Най-сладки са вотовете, които нямат шанс за успех. Това ще ви кажат препатили български парламентаристи. Хеле пък по време на безнадеждна икономическа криза. Тогава човек дава воля на гнева си, без риск да поеме отговорност за управлението или, не дай си Боже, да загуби депутатския си мандат. А опозицията, която и да е тя, се доближава максимално до истината, която иначе всячески прикрива.

Такъв беше и последният обречен вот на недоверие за провала на правителството в борбата с престъпността и корупцията.



Темата отваряше широк терен за скандални разкрития



и осветяване на тайните от задкулисието. Опозицията обаче си избра да води битка на хлъзгав терен, осеян с мини, по който още личат следите от някогашното й управление. Трудно се осветяват схеми, в които сам си участвал. И най-вече - в които се каниш да продължиш участието си. Един ден ... като се "обърне палачинката". Левите, десните и ДПС се вкараха в капан, който допринесе за вялата реторика и липсата на острота в дебата. Тоталният интелектуален недоимък на управляващите доутрепа интригата.

БСП се ограничи до познатия ни набор от аргументи, изтъркани от употреба през последните месеци - контрабандата на цигари, покровителствана от правителството, полицейщината като форма на шантаж срещу политически опоненти, провала с членството в Шенген. Всичко това можеше и да хване дикиш, ако социалистите не бяха проявили неблагоразумието да изтъпанят тъкмо Кирил Добрев да громи връзките на Борисов с мафията и Румен Петков - да клейми несполуките с Шенген. За сините пък стремежът да се разграничат от "комунистите" се оказа по-силен от критиките към властта. Вроденият комплекс проговори. Така назначението на Петко Сертов в БОРКОР се оказа най-фундаменталният гаф на кабинета за Мартин Димитров. Съдружникът му Иван Костов пък предпазливо се ограничи до най-общи фрази за връзките на мафията с властта. А той със сигурност поназнайва повече. От гузност и нечиста съвест всички



минаха през темата "борба с престъпността и корупцията" като през минно поле



- внимателно, на прибежки, със ситни крачки.

По-интересни от вражеските нападки срещу кабинета се оказаха знаците на своите. Вътрешният министър Цветанов бе някак отчайващо сам в битката. Дефилето на премиера през пленарната зала не може да се тълкува като солидна подкрепа. Странно бе и мълчанието на Борисов по любимата му тема "ние ги хващаме, те ги пускат". Отсъствието на финансовия Симеон Дянков пък бе изтълкувано като знак за нестихналата му вражда с вътрешния министър, лъснала от скандала "Ало, Ваньо". Адвокатите на Цветанов в групата на ГЕРБ само допълваха жалката картина.



Защитата бе поверена на втори пушки със спорно реноме,



като врачанския депутат Николай Коцев, например, или престрашилата се да жертва ораторската си девственост Галина Милева, чиито словесни дарби довчера ни бяха напълно непознати. По-разпознаваемите лица на ГЕРБ си останаха по местата. Знаково бе и едно присъствие - на лидера на ДПС Ахмед Доган, който демонстративно разпъна предизборната сергия като се яви лично, за да размаха пръст на Борисов.

Но макар вотът да се оказа поредната дупка в морето, значението му не е за подценяване. Той извади на показ пълната несъстоятелност на цялата политическа класа и в този смисъл бе обществено полезен преко волята на инициаторите. Или както се провикна навремето един парламентарен класик



"всички вкупом съгрешихме и всички вкупом излишни станахме!"



Стана безжалостно ясно, че сред българските политици няма автентични, некорумпирани гласове, които да викнат срещу корупцията. Видя се, че сегашната политическа класа е с напълно изчерпан морален кредит, който никаква опозиционна патетика не е в състояние да рециклира. Фалирала е. И няма как да изобличи Кръстника на мафията, защото тя е Кръстникът. Същата тая класа създаде ГЕРБ. Или както правилно отбеляза Цветанов, "ако вие бяхте толкова добри, щяхме ли да дойдем ние". Нима може ГЕРБ да е политическа алтернатива, когато в нея са събрани остатъците от всички провалени досега партии на прехода? И то най-аморфните и безлични остатъци. А лидер на партията е един от главните охранители на криминалния преход. Както е тръгнало, вероятно ще се изпълни пророчеството на един настоящ министър: "След време ще си спомняте с умиление за нас". Като си помисля за граматическия армагедон на Цветанов и тръпки ме побиват.

Впрочем това бе комай единствената полза от вота - че потопи в собствен сос дискредитираната политическа класа на прехода и я остави да се самоизобличи в кално сборичкване. Лошото е, че всичко, което политическите опоненти изричат един за друг, е вярно. Хубавото е, че така ни опресняват паметта.