|
| Децата ще четат с удоволствие, ако книгите са съобразени с тяхната възраст и интереси. |
Допълнителният списък с приключенски книги, които трябва да бъдат прочетени, разбира се, не е магическо решение. Не само защото не всички учители го дават (не са длъжни да го правят), а и защото децата - да не говорим за родителите - държат най-напред да прочетат задължителната литература. Но тя е такава голяма и твърда хапка за крехката им възраст, че опитвайки се през цялата ваканция да я преборят, така и не достигат до интересното. А именно то би могло да ги спечели като читатели. Така беше и по времето, когато аз бях ученичка, така е и сега. С тази разлика, че закърмените с лесно усвоима интелектуална "храна" по интернет и телевизията поколения вече не са склонни на мазохистични усилия.
Интересът към четенето се изгражда. Екип от специалисти би трябвало да прецени най-подходящите за даден етап от детството и юношеството художествени творби - както от литературната класика (нека те все пак имат превес), така и съвременни книги, които печелят младите читатели. Българската литературна класика има своето място в родното училище. Зная как да я преподавам така, че да развълнувам учениците си в часовете; така, че да се прекланят пред светостта на Странджата и подвига на опълченците и да треперят дали Македонски ще успее да премине по тясната, едва крепяща се о леда дъска, за да предаде писмото на Левски...
Но не е ли време да се замислим за по-равномерно (и немаксималистично) представяне? А не всичко да бъде струпано на многострадалните глави на седмокласниците. И в седми, и в осми клас е добре да се продължи тенденцията от по-малките прогимназиални класове - произведенията от български автори да се съчетават (дори да се редуват) със заглавия от световната литература, които "грабват" децата, "запалват" ги като читатели.
Художествената и историческата стойност на една творба са от голямо значение. Но в училище акцентът трябва да бъде поставен върху увлекателността, съобразена с психологическите особености на съответната възраст. Иначе младите читатели така и не стигат до високата литература, отблъснати от ненавременните опити да им се наложи общуването с нея. Трябва да се предвидят достатъчно часове за извънкласно четене, в които учителите или дори самите деца да представят пред класа увлекателна книга.
Азбучна истина е, че четенето на творби, с чиито герои детето се идентифицира, е много по-успешно, отколкото измъчените опити да се вникне в нещо чуждо и далечно. По-ясни и приятни са анализът и интерпретацията, а впоследствие - изграждането на навици за възприемане на непознат текст. Свободата на избора ражда любовта към словото, подпомага творчеството - най-високия смисъл на образованието.
А що се отнася до часовете по български език, съвсем не е необходимо те да се увеличават за сметка на уроците по литература. Достатъчно е да придобият по-практическа насоченост. Кой от нас, възрастните (освен ако не е специалист филолог), може да различи сложно съставно с подчинено подложно от сложно съставно с подчинено допълнително изречение? Или несъгласувано определение от непряко допълнение; минало свършено деятелно причастие от минало несвършено деятелно? Защо го искаме тогава от децата? Защо подобни задачи имат значителен дял в националното външно оценяване? Може би е време изучаването на роден език да се преустрои, като се възприемат част от методите на чуждоезиковото обучение. Да се помисли за едно по-сериозно участие на диктовките (които сега са приоритет главно на началното образование). А езиковите упражнения да са свързани главно с правописа, пунктоацията и грамотното изразяване. Що се отнася до теоретичните знания, от тях да се запазят само ония, които имат пряко отношение към верния и точен изказ на мисълта.
Нашите ученици умеят да мислят. Умеят да мислят и учителите ни. Но трябва да ги освободим от ограниченията, които им пречат да покажат това на света и на самите себе си.
