални за съхраняване на продукти и книги. Независимо от това има разработени специални планове как в случай на заплаха тези съоръжения само за 24 часа да се превърнат отново в бункери.

Тази мания по защитни съоръжения всъщност датира от Втората световна война, когато швейцарската армия се укрепва в специално построена система от планински бетонни крепости, които се наричат редюи (умалена крепост). "След края на войната хората решиха, че страната им бе пожалена в тази страшна касапница именно заради тези съоръжения", разкрива Бергер. Този мит обяснява защо населението постоянно подкрепя строителството на бункери по време на Студената война. Това дава на швейцарците чувството, че са на сигурно в постоянно променящия се свят.



Историята на тези съоръжения е всъщност барометър на паниката



През 1950 г. швейцарският парламент реши да се построят нови бункери, след като няколко месеца преди това СССР проведе първия си успешен ядрен опит, което изплашва до смърт традиционно неутралните швейцарци. През 1963 г. е гласуван законът, който задължава навсякъде да бъдат построени защитни помещения, които да поберат цялото население на страната. Това става една година след Карибската криза между САЩ, Куба и СССР, когато за малко не избухна ядрена война. Затова и във филмите официалната пропаганда винаги набляга на ефикасността на тези бетонни системи. След краха на комунизма все повече швейцарци заявяваха, че няма смисъл да се харчат безсмислено пари за нови бункери и че старите стигат. Това обаче се промени с "Фукушима" и на 6 юни т.г. парламентът отново гласува да се строят нови бункери като реакция на ядрената криза в Япония.

Задължението да се строят бункери всъщност е израз на манталитета на хората в Швейцария. "Какво да се прави, ние имаме острата нужна да се чувстваме защитени", признава художникът Франк Риклин. "Швейцарците умираме да се защитаваме от всичко, което ни заобикаля, защото имаме страх да изгубим своята идентичност", допълва той. "Докато има нови заплахи, при нас ще продължат да се строят такива помещения", прогнозира Силвия Бергер. Един редюи за целия народ, като досега това струва на Швейцария над 10 милиарда евро. На практика Швейцария в момента представлява огромен бункер, един закон може лесно да бъде променен, но идентичността на цял народ е доста по-трудна задача.