Някои от абсурдите в България са толкова големи, че човек се чуди възможно ли е да се случват. Инцидентът с 13-годишната Сара Ернст, намерила смъртта си в басейн в курорта Златни пясъци, повдига завесата към един от тях - безопасността на плувните съоръжения. Оказва се, че нито един държавен или общински орган не е призван да следи за нея, а процедура, която да я осигури, няма.

Общините имат някакви задължения. Но недостатъчни. Държавата има минимални. Вакуумът не е само нормативен, той засмуква хора. Липсва институция например, в чийто отговорности е проверка на помпата, погубила Сара. Подобни инциденти стават и в други държави, но да няма регламент за контрол на сигурността е абсурдно. Още повече, че фатално произшествие преди време имаше и в Разград.



На теория



Във Варна регламентът за разкриване на басейн е следният: през пролетта кметът Кирил Йорданов издава заповед за процедурата; собственикът трябва да подаде молба, а след това комисия, съставена от общинар, представител на районната здравна инспекция и на водното спасяване към БЧК, посещава обекта; при одобрение той може да работи. Басейн, който не е получил разрешението на комисията, не може да отвори. Не могат да работят басейните, за които няма подадени молби за разкриване, както и тези, за които е внесено искане, но комисията все още не ги е навестила.

Това лято кметската заповед бе издадена на 7 април. Комисията трябва да посети съответния басейн най-късно две седмици след подаване на молбата, а тя може да се внесе до 31 юли. Ако басейнът е сезонен, разрешителното важи до 31 октомври, ако е целогодишен - 12 месеца. Таксата е 150 лв. Кметската заповед се основава на две правителствени наредби - за водноспасителната дейност и за качеството на водите за къпане. Както ще стане ясно по-долу, те вменяват контролни функции, но не и за техническата годност на обектите.



На практика



Действителността може да се опише с една дума - хаос. Неорганизиран, спонтанен, както се е случил според движението на напълно свободните електрони, участващи в този процес.

На територията на община Варна има около 230 басейна. Според шефа на водните спасители към БЧК-Варна Лаврентий Силов всички работят по време на туристическия сезон. Собствениците на някои обаче не подават молби. Други подават, когато им скимне. Подалите пък въобще не изчакват комисията. Има и още един проблем - самата тя обикаля бавно обектите. Инспекторите могат да посетят не повече от 3-4 басейна на ден и не спазват двуседмичния срок. Така хотел "Берлин", където се разигра трагедията със Сара, подал молба на 23 юни. До деня на инцидента комисията не го е била посетила. Отделно от това шефът на областния съвет на БЧК Илко Раев съобщи, че тази година комисията е почнала да обикаля обектите в началото на юни. Защо - не се знае. Ясно е, че още през май е имало отворени басейни.

Общо взето, процесът по подаване на молби и одобрение се точи цяло лято. И така е всеки сезон. Журналистите знаят, че дойде ли май, Силов или някой друг от БЧК ще обяви, че повечето басейни работят незаконно, никой не ги проверява, къпещите са в опасност и т.н. Трагедиите са предизвестени.

През настоящият сезон до 21 юли искане за разкриване бяха подали 137 басейна (да припомним - всичките налични са към 230). Комисията бе одобрила 115. Резултатът е добър, като се има предвид, че проверяващият орган се разбърза след нещастието със Сара.



Контролът



Хотелиерите неглижират процедурата с разкриването по две причини. Първата е, че инвестицията в безопасност коства пари. Втората и по-важна - липсва контрол.

Зам.-кметът на Варна доц. Христо Бозов, който отговаря за дейността на междуведомствената комисия, твърди, че тя проверява и последващо басейните. Но с уточнението, че става дума за официално разкритите. Миналото лято имало 5-6 наложени глоби от 100 до 2000 лв. за липса на спасител, лошо качество на водата и други пропуски в охранителната дейност. Налице е първият парадокс - комисията следи само официално отворилите басейни. Тя автоматично приема, че другите, които не са минали процедурата, не функционират.

Вторият парадокс, който изниква някъде в целия този безпорядък, е, че собственикът ще се окаже прецакан, ако се помъчи да бъде изряден. Комисията ще го провери късно, после може и да повтори проверката. Тези, които не искат одобрение, не се проверяват, следователно неспазването на закона дава предимство.

Но е налице и трети парадокс, който разбива всякакви надежди за контрол върху безопасността. Оказва се, че функциите на митичната комисия, която е единственият контролен орган на басейните, изключват технически надзор. Тя трябва да провери наличието на спасители, на спасителен пункт и неговото оборудване, на договор със здравно заведение за реаниримаща дейност, както и да извърши химичен и микробиологичен анализ на водата. Но не и да провери изправността на съоръжението. И наистина, правителствената наредба за водноспасителната дейност, върху която се крепи целият наличен контрол, вменява отговорности само за осигуряването на спасителни условия и мероприятия. Тя е от 1996 г. Допълващата наредба за качеството на водата (2002 г. ) пък се отнася до хигиенните норми. Изправност на аспиратор, решетки, капаци, сифони, тръби, плочки, стъпала, фонтани, парапети и т.н. не се третират като част от водното спасяване, следователно не са от компетенциите на комисията.

Оказа се, че и за Националния строителен контрол не са. Шефът на дирекция "Североизток" Галин Баев заяви, че ведомството му проверява годността при приемането на обекта след строителството. Други правомощия то няма. За елементи, части или устройства от басейна, които могат да се развалят поради старост или след човешка намеса, липсва орган, който да следи. Не се е чуло и комисията за защита на потребителите да се е задействала. Отговорен е единствено собственикът, но кой знае защо на него никой не му търси отговорност.

Няма съмнение, че подобна е ситуацията в цялата страна. Стотици държавни чиновници и служители, депутати, министри дълги години не са се сетили, че върху басейните трябва да има и текущ технически надзор. Не са го направили и още толкова общинари, които при желание все пак могат да измислят някакви местни регламенти.

След инцидента със Сара германско семейство се оплака пред вестник "Билд", че подобен ужас се разиграл и преди 2 години в същия хотел. Помпата засмукала дъщеря им, която за щастие се е спасила, но лежала след това в интензивното отделение на варненска болница с контузен гръден кош и хематом в сърдечната област. Бозов каза, че е чул за инцидента сега, след публикацията. Ако разказът на семейството е истина, то предвид слабия контрол не е чудно, че община Варна не знае.

През 2009 г. в Разград се случи още една фатална трагедия. 12-годишната Ива Иванова бе засмукана от помпата в басейна на хотел "Аква Холандия". В момента са подсъдими проектанти и строителни надзорници. Варненската прокуратура също проверява инцидента на Златни пясъци.



Бъдещите мерки



Засега те са палиативни. Община Варна смята да качи списък на одобрените басейни в интернет, а и да изиска собствениците да слагат разрешенията на видно място до басейна. Ясно е, че никой къпещ се няма да тръгне да рови в интернет, а и да се оглежда за табела. Още повече че както стана ясно дотук, самото разрешително не гарантира кой знае какво.

Бозов предлага създаването на туристическа полиция, чрез която държавата също да налага контрол. За орган, който постоянно да се занимава с безопасността на басейните и плажовете, настоява и Силов. Видно е, че нормативната уредба трябва да бъде променена. Но седмици след нещастието на Златни пясъци липсват афиширани планове за законови промени от страна на парламента и правителството. А ако се появят, трябва да започне разговор и за човешкия фактор, който ги прилага.