Всяка година българският туризъм се активизира с надежда да спечели повече пари от предишната. И всяка година подчертава, че има неоспорими основания за това - имаме прекрасна, та чак уникална природа, което признават всички чужденци, идвали у нас, над 20 000 исторически обекта и забележителности, хотели на уж добро ниво, страната ни се посещава от милиони туристи. После обаче кметове и собственици на туристически обекти разочаровано съобщават, че ако не им се отпуснат пари от държавата, този проспериращ отрасъл съвсем ще погине. От тази вечна драматургия резултатът е един - България може да спечели много повече, ако си постави за задача да предизвиква потрес, а не възхищение у чужденците.

Според статистиката



най-посещаваните туристически обекти са Царевец и Боянската църква.



На Царевец крепостните стени така и не са обезопасени, поне с елементарни парапети. Когато там падна дете, преживяхме трагедията по нашенски - с много вайкане и шум, но бързо забравихме, че трябва да се направи нещо реално за безопасността. Усещането да се качиш на Балдуиновата кула е напълно автентично - все едно си плененият Балдуин, съпровождан от войниците на Калоян.Той поне е бил с качулка и не е знаел къде го водят. Туристите обаче трябва да изкачат стръмните стъпала до кулата без и един парапет, за който да се прихванат.

Още на третата порта към Царевец пък ви посрещат две кукли, изобразяващи цар и царица, до тях е бутафорен кон и, разбира се, двама кукловоди на целия този маскарад. Водят някакъв диалог, който звучи от магнетофон, чужденци и българи минават и се подсмихват, от време на време спре някое по-настоятелно дете, което иска да се снима. Кой е допуснал този кич, няма обяснение. Царският дворец така си и остана недовършен и във вида "селска плевня". Имаше идеи да се доразшири, но при частичната му реставрация преди 30 години се бързаше и нямаше пари. Така си и остана.

Какво ново е направено и в първата българска столица Плиска? Нищо. Като се разхожда из руините, туристът току види невестулка в молитвена поза и някоя змия. На Асеновата крепост, като падне малко дъжд, и се чувства като алпинист в Хималаите, за да стигне от входа на пътя до самата крепост. Надолу е 100-метрова пропаст. На логичния въпрос: "Защо поне един парапет не сложите?", отговорът е ясен: "Няма пари."



България беше една от първите страни,



която подписа конвенцията на ЮНЕСКО за културно-историческото наследство. И в резултат има 9 обекта, ако така могат да се нарекат и "Бистришките баби", наредили се последни в списъка през 2005 г. Първи, още от 1979 г., са Боянската църква, Ивановските скални църкви, Казанлъшката гробница и Мадарският конник. Уникалността им е призната в цял свят. Какво обаче представлява днес Боянската църква? Още пред входа се е наместил художник абстракционист и продава картини, нямащи нищо общо като тема, идея и сюжет със севастократор Калоян, жена му Десислава, съграждането и изографисването на църквата. Веднага след входа е павилионче за закуски, кафе и безалкохолни. Току до хладилната витрина са изложени няколко проспекта и картички, най-вече на столицата София, но не и на самата църква. От чешмата по алеята, водеща към църквата, е опънат дълъг маркуч, с който се поливат зелените площи. Край самата църква са етернитови плоскости, подобни на кокошарници, които прикриват строителни материали, в единия край са струпани цигли. Пред тях са няколко стари гроба с каменни кръстове, неизвестно на кого, защото няма дори и един надпис. От другата страна е



тревясалият гроб на царица Елеонора,



втората жена на Фердинанд. Добра, лоша, отричана, тя е българска царица, при това самарянка, и едва ли заслужава подобно отношение. До нея е табло с размери приблизително 2х1 метра, на което е написано името на зографа. Кому е хрумнало да се пише с бели букви върху прозрачна основа не е ясно, но туристите минават край стъклото и въобще не го забелязват. По думи на специалисти от музея: "Все пак я пооправихме тази църква".

Всъщност



"честните частници" трайно са се настанили



край всички най-важни туристически обекти. Какво представлява входът на Рилския манастир, на стария Несебър, ако не огромни сергии на открито. Обикновено продават неща, собствена изработка, плод на неугасващата от времето на соца художествена самодейност. Никой не оценява какво, как и защо рисуват, пекат от керамика и снимат за разни дипляни. Логиката е проста - щом държавата печели, защо да не печелят и те. Друг е въпросът колко и на кого са платили, за да имат право да разпънат павилионите си точно там. Знайно е, че от най-популярните ни туристически обекти се печелят добри пари. Защото повечето туристи не тръгват на почивка без подготовка - те знаят къде какво трябва да се види и задължително посещават най-популярните обекти. Ако съответната забележителност е в списъка на ЮНЕСКО, интересът към нея се удвоява. Затова от години има наплив за включване на разнообразни обекти в този списък - Стария Пловдив, Царевец и Ковачевица и т. н. Само дето се забравя, че един от основните критерии, за да попаднеш в престижната съкровищница, е да поддържаш обектите. А у нас туристическите приходи не отиват за поддръжка и развитие на туристическите обекти. Нищо, че на много места вече предприемат непопулярни сред туристите мерки - например да се плаща за правене на снимки - така е на Патриаршията на Царевец, и в българските манастири, включително и в двата най-големи - Троянския и Бачковския.



Какво обаче става с парите?



Министерството на културата прибира парите от Боянската църква, която е филиал на Националния исторически музей. После същият този музей се моли на министерството да му отпусне пари, за да си поддържа църквата. Отговорът е ясен - няма. Пак към националния исторически музей бе закачен корабът "Радецки", една изцяло губеща атракция, чиято поддръжка струва десетки хиляди на година. И сега отново се търсят пари от спонсори с патетичният призив от 60-те години: "Да възстановим "Радецки".

Миналата година приходите от хълма Царевец, който е към Великотърновския исторически музей, бяха прибрани от общината за други дейности. Тези случаи съвсем не са единични и обясняват защо 2300 музейни работници в България карат на заплати, близки до социалния минимум. Какво остава за средства, с които да се обновят историческите забележителности? Затова и уникалните стенописи на



Ивановските скални манастири и Аладжа манастир ще си стоят нереставрирани,



макар всеки, който ги е посетил, да ги определя като уникални. Затова и един археолог, който откри уникален древен тракийски комплекс, с горчивина казва: "Защо не го открих в Гърция или Турция, та досега да е оправен, да има път, да се възстанови, ами това стана в България?"

В последно време българските археолози откриват все повече уникални обекти и артефакти. Какво обаче ще става с тях? Разкриват ги и ги консервират, колкото да не се рушат. За реставрация, а оттам и за представителност и реклама, никой не говори. Последните примери са разкопките на Велики Преслав и Старосел. И комай сме обречени само да си говорим колко велико минало и исторически паметници сме имали.