Помня, че като дете гледах едно американско кино - "Малки убийства". Стар филм, сигурно има 35-40 години от направата му. В него главният герой побарва една пушка, след като се убеждава в безсмислието и лошотията на света, и се захваща с отстрел на случайни минувачи по улицата. For fun, както се вика. Е, не го докара до бройка, колкото норвежецът Брайвик, може би защото за разлика от нордическия викинг киногероят все пак имаше повече нормални емоции. А може би защото животът повтаря изкуството, но често в по-ужасен вариант, в по-налудничави формати.

Тези неща често се случват в в сферата на творчеството. Вече мнозина отбелязаха, че преди камикадзетата на Осама да срутят двете кули на Световния търговски център в Ню Йорк, поне няколко режисьори ги бяха



попилели вече в различни филми



с различни сценарии: от терористи през извънземни до природни бедствия.

Сега лондонските Тотнъм и Енфийлд, преди няколко години Париж и Франция също са предсказани в много кинотворби. Първо ми хрумва "Предградие 13" на Бесон, както и продължението му "Ултиматум". И много други подобни. Всички те делят света на бъдещето на добре охранявани оазиси, където живее богатият елит, и зловещи гета, често изолирани с високи огради. Там живее страшна измет, главно цветнокожа. Екзотични изроди и бандити държат властта; гъмжи от дрога, оръжие, проституция и нищета.

Между другото така и рекламираха филма на Бесон: "Ето филм, предсказал парижките вълнения!" (Филмът е създаден няколко години преди главоболните за Саркози екшъни във френските предградия.)

Както вече казах веднъж - фикционалността на изкуството и реалистичността на живия живот имат свойството да контаминират в действителността. По причудлив и достоен за отделно изследване начин. Усещате това, когато гледате телевизия и сирените на полицейската кола от екранния хорър си партнират с виенето на сирената навън. Която също бърза към някой действителен хорър: я са взривили "бизнесмен", я е изгърмял склад с боеприпаси, я някой стреля по някого пред нощен бар поради различия в естетическите възгледи.

Одиозният войн Брайвик, решил да воюва с невъоръжени и непълнолетни сънародници, бидейки сам тежковъоръжен, също е продукт на кино- и комиксови фантазми. Той си е запушил ушите със слушалки - слуша Lux Аеterna от "Властелинът на пръстените", вижда себе си като рицар и кръстоносец, клипчетата му в интернет завършват със собствения му героичен лик, подготвен чрез специална фотосесия...

Аз мисля, че въображението ни не само следва тенденциите и пируетите на новата история:



то ги и формира



Но да се върнем в Тотнъм. И в Енфийлд. Предвестници ли са те на бъдещи, оградени с високи дувари и телени мрежи гета? Предстои ли парцелирането на света, рухването на Берлинската стена не е ли само началото на многобройни огради, вдигнати по предимно икономически причини?

Като помислим, то и сега е така. САЩ не се пази само откъм Мексико с ограда, ами не пуска голяма част от света, включително нас, без виза. Това не значи, че гетата вътре в САЩ, цели квартали, не са места, които са доста по-опасни от редовите екшъни. А не се ли е оградила и Европа? Не се ли доогражда? И какво от това - пак я напълзяват - откъм Лампедуза и Свиленград, откъм Тенерифе и Марсилия...

"В Марсилия французите са абсолютни чужденци, туристи са, човече. Не можеш да ги видиш просто!" - с гордост ми разправяше тунизиец, докато ми обясняваше как Африка и арабските страни са жизненото, а Западът е застаряващ, оглупяващ, сдаващ багажа.

Тъкмо на подобни усещания се дължат бунтовете във френските предградия преди, сега в Тотнъм и Енфийлд. А изобщо не на повода - убития Марк Дъган. Извинете, моля, но това че 29-годишният смугъл мъж Марк Дъган е баща на четири деца, още не го прави благ татьо, застрелян от лоши ченгета. Макар плодовит отец, гангстерът извадил пищов и запукал срещу полицаите при проверка - а няма полиция в света, на която да е забранена употребата на оръжие в такива случаи, нали?

Защо тогава бунтове? Какви са тези бунтове - "нощта ражда от мъртва утроба вековната злоба на роба" ли?* И за какво е борбата - за братство, равенство и свобода? А защо бунтовниците разбиват магазини и тикат после



пълни колички с чипс, колбаси и полуфабрикати?



Не текат, а препускат направо икономически, социални, демографски изменения в глобален план. Аз лично не съм оптимист за близкото бъдеще. И ми е печално, че подобни изменения често впоследствие раждат и политически мутанти. Затова разглеждането на философията, изкуството и публицистиката предсказва много. Не Вагнер и Ницше родиха Хитлер, но по някакъв начин го доловиха. Не публицистката Ориана Фалачи тикна автомата в ръцете на масовия убиец Брайвик, но идейна връзка има. Като при всяка болест.

Едно от първите неща, построени от човек и видени от Космоса, е стена - Китайската. И едно от последните ще е стена.

---

*Гео Милев - "Септември".