Атаките в Осло отново приковаха вниманието към десните екстремисти не само в Норвегия, но и в Европа, където противниците на мюсюлманските имигранти, на глобализацията, на Европейския съюз и на мултикултурализма доказаха, че са могъща политическа сила, а в някои случаи - дори подтикват към насилие. Самите популистки партии като цяло не приемат насилието, но омразата в политическите речи със сигурност насърчава хората, склонни към жестокости. "Не съм изненадан, когато се случват събития като взривовете в Норвегия, защото винаги ще се намерят хора, които смятат, че са необходими по-радикални действия", казва Йорг Форбриг, анализатор в базирания в Берлин "Джърман Маршал фонд", занимаващ се с крайнодесните проблеми на Европа.

Взривовете и стрелбата в Осло подействаха като аларма за силите за сигурност в Европа и в САЩ, които в последните години са се фокусирали върху ислямските терористи и може би бяха подценили заплахата от местните радикали, които са притеснени от влиянието на исляма. В САЩ смъртоносните атаки събудиха отново спомените за взривовете в Оклахома сити от 1995 г., когато десният екстремист Тимъти Маквей взриви сграда на федералното правителство и уби 168 души. Този смъртоносен акт бе засенчен от атентатите на 11 септември 2001 г.

Форбриг обяснява, че изолирани десни групировки периодично се появяват в Европа и след това бързо изчезват през 60-те и 90-те години, но в последните години паднали много от табутата от времето след Втората световна война. Комбинацията от увеличаващ се брой на имигрантите и в голяма степен неограничено движение на хора в рамките на разширения ЕС като преследваното ромско малцинство помага за възраждането на националистически, а понякога и на изцяло шовинистически движения. Такива организации набират сила от Унгария до Италия, но това е особено видимо в северноевропейските държави, които дълго време водеха либерална имиграционна политика. Нашествието на бежанци и на икономически имигранти, повечето от които мюсюлмани, доведе до сериозни реакции в Дания, където Датската народна партия взе 25 от 179 места в парламента, а в Холандия Партията на свободата на Геерт Вилдерс спечели 15.5% на изборите през 2010 г. Вилдерс стана известен с това, че сравни Корана с книгата на Адолф Хитлер "Моята борба". Както датските, така и холандските десни партии подкрепят нестабилните правителства на малцинствата, но не участват пряко със свои министри. Във Финландия популистката националистическа партия "Истински финландци", която е създадена през 1995 г., стана третата най-голяма партия в парламента, след като спечели 19% на вота през април. Норвежката дясна популистка Партия на прогреса пък е втора сила в страната и спечели 23% на парламентарните избори, състояли се през септември 2009 г.

Мотивите за действията на заподозрения за трагедията в Норвегия Андерш Беринг Брайвик са сред основните проблеми, пред които са изправени евролидерите - германският канцлер Ангела Меркел, френският президент Никола Саркози и британският премиер Дейвид Камерън, които наскоро обявиха край на мултикултурализма. "Той се провали, напълно се провали", заяви Меркел пред съпартийците си християндемократи през октомври, но подчерта, че имигрантите са добре дошли в Германия. Може би най-изненадващият обрат се случи във Великобритания - държава, която дълго време бе смятана за една от европейските страни, която е най-добре настроена към имигрантите. Докато не бяха извършени поредица от координирани бомбени атентати в Лондон преди 6 години. Премиерът Камерън заяви на конференцията по сигурността в Мюнхен, че политиката на мултикултурализъм, която страната му води от десетилетия, е насърчила "изолираните общности", където може да процъфти ислямски екстремизъм. Изключително светската Франция, където публично е забранено да се демонстрира религиозна принадлежност, дълго време бе изолирана и упреквана за това, че категорично се противопоставя на мултикултурализма. Ако изглеждаше, че Никола Саркози е смекчил позицията си за светския характер в началото на политическата си кариера, наскоро той рязко промени позицията си. Саркози дори организира дебат за "националната идентичност", а по-рано тази година забрани на мюсюлманките да си покриват лицата с традиционните за тях никаб и бурка. Това обаче не спря крайнодесния Национален фронт, оглавяван от Марина льо Пен, дъщеря на основателя на партия Жан-Мари льо Пен. Социологическите проучвания отчитат скок на рейтинга й и според някои от тях Марина льо Пен може да постигне добри резултати и в президентските избори, които ще се проведат догодина. Тя сравни мюсюлманите, които се молят на улиците извън препълнените джамии, с нацистката окупация, заклейми ЕС и еврото.

"Норвежките десни организации никога не са имали добра организация, харизматичен лидер или финансова подкрепа, каквато имат в Швеция. В последните две или три години нашата организация и други антифашистки обединения предупреждаваме за все по-разгорещени дебати и за създаването на организации, склонни към насилие", обяснява Кари Хелене Партапуоли, директор на Норвежкия център срещу расизма. Норвегия не живее във вакуум. Десните организации там са свързани с останалите в Европа чрез интернет форуми, където се разпространяват речите, наситени с омраза, и чрез демонстрациите, които привличат участници от цял свят. "Атаките в Осло може да са дело на сам, луд параноик, но крайнодесните създават атмосфера, която може да накара такива хора да тръгнат по пътя на насилието", казва Хайо Функе, политически анализатор от Берлинския свободен университет.