В средата на октомври миналата година Синята коалиция призова реформаторски настроените министри в кабинета на Борисов да приемат по-твърд тон и дори да подадат оставка заради липсата на реформи. Един от реформаторите, според Иван Костов и Мартин Димитров, е техният фаворит Николай Младенов. Той оглави Външно в края на януари миналата година и, ей богу, никой не разбра какво му пречеше да направи реформа до октомври, когато сините се бяха отчаяли. Друг е въпросът, че и днес още няма реформа във Външно. Всички са притихнали в очакване какво ще се случи с поправките в закона за дипломатическата служба, върху които президентът наложи вето в последния работен ден на депутатите от лятната им сесия.

След повече от година и половина реформата в МВнР се сведе до промяна на трийсетина текстове в закона, зад които прозират опасни тенденции. Дали е така в крайна сметка ще се произнесе Конституционният съд. Но когато приключи цялата процедура по оспорване, може да се окаже, че ведомството е престояло "във фризера" половин мандат и дипломатическата служба се е депрофесионализирала.

Само за пример - почти две години във Външно



не беше заседавала атестационната комисия,



която дава рангове на дипломатите. По закон тя е съвещателен орган към министъра и трябва да се събира най-малко два пъти годишно. Официалното обяснение е, че тъй като няма бюджет, не се повишават в ранг и дипломати.

Служители във Външно разказват, че от септември миналата година не се е събирал и колегиумът на министерството. Това е съвещателен орган към министъра по въпросите на дипломатическата служба. В него влизат зам.-министрите, постоянният секретар, административният секретар, генералните директори, главният инспектор и шефовете на дирекции. Колегиумът трябва да се свиква най-малко веднъж на три месеца. Три независими източника от Външно твърдят, че министърът и до днес не познавал повечето от шефовете на дирекции, защото си стоял само в кабинета. За половин мандат на ГЕРБ няма и нито една среща на министъра с българските посланици, на която по традиция през лятото министърът дава основни насоки и изслушва предложения и мнения за съвместната им работа.

Няма как да се прави реформа, когато основните системи в министерството не работят или действат на толкова забавени обороти, колкото да не ръждясат. Освен това няма как да се прави реформа чрез закона за дипломатическата служба, след като самият министър го пренебрегва и не го спазва.

Реформата е набор от действия в посока подобряване на работата на системата. Във Външно досега нищо не се е подобрило, но много неща са се влошили. Най-сериозният недостатък, който отбелязват и в чужбина, е войната на Младенов срещу президента. Независимо как се казва българският президент, недопустимо е външният министър да се държи като негов началник и ментор и да представя заложеното в конституцията единодействие на двете институции по отношение на външната политика като невъзможно единодействие на злото и доброто. Ако това трябва да се обясни като казус на един британски журналист - например, външният министър на Великобритания Уилям Хейг да намрази кралицата по някакви свои причини и да си позволи да я иронизира и обижда, - той няма да го разбере. Нашият дипломат реформатор си позволи чрез социалните мрежи "Туитър" и "Фейсбук" да клъвне Първанов по недопустим начин.



"Добре че има Гоце на тоя свят,



че бръкна в устата на лъва да извади слънцето, което свети за нас, за Европа, за Америка, за целия свят." Недипломатичният език на Младенов, който се изцепи в тв ефира, че висши чиновници са "боклук", след възникнало напрежение между София и Москва заради ядрения проект "Белене", е дефект, който говори за нисък капацитет.

Защо обаче в предложените промени на закона, представяни като "реформата на Младенов", има опасни тенденции.

Най-силният коз на първия ни дипломат е, че реформата му ще отвори външното ведомство за младите. Това е леко съмнително, защото с поправките на практика младите кадри в МВнР ще бъдат захлупени. Младенов отваря възможността на всяко ниво на дипломатическата служба, дори и за висшите управленски нива, да "влетят" парашутисти отвън, и то без конкурс. Те ще получават рангове наготово, без да е нужно израстването им в йерархията да е подчинено на условията в досегашния консервативен закон. Така възможността за кариерно израстване на младите става минимална. За година и половина като министър Младенов не намери време да насрочи атестационната комисия, че да повиши "младите" в ранг, което пък им е нужно за другата комисия, която одобрява ротациите в посолствата. Това лято имаше такива комисии, но много служители бяха ощетени. Освен това Младенов не е правил и конкурси за вкарване на млади хора в системата, с изключение на конкурс за двама дипломати с корейски език и конкурс за информационната дирекция във Външно. В същото време министърът не пропусна да се погрижи за Цветелин Цонев, негов бивш сътрудник и шофьор, докато е евродепутат. И той е сравнително млад човек, но за него Младенов намери добър пост в МО, а после го направи шеф на дирекцията за управление на собствеността във Външно. Цонев стана известен като "човека с пейките", след като Нова телевизия излъчи репортаж за две изчезнали пейки от двора на Външно, които се оказали на вилата на Цонев край Ихтиман. На следващия ден били върнати, а в писмено становище ведомството на Младенов обяснило, че "директорът на дирекцията в продължение на месец и половина сам



грундира, боядисва и шлайфа пейките във вилата си,



и то не когато и да е, а по време на годишния си отпуск". Сега същият Цветелин Цонев е вече шеф на посолския ни комплекс в Москва.

След ветото на президента Младенов коментира, че "явно той иска да спре развитието на младите хора в българската дипломация и да запази стъкления похлупак върху старите кадри". Младенов често пуска в обращение термина "стъклен таван", когато говори за младите в МВнР. По-опитните дипломати с ирония отбелязват, че той е чул този термин, но не го е разбрал добре и го използва неуместно. Понятието "стъклен таван" е възникнало в САЩ през 90-те и се използва за жените, които могат да растат в кариерата само до пределени нива, защото високите постове винаги се заемат от мъже.

Освен това Младенов издейства всякакви специалисти вече да могат да влизат в дипломатическата служба. Така той обезсмисля усилията и образованието на младите хора, завършили международни отношения, МИО и "Международно право". Защо му е на Външно да си вземе един ветеринар и после да потроши луди пари да го обучава за дипломат?

Другата важна реформа на Младенов е прочистването на системата от бивши кадри на ДС, така че да заработи поновому. Младенов не даде нито един пример за посланик или дипломат от ведомството, който е обявен в списъка с бивши агенти на ДС и е злепоставил държавата с действията си днес. Патосът му почива на това, че са обслужвали репресивните служби на комунистическата държава. Тъй като у нас режимът преди 10 ноември не е обявен за престъпен, както в някои други държави, лустрационните текстове с право отиват в КС за тълкувание. В тази си част обаче действията на министъра имат по-скоро политическа, отколкото професионална мотивация. Пример за това, че Младенов избърза с връщането в България на над 30 посланици от списъка на комисията по досиетата, е, че някои от тях бяха върнати впоследствие, за да вършат работа. Валентин Радомирски дойде в София по заръка на Младенов, но се оказа, че трябва да готви посещение на премиера и се върна в Букурещ. Същото се случи с посланиците ни в Белград, Тбилиси и Хага. Да не говорим, че ГЕРБ и лично Младенов продължават да пращат зад граница кадри, свързани с ДС. Засега има примери с консули.

Външният министър Младенов намира за нормална ситуацията десетки столици с месеци да стоят без българско дипломатическо представителство, включително и в Германия. Очевидно е, че няма как да се правят реформи в този случай, защото Външно е оставено "на куц крак".

Затова не е чудно, че все повече импровизациите в работата на Външно започват да се забелязват и с невъоръжено око. Когато няма екип, особено в правенето на външна политика, соловите изпълнения натежават.