Като в повечето мегаполиси в света, и в Москва проблемите са свързани предимно с презастрояването и невъзможния автомобилен трафик. Наскоро местните власти обявиха доста амбициозен план как ще увеличат два пъти територията на руската столица, за да облекчат натовареното движение и пренаселеността на града. Критиците на проекта обаче се опасяват, че това може да породи екологични проблеми, а хиляди хора да бъдат принудени да напуснат родните си места. Плановете за увеличаване на площта на Москва от сегашните 1097 кв. км на 2509 кв. км са били одобрени от президента Дмитрий Медведев на среща с кмета на града Сергей Собянин и с губернатора на Московска област Борис Громов. Според плана Москва ще се разшири на юг-югозапад, като обхване околните горски масиви, малките общини и вилните зони. Той предвижда, че по-голямата част от центъра на Москва с неговите правителствени и големи бизнес сгради ще се преместят в нов квартал, с което завинаги ще се промени духът на историческия център на града. Първи ще бъдат преместени офисите на премиера и на правителството, както и президентската администрация, заяви Собянин на среща с издатели на водещи руски вестници тази седмица. Руските власти всъщност планират да се построи цял нов правителствен квартал и разширяването на града да бъде завършено в 20-годишен срок. Те все още не са обявили бюджета на проекта, но се знае, че се планира ключова роля в него да играят частните инвеститори. Това е най-смелият опит на московските власти да се справят с огромните задръствания в града, които са истинско проклятие за московчани - за да стигнат например до летище "Внуково" трябва да предвидят за придвижване до аерогарата поне 3-4 часа.

Новият план е по идея на Медведев, който иска да превърне Москва в световен финансов център в момент, когато страната се стреми да привлече инвестиции и да засили международните си позиции. Той обяви за първи път идеята си за разширяването на града в реч пред чуждестранни инвеститори на международен форум в Санкт Петербург през юни. Според плана, публикуван на сайта на Градския съвет на Москва, южните и югозападните околности на града са били избрани, защото включат "сравнително слабо урбанизиран сектор в Московска област", в който живеят около 250 000 души.

Новият градоустройствен план предвижда



за периода 2012-2016 г. поне 2.5 милиона души да напуснат руската столица,



твърди в. "Известия". Идеята всъщност е градът да се върне в размерите от 1970 г., тоест както беше по времето на съветския лидер Леонид Брежнев, отбелязват повечето медии в Русия. Високите панелни блокове трябва да бъдат заменени с по-ниски сгради и потънали в зеленина къщи. Така ще бъде даден тласък на туризма, като се запази историческият център на града. "Вместо небостъргачи ще строим нискоетажни тухлени сгради. Ще има специални изисквания - два или три етажа", каза ръководителят на отдела за градско планиране на Москва Сергей Левкин. Той обясни още, че жилищните сгради ще бъдат далеч от историческия център, а единствените жилищни сгради там ще бъдат хотелите. Това е най-мащабната програма за преобразяването на столицата. Местните власти ще трябва също да реконструират паметниците на културата и архитектурата, както и да осигурят допълнителни 2 млн. паркоместа в близките 5 години.

Проектът има и доста противници. Алексей Ярошенко от международната екологична организация "Грийнпийс" в Русия смята, че броят на изселените хора ще бъде много по-голям. В проекта не са включени онези, които поддържат летните си вили в областта. "Властите изобщо не се интересуват от хората. Властите решават и после започват да строят и за тях няма никакво значение какво мислят хората", казва Ярошенко. Той се опасява, че горските масиви в района първи ще бъдат засегнати, тъй като са федерална собственост, както вече се случи с Химкинската гора, която ще бъде изсечена, за да се построи нова магистрала към Санкт Петербург и вече цяла година предизвиква сблъсъци на природозащитниците и полицията. Но дори критиците като Ярошенко са съгласни, че нещо трябва да се направи, тъй като населението на Москва е нараствало с 200 000 души на година от 2002 г., когато населението наброяваше около 11 милиона.

Георгий Дзагуров, генерален директор на компанията за недвижими имоти Penny Lane Realty, засега се отнася скептично към грандиозните планове на властите. По неговите думи най-важните проблеми за решаване са транспортът и инфраструктурата, които изобщо не са развити в Московска област. "Строежът на ниски сгради се вписва идеално в САЩ, където няма проблем да се стигне от едно място до друго. При нас засега това е невъзможно заради ужасните руски пътища", смята той. В плана по развитие на инфраструктурата има няколко проекта, които обаче няма да разрешат проблема кардинално. Става дума за преустройството на няколко околовръстни дъги и общи положения за строителството на пътната мрежа в областта, но засега няма никакви конкретни проекти, оплакват се експерти от строителния бранш.

В близко време все пак се планира в Москва да се утвърди комплексен подход за строежи на жилищни сгради, когато на всяко новопостроено жилище трябва да се пада едно социално заведение, което звучи на повечето московчани като фантастика.



Досега градът се застрояваше като мозайка,



без ясна система за разпределение на нужния брой училища и детски градини, които са страшно малко. Ръководителят на отдела за градско планиране на Москва Сергей Левкин уточни, че от началото на годината вече били подготвени 50 поземлени участъка за това, а конкурсите за тях ще започнат в най-близко време. Като цяло детайлите на градската програма за строителство на жилища ще станат известни през септември, след като бъде утвърдена от правителството на града. В момента общият жилищен фонд на Москва възлиза на 215.5 милиона квадратни метра. По данни на руските власти за първите пет месеца от т.г. в столицата са били въведени в експлоатация 221.5 хиляди квадратни метра жилища. За сравнение, през м.г. общият брой новите жилища е бил 58.1 милиона квадратни метра, а през 2009 г. - 59.9 млн. кв.м.

Левкин все пак призна, че когато е бил разработван новият градоустройствен план, още нищо не било известно за възможното разширяване на границите на Москва. "Ние акцентирахме на хармоничното развитие на града и върху присъединяването на малки площи", каза той, но веднага допълни, че новите земи няма да наложат сериозни корекции в програмата. "Засега няма голям интерес от инвеститорите към новите територии", заяви Георгий Дзагуров. По неговите думи т.нар. първопроходци ще се сблъскат с основните проблеми и ще са тези, които ще трябва да инвестират сериозни капитали в новата инфраструктура. "Затова досега никой не е изявил желание, особено в тази криза, да участва в новите проекти и изчакват да видят какво ще стане", каза Дзагуров.

В началото на май кметът Собянин спря издаването на разрешения за строителство в центъра на града, както и спирането на действието на вече получените. В момента контролните органи проверяват всички разрешителни, тъй като има данни, че голям брой от тях са издадени неправомерно по времето на бившия кмет Юрий Лужков. Засега става дума за около 100 големи обекта, но тази бройка вероятно ще нарасне. Така поне една от добрите новини за московчани е решението на властите повече да не строят нови сгради и небостъргачи в центъра на Москва. А какво ще излезе от новите грандиозни планове на властите, ще покаже по традиция бъдещето.