Взех заглавието назаем от един сборник есета на високо уважавания от мен проф. Петър Иванов, чиито трудове горещо препоръчвам на всеки, който смее да надзърне в българското общество с погледа на учения психолог. Не е за вярване, че цялата нация може десетилетия наред да се прехласва от хора с тежки диагнози, да ги избира и да ги следва. Икономистът учи, че обществото е здравомислещо, затова пазарният избор е рационален. Отклоненията са случайни, под предела на статистическата грешка. Понеже за нас публичният разум е аксиоматично даден, остава загадка как е възможно да се превъзнася



нелепият доклад за България,



представен ни като пътеводна светлина, която сме длъжни да следваме, без да мислим. Правителството няма избор и трябва да приема насериозно всяко брюкселско писание. Но защо пресата, медиите, независими от властта организации се надскачат с ласкателни оценки колко бил обективен този доклад и колко смислен? Не е вярно. Докладът е откровено необективен, на български: лъжовен. Щом този "механизъм за проверка" не е успял да схване, че правосъдната система у нас е постигнала през последната година несъизмеримо с никоя страна в Европа развитие, или не ще, или не може да установи обективната истина. И в двата случая за нищо не става. И децата у нас знаят, че през последната година



правосъдието се престара да преизпълни



всички заръки, низпослани свише от предишния доклад. И резултатите са налице, нищо че докладчиците не намират нужда да ги обадят. За година се е увеличил с 15% броят на делата. А и преди "механизма" бяхме сред първите в Европа по брой обвинения. Давате ли си сметка какво значат 15% годишен ръст? За всяка фирма и организация това ще е изтощително. Крайно пренапрежение показва ускоряването на съдебния процес - броят на приключените дела се е увеличил със 17%; с 26% повече са съдебните актове. Щом толкова безспорно развитие е направо пропуснато в доклада и вместо похвала България получава пореден шамар зад врата, цялото упражнение за "проверка и сътрудничество" губи смисъл. Дори животните в цирка се пънат само докато могат да угодят на дресьора. Ако търчат пряко сетни сили, а дресьорът все по-силно плющи с бича, идва момент, когато и най-държеливото животно се строполява в отчаяние: "по-силен си, пребий ме, но повече не мога". Време е да питаме



какво всъщност искат господата,



които са се заели да дресират и очовечат българската нация и държава? Разумни и изпълними ли са техните щения? У нас имаме една от най-жестоките съдебни системи. Въпреки лекотата, с която се повдигат обвинения за щяло и нещяло, осъдителни са цели 97% от присъдите! И на това някакви евроумници пуйчат, че нямало (!) осъдителни присъди, т.е. малко били. Накъде по-нататък? Според мен тези 97% осъдителни присъди са далеч над прага, до който човек има вяра в честен процес, а в страната има правосъдие. Над този праг правосъдие няма, става инквизиция. Генералният инквизитор Николау Аймерих в Directorium Inquisitorum приема за нормално да бъдат оправдани 10% обвинени. Ако дори 97% осъдени са малко, единственият изход ще е



направо да премахнем съдопроизводството



и всеки, срещу когото се повдигне обвинение, веднага да се осъжда и заключва! Който се съмнява, че това е целта на комисарите докладчици, нека обмисли повелята им, този път в безусловна форма: България да приеме закон за конфискация на имущество без присъда. Няма нужда от присъда - няма нужда от съд. Тази мъдра доктрина някъде около 1230 г. е изложена от брат Конрад фон Марбург. Тя гарантира 100% успеваемост на обвинението и мълниеносна скорост на наказанието - 2 до 3 дни да се нарочи жертва и се изпишат греховете. Et fiat justitia! Европейската комисия трудно ще защити тази доктрина и едва ли ще застане зад нея, ако ние, нарочените балкански субекти, ясно попитаме:



в каква матрица ни пъхате, господа?



Ясно защо балканците трябва да се изкарат яко престъпни. Чудесно оправдание да им забранят достъп до обетованата западна земя, противно на сключените договори и въпреки платената скъпа цена за членството. Ще се успокои нежният староевропейски жител, че готовият да работи всяка работа за смешни пари балканец ще стои далеч от сочния Запад. Щом България и Румъния са корумпирани и организирано престъпни, всеки момент, ако не достигат средства в общия бюджет, може да им спрем парите. Ние разбираме правото на силата, не веднъж сме го опитвали на гърба си. Но нека



поне да не чуруликаме от радост



и да си даваме сметка накъде следваме слепите си пастири. Те сами не знаят какво вършат. Ако искате доказателства отвъд България, ето едно от областта на финансите, където те са прехвалено вещи: Ако някой рече, че за спасяване на Гърция стигат 110 млрд. евро за следващите 10 години, а след година реши, че за същото ще трябват още 156 млрд. евро, за мен това е предостатъчно да разбера, че този титан грам идея няма от финанси и си е чист невежа. В занаята на банкера пределно допустимата грешка е процентът на годишната пазарна лихва. Лидерите на Стара Европа вече сгрешиха с над 100% от главницата. Ще видите, че догодина и сегашната сметка ще излезе крива. Защото господата са повече алчни, отколкото нескопосани.