След като избухна скандалът със субсидиите на партиите, ГЕРБ набързо реши да си купи индулгенция. На управляващите тази година се полагат около 22 млн. лв. - с 4 млн. лв. повече от 2010 г. заради модерния в последно време принцип "парите след депутата", т.е. защото 9 независими избраници припознаха ГЕРБ като партията, в която да отиват техните субсидии. Но както и на децата бе втълпено, тази партия не е като предните, не харчи за плакати и кебапчета, не купува избиратели, тя е феномен в последните 20 години. Затова ГЕРБ реши да дари 1.2 млн. лв. от субсидията на фонда за лечение на деца.



Щедро, а?



Кой ти гледа, че подобни жестове се правят на гърба на данъкоплатците, от чийто джоб идва въпросната субсидия. Това, което ги прави феноменално отвратителни, са две неща. Първо - точно седмица преди депутатите на ГЕРБ да решат да дарят на фонда за лечение на деца, правителството реши да сложи лимит за отпусканите от същия фонд на всяко болно дете средства - до 180 000 лв., при положение че трансплантациите струват повече. Защото фондът взел нещо много да харчи, операциите излизали прекалено скъпо и така нямало да има пари за всички нуждаещи се. С едната ръка взеха, с другата дадоха. И се подиграха с десетки отчаяни хора, тъй като въпреки дарението още не се е чуло правителството да е променило постановлението за налагане на лимита за лечение. Май не са дарили достатъчно, но не това е важно при подобни жестове, нали?

Това е вторият крайно отблъскващ факт - показността. Свестните дарители обикновено даряват без шум и официални съобщения. Само по себе си е абсурд да си управляващ и да управляваш чрез дарения, които вземаш от държавния бюджет.

Толкова за лечението в чужбина, което се оказва обект на популизъм отвъд всички граници на безсрамието.



Да видим какво става с лечението у нас



Една от най-големите и водещи болници - ИСУЛ, обяви, че спира приема на нови пациенти за химиотерапия за два месеца, защото няма достатъчно пари. Причината - в сравнение с 2010 г. онкопациентите нараснали с 30%, а парите - не. От здравното министерство, естествено, категорично отрекоха проблемът да е следствие на тазгодишното нововъведение лекарствата за рак вече да се купуват от самите болници, а не както досега - от МЗ с централизирани големи търгове. Елементарната логика сочи, че няма как болниците да купуват медикаменти на цените, които е постигало МЗ при конкурсите, защото, когато поръчваш 10 опаковки, цената е една, а когато поръчаш 100 - друга. И че от това ще пострадат по-отдалечените и по-малки онкодиспансери в провинцията, защото те купуват малки количества, постигат по-ниски отстъпки и ще имат по-малко медикаменти и направо провалени търгове поради липса на кандидати. Отделно има и нова методика за финансиране на онкоцентровете, за която те се оплакаха вече, че ги обрича на фалит. Тези две дадености карат самите болници да препращат пациентите си в столицата или да ги размотават - просто няма с какво да ги лекуват.



Към това трябва да се прибави и трайната тенденция



лекарите или да се преселват в по-големите градове, или направо да емигрират - резултат от крайно успешните реформи на няколко правителства, включително и това на ГЕРБ. Извън онкологията инструмент на сегрегационна политика са и прословутите лимити на здравната каса, които се разпределят по не особено прозрачен начин, така че големите софийски болници, където има "наши" директори, получават повече пари, отколкото пациенти имат, а малките едва оцеляват с орязаните си средства. Всичко това, естествено, значи, че пациентите от провинцията ще идват в София, защото нямат друг избор. Защото само в столицата има лекарства, специалисти и болници. Отвъд София всичко останало е мъртвило. В буквалния смисъл.

Единствено ръководството на министерството отказва да проумее всичко това. "Няма никаква драма около ситуацията в ИСУЛ. И в останалите болници има лекарства... Просто в ИСУЛ имат един нов екип с онколози, които са си привлекли нови пациенти, поради това в болницата има ръст на новите приети хора за лечение. Естествено, че 30% води до ръст на лекарства, а в началото на годината имаме планиран бюджет. Няма драма...", произнесе се здравният министър Стефан Константинов и препоръча на излишните пациенти да се върнат там, откъдето са дошли.

Изобщо не е драма това, че цели региони остават без медицинска помощ, което е допълнителен фактор за обезлюдяването им. Не е драма и това, че някакви си болни ще се лутат от град на град и от болница на болница, за да си получат лекарствата. Не е кой знае какво и фактът, че подопечните на министерството болници, каквато е ИСУЛ, изобщо не могат да си планират бюджета. В крайна сметка, ако министерството толкова не може да реши въпроса с раково болните, ГЕРБ винаги е насреща, нали? От субсидията все ще се намерят още малко пари за даряване. Тържествено поднесени с трикольорче.