2209 бебета са новоприетите в домовете за медико-социални грижи през 2010 г., показват данните на националната статистика. Общо 7000 са децата до 18-годишна възраст, които растат в домове за изоставени.

Повече от половината от тези деца имат близки, които нямат битови и финансови възможности или просто им липсва родителски капацитет, за да отглеждат поколението си. Няма данни колко всъщност са българските деца, които живеят във вредни за психиката и здравето им условия. Защото



държавата няма нито финансов, нито кадрови ресурс



да се запознае с тези деца, да подкрепи адекватно родителите им и да им създаде по-добри условия за живот. Затова решението на сегашното правителство да напише нов закон за детето е на практика излишно. Повече от година и половина междуведомствена група умува върху нов проект, основан на философията, че децата трябва не само да се обгрижват и да са обект на закрила, но и да се зачитат правата им. "Той обединява материи, които не са част от сегашния Закон за закрила на детето, а се уреждат в други закони. Например осиновяването, настойничеството и попечителството, които сега са уредени в Семейния кодекс, семейните помощи и други", обясняват от социалното министерство.

Най-голямото достойнство на проекта, който се очаква да бъде приет догодина, е, че вместо няколко закона за защита на интересите на децата ще има един. Но ако и той не се спазва, подобно на сега съществуващите, няма как да помогне на децата.

Бъдещият нормативен акт прелива от добри идеи и пожелания, които няма как да бъдат изпълнени, преди да се промени начинът на живот на ромското население, чиито деца обикновено имат нужда от закрила, преди правосъдната система да докаже на малтретираните в семейството, че могат да бъдат адекватно защитени от насилника си.

Настаняването на бебета в домове, например, ще бъде забранено от 2013 г. В момента у нас има едва 800 приемни семейства с настанени малко под 600 деца при тях. Бебета гледат не повече от 50. Колкото и да се развива този вид услуга, няма начин да има достатъчно приемни родители до края на 2012 г., които да поемат новите изоставени бебета. Особено ако държавата плаща на тези хора по-малко пари, отколкото дава за издръжката на децата в институциите, както е сега.

В проекта за закон има идея родители, които са получавали социални помощи, за да се грижат за децата си, да ги връщат, когато накрая все пак ги изоставят в дом. Сама по себе си мярката не е лоша, защото само бъркането в джоба стряска тези хора. Но ако междувременно многото министерства и агенции, призвани да осигурят адекватна семейна среда, не са си свършили работата, задържането на детето - само за да не се връщат пари на държавата, може да се окаже по-опасно за него.

Новият закон, смятат още експертите, набляга сериозно на превенцията. Достатъчно възможности за превенция има обаче и сега. Ежегодно медиите правят репортажи от деня, в който ромите продават момичетата си, ненавършили в повечето случаи и 14 години, за булки. Според Наказателния кодекс това е чиста търговия с плът, и то с малолетни. Но на събитието



никога не са присъствали полицаи и прокурори



В новия закон се предвижда глоба до 10 000 лева за медия, която разкрива самоличността на дете, нарушило закона, или на дете - жертва на престъпление.

Правосъдният зам.-министър Даниела Машева обясни, че точно заради тези ромски традиции са завишени наказанията за търговия с плът или блудство с малолетни и непълнолетни. Наказание има и в момента, но няма статистика колко души са осъдени заради традицията да женят 11-12-13-годишните си деца. Според неправителствените организации наказанията обикновено се изразяват в пробация, която няма никакъв възпитателен ефект. Прокурорите отказват да завеждат дела с аргумента, че това е част от ромските традиции. В края на 2010 г. главният прокурор Борис Велчев разпореди тези случаи да се разглеждат с цялата строгост на закона. Но не е ясно има ли поне един понесъл тази строгост.

В бъдеще много ще се разчита на лекари и учители да дават сигнали за белези за насилие над децата. Те и сега имат такива задължения, но на никой не му се занимава после със съдилища. В новия закон ще се разчита на санкциите, които да накарат хората в здравеопазването и в образованието да поемат своята отговорност за закрилата на децата. Но на практика доказването, че не са си свършили работата, в повечето случаи ще бъде невъзможно.

Най-много да съобщят, че някое дете отсъства често от училище, което също трябва да правят и сега. Но се появява новият омагьосан кръг - за да се работи с детето, ще трябва разрешението на, в повечето случаи, напълно незаинтересования родител. Е, за него ще има глоба от 500 лв., но какво става в честия случай, когато той няма откъде да вземе тези пари. Може да го задължат да ходи на терапия, за да го направят по-добър родител, което е направо абсурдно за жител, например, на село с 2000 жители роми. "И ако детето не ходи на училище, защото родителят не може да му купи обувки, какъв ще е ефектът от наказанието?", питат се от неправителствените организации, които масово са застанали срещу закона. Според Националната мрежа за децата, в която членуват 86 организации, основният му проблем е, както и на сега действащото законодателство - има прекалено много санкции и никакви конкретни възможности за подкрепа на семействата. "Не може законът да бъде само за детето и напълно да се игнорира семейството. Все пак тези деца живеят и се възпитават в него", категорични са от мрежата.

В името на превенцията от образователното министерство предвиждат да се задължат училищата да назначават психолог на всеки 250 ученици. Просветният зам.-министър например Милена Дамянова се възмути, че в цял Карнобат за всички училища и детски градини имало един психолог. Но това е реалността - такива специалисти има малко и те не винаги избират да работят на ниско платени места. Не е ясно и какво става, ако училището все пак не успее да намери психолог.



МОМН ще го затвори ли?



Според социалното министерство в новия закон за детето е предвиден механизъм от гаранции за осъществяване на правата. "Това означава, че за всяко право са предвидени правно задължените лица, които с поведението си удовлетворяват правото на детето, система от органи, които осигуряват правата, процедури, както и материални гаранции - семейни помощи и услуги за децата, и санкции за поведение, което нарушава правата на детето", философски обясняват от социалното министерство.

Преведено на български, това означава, че новият закон ще е пълен с права за децата и отговорности за родители, учители, лекари, институции. Но възможностите за изпълненията им ще останат ограничени или формални заради липсата на достатъчно социални услуги, на добре подготвени специалисти, които да разпознават проблемите и да са достатъчно сигурни, че ако сигнализират където трябва, това ще доведе към по-добро за детето, а не до излишно разтакаване по съдилища.